Шеймъс Боланд, председател на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), настоява за включването на Черноморския регион в бъдещата многогодишна финансова рамка на ЕС. В интервю за БТА, дадено в Брюксел по време на двудневната октомврийска сесия на комитета, той акцентира на стратегическия важност на Черно море за ЕС и отправи предупреждение, че увеличаващите се рискове за корабоплаването могат да доведат до по-високи разходи за живота в България.
„Ако позволим на този регион да стане по-уязвим, всъщност ще поставим под риск и целия Европейски съюз“, подчерта Боланд, реагирайки на предложението на заместник-председателя на секцията за външни отношения на ЕИСК, Йонут Сибиан, за присъствие на Черноморския регион в предстоящия дългосрочен бюджет на ЕС. Сибиан отбеляза тази позиция на конференция в Варна, организирана от ЕИСК и Икономическия и социален съвет на България.
Боланд изрази категорична подкрепа. Той подчерта, че Черно море е стратегически важен ресурс и основен елемент от европейската инфраструктура. Отклонението на ЕС от региона би могло да има сериозни последици за целия Съюз. „Абсолютно подкрепям инициативата на Сибиан“, посочи председателят на ЕИСК.
В интервюто Боланд обсъди и последиците от нападенията срещу търговски кораби в Черно море, заедно с увеличаването на застрахователните премии срещу военен риск. Той отбеляза, че негативните ефекти от нарушенията в морския транспорт се отразяват пряко върху разходите на бизнеса и потребителите, като негативното въздействие за България може да бъде особено значимо.
„Проблемите в морския транспорт в България може да доведат до сериозно увеличаване на разходите за живот и да затруднят ежедневието на семействата“, предупреди той.
Председателят на ЕИСК направи сравнението с инцидентите в Ормузкия проток, които вече оказват натиск върху цените и могат да доведат до увеличаване на бедността. Той подчерта, че промените в морските маршрути и веригите на доставка са част от по-широка геополитическа трансформация, поставяща нови предизвикателства пред европейската икономика.
Според Боланд ЕС трябва да реагира по-синхронно на подобни рискове и да предоставя подкрепа на засегнатите членки, включително България. Той свърза сигурността на морския транспорт със задължението на Европа да укрепи икономическата си устойчивост и стратегическата независимост, тъй като не може напълно да разчита на външни спасители.
Боланд разгледа и растящото напрежение между разходите за отбрана и необходимостта от социална защита, както и стремежа на ЕС да се пребори с бедността до 2050 г., като също обсъди последствията от използването на изкуствен интелект в заетостта и ролята на гражданското общество в европейската политика.
Следва целият текст на интервюто:
Г-н председател, неотдавнашните нападения срещу търговски кораби в Черно море предизвикаха сериозни опасения за сигурността на корабоплаването, а застрахователните премии срещу военен риск рязко се повишиха. За държави като България и Румъния по-високите транспортни разходи могат да засегнат търговията, енергийните доставки и потребителските цени. Колко сериозни са тези икономически рискове според Вас?
– България има много сериозни предизвикателства в тази област. Виждаме какво се случва в резултат на инцидентите в Ормузкия проток. Те водят до значително повишаване на разходите за жизненоважни стоки, което може да достигне 20–25% и да повлияе негативно на нивата на бедност през следващата година.
Всяко нарушение на море незабавно увеличава разходите за потребителите и домакинствата. Затова смятам, че Европа трябва да подходи много по-обединено на тези предизвикателства.
В България затрудненията в морския транспорт могат сериозно да повлияят на разходите за живот и на ежедневието на семействата. Европейският съюз трябва да застане зад страната, за да се справи с тези рискове. България е член на ЕС, и всички ние носим отговорността да си помагаме взаимно.
Това е част от по-широката геополитическа трансформация, на която сме свидетели. Морските маршрути, производствените споразумения и логистиката се променят, прекъсват и в някои случаи дори се изоставят. Последствията за икономиката са значителни.
Затова Европа се стреми да засили своята устойчивост и стратегическа независимост. Вече не можем да разчитаме, че външни фактори винаги ще бъдат тук, за да ни подкрепят.
На конференция на ЕИСК във Варна Вашият колега Йонут Сибиан заяви, че Черноморският регион трябва да намери място в следващата многогодишна финансова рамка на ЕС. Подкрепяте ли това?
– Абсолютно. Познавам Йонут добре. Той е отличен колега и един от най-добре информираните хора в нашия екип.
