Нов опит за дипломатически пробив във войната между Русия и Украйна започва в Норвегия на фона на задълбочаващото се напрежение между Вашингтон и Киев. Специалният пратеник на американския президент Доналд Тръмп – Стив Уиткоф, вече пристигна в Осло, където предстоят разговори с украинския президент Володимир Зеленски и европейски лидери. След срещите в норвежката столица американският представител се очаква да отпътува за Москва за разговори с руския президент Владимир Путин, предават Ройтерс и Франс прес.
Уиткоф е кацнал тази сутрин на международното летище „Гардермуен“ в Осло, съобщи Норвежката радиотелевизионна компания (НРК). Норвежкото правителство потвърди участието му в дипломатическите срещи, чиято основна цел е да дадат нов тласък на усилията за прекратяване на войната в Украйна.
Очаква се днес в норвежката столица да пристигне и украинският президент Володимир Зеленски. Визитата му е организирана по искане на Киев, като домакини на дипломатическата инициатива са Норвегия и Финландия.
„Президентът Зеленски поиска от Норвегия и Финландия да организират среща в рамките на продължаващите дипломатически усилия в критичен за Украйна момент“, се посочва в официално изявление на норвежкото правителство.
Кои ще участват в преговорите в Осло?
В рамките на посещението си Зеленски ще разговаря с норвежкия министър-председател Юнас Гар Стьоре и с финландския президент Александър Стуб. Предвидени са също аудиенция при краля на Норвегия и посещение в норвежкия парламент.
В дипломатическите дискусии ще се включат представители на четири ключови европейски държави – Великобритания, Франция, Германия и Полша, известни като групата Е4. Очаква се участие и на представители на Европейския съюз и НАТО.
В разговорите ще се включи и Джаред Къшнър, зет на Доналд Тръмп и един от специалните американски пратеници. Той ще участва чрез видеоконферентна връзка поради заболяване.
Според норвежкото правителство включването на американските представители е станало по изрично настояване на украинската страна.
„Украйна поиска специалните пратеници на САЩ Стив Уиткоф и Джаред Къшнър да се включат в срещите. Радвам се, че те ще могат да участват“, заяви норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре, цитиран от Франс прес.
По думите му основната цел на инициативата е дипломатическите усилия да бъдат насочени „по по-конструктивен път“.
След Осло – среща с Путин в Москва
Дипломатическата мисия на Стив Уиткоф няма да приключи с разговорите в Норвегия. Според информация на Ройтерс и американското издание „Аксиос“ специалният пратеник планира да отпътува за Русия, където се надява да се срещне с президента Владимир Путин.
Американски представител е съобщил пред „Аксиос“, че Уиткоф възнамерява да представи на руския лидер идеи, свързани с възможностите за постигане на мирно споразумение.
Очаква се разговорите в Москва да бъдат съсредоточени върху войната в Украйна, но в дневния ред ще бъде включен и въпросът за освобождаването на американския гражданин Стивън Хъбард, който се намира в руски затвор от 2022 г.
Последователните срещи на Уиткоф с украинската и руската страна показват стремежа на Вашингтон да възобнови дипломатическия диалог. Засега обаче няма информация за конкретен мирен план, по който Киев и Москва да са постигнали предварително съгласие.
Напрежението между Вашингтон и Киев хвърля сянка върху преговорите
Новата дипломатическа инициатива се провежда в момент на сериозно влошаване на отношенията между американския президент Доналд Тръмп и украинския му колега Володимир Зеленски.
Украйна изразява все по-големи опасения относно устойчивостта на американската военна подкрепа, която остава от решаващо значение за отбраната на страната срещу руската агресия.
Киев обвини администрацията на Тръмп в предприемането на редица действия, които според украинските власти ограничават военните способности на страната. Сред тях са предполагаемо разпореждане за намаляване на скоростта на военната сателитна система „Старшилд“ на компанията „СпейсЕкс“, ограничаване на споделянето на разузнавателна информация и забавяне на доставките на ракети за системите за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, финансирани от други държави.
„Всичко това предполага, че са взети някои политически решения за намаляване на подкрепата за нас“, заяви Зеленски във видеообръщение, публикувано в платформата „Телеграм“.
От своя страна Доналд Тръмп отправи остри критики към украинския президент, обвинявайки го, че не полага достатъчно усилия за прекратяване на войната и отказва да води мирни преговори с Русия.
Американският държавен глава дори заяви, че е време „да бъде избран друг, който да преговаря“.
Зеленски многократно е подчертавал, че Украйна е готова да участва в мирни преговори, отбелязва Ройтерс.
Допълнителен източник на напрежение са украинските удари по руски петролни рафинерии. Тръмп обвинява Киев, че тези атаки допринасят за рязкото повишаване на световните цени на горивата.
Недоволството на украинската страна се засили и след изненадващо споразумение между Тръмп и Путин, свързано с дизеловото гориво. Този ход предизвика остра реакция от страна на Зеленски и допълнително задълбочи съмненията в Киев относно американската политика спрямо Русия.
Какво може да се очаква от новия кръг преговори?
Предстоящите разговори в Осло и евентуалната последваща среща на Уиткоф с Путин се очертават като важен тест за възможностите за възобновяване на мирния процес.
Първото предизвикателство пред американската дипломация ще бъде преодоляването на недоверието между Вашингтон и Киев. Без съгласувана позиция между Украйна, САЩ и европейските партньори постигането на устойчиво споразумение с Москва би било значително по-трудно.
Вторият ключов въпрос е дали американската администрация ще успее да представи предложения, които да бъдат приемливи както за Украйна, така и за Русия. На този етап няма публично потвърдена информация за конкретните условия, които Уиткоф възнамерява да обсъди с Путин.
Съществено значение ще има и ролята на европейските държави. Участието на Великобритания, Франция, Германия, Полша, Норвегия и Финландия, както и на представители на ЕС и НАТО, показва стремежа на европейските съюзници да останат пряко ангажирани с дипломатическия процес и с обсъждането на бъдещето на европейската сигурност.
Не на последно място, срещите могат да покажат дали Москва е готова да обсъжда реални стъпки към прекратяване на бойните действия, или дипломатическите контакти ще останат ограничени до размяна на позиции и предложения.
На този фон бърз пробив в преговорите изглежда несигурен. Разногласията между Вашингтон и Киев, липсата на публично обявена обща основа за споразумение и продължаващите военни действия поставят сериозни препятствия пред дипломатическите усилия.
Въпреки това срещите в Осло и планираните разговори в Москва биха могли да създадат предпоставки за нов етап в преговорите. Най-важният сигнал ще бъде дали след тях ще последват конкретни договорености, нови срещи или предложения за прекратяване на огъня.
Засега основният въпрос остава дали дипломатическата активност ще доведе до реално сближаване на позициите между Русия и Украйна, или ще се превърне в поредния опит за постигане на мир без осезаем резултат.