Черно море е с огромно стратегическо значение не само за ЕС, но и за страните в региона. Позволявайки този район да стане по-уязвим, ние всъщност уязвим и целия ЕС.
Затова напълно подкрепям предложението на Сибиан. Съгласен съм с него на 100%. Ако ЕС загуби връзката си с Черно море, губи достъпа си до жизненоважен стратегически ресурс и до съществена част от европейската инфраструктура.
Европа е под нарастващо натоварване да увеличава разходите за отбрана, да укрепва конкурентоспособността на индустрията и да намалява стратегическите зависимости. В същото време ЕС се опитва да запази социалния си модел и да ограничи бедността. Може ли Европа да финансира всичките си приоритети или правителствата ще трябва да избират между сигурността и социалната защита?
– Първо, трябва да подчертая, че социалната стабилност е важна част от добрата защита. Наблюдаваме проблеми във Франция, Италия и други държави, значително се увеличава социалното недоволство, което изглежда нараства в цяла Европа.
Причините за това са бедността и рязкото покачване на разходите за живот, предизвикано от геополитическите конфликти, включващи Иран, и други обстоятелства, повишаващи цените на енергията. Скъпата енергия неминуемо увеличава разходите на домакинствата.
Силната европейска отбрана предполага социална стабилност. Не можем да разглеждаме разходите за отбрана извън необходимостта да запазим социалното сближаване.
Поставили сме си цели за справяне с бедността, от които част трябва да бъде постигната до 2030 г. Обаче за сега не изглежда, че сме на прав път за достигането им. Значителното увеличаване на цените на енергията може да ни отдалечи още повече от тези цели.
Това е риск, който Европа не може да си позволи. Независимо от средствата, изразходвани за защита на границите, поддържането на социалната стабилност е също толкова важно. Затова трябва да осигурим необходимите ресурсип за социалната защита.
ЕИСК организира дебат на високо ниво, посветен на премахването на бедността до 2050 г. Реалистична ли е тази цел в контекста на икономическата несигурност и нарастващото натоварване на публичните финанси? Кои мерки биха дали най-осезаем резултат?
– ЕС продължава да бъде сред най-добрите места за живот от гледна точка на социалната защита и борбата с бедността.
Когато погледнем данните за бедността в Съединените щати или в развиващите се държави, където абсолютната бедност е широко разпространена, ще осъзнаем какво се опитва да предотврати Европа.
Въпреки това, около 93 милиона души в ЕС са под риск от бедност или социално изключение. Има реална опасност техният брой драстично да нарасне. За мен това вече е кризисна ситуация, която изисква спешни действия.
Необходимо е да се осигури по-значима подкрепа, особено за организациите на гражданското общество, които работят за предотвратяване на бедността и подкрепа на пострадалите. Става дума за организации, които помагат на хора с увреждания, осигуряват храна на нуждаещите се или подпомагат семейства, изправени пред жилищни затруднения.
Тези организации често предлагат иновативни и практични решения. Европа трябва да ги подкрепя и да постави семействата с нарастващи разходи за живот в централната част на приоритетите си.
Не можем да позволим на все повече хора да попадат в абсолютна бедност.
В същото време трябва да създаваме повече работни места. Заетостта остава един от най-ефективните методи за преодоляване на бедността, както многократно подчертавахме в ЕИСК. Просто наличието на работа не е достатъчно; заплатите трябва да кореспондират с ръста на разходите за живот. Това е едно от основните предизвикателства пред Европа.
Решенията съществуват, и гражданското общество може да бъде ключов фактор в тяхното откриване и прилагане. ЕИСК е подготвил много становища, в които предлага мерки по въпросите на финансирането, данъчните политики, заетостта и създаването на иновативни и по-добре платени работни места.
Необходимо е да имаме реален диалог, в който тези предложения да се превърнат в реалност.
ЕИСК и Европейската комисия ще подпишат утре меморандум за разбирателство за прилагането на стратегията на ЕС за борба с бедността. Какво ще промени това споразумение и ще получи ли Комитетът по-голямо влияние в процеса на формиране на европейските политики?
– Това е исторически момент. Европейският икономически и социален комитет представлява интересите на синдикатите, работодателите и организациите на гражданското общество. С това споразумение Комитетът най-накрая получава признание за институция, която може да участва активно в борбата с бедността в партньорство с Европейската комисия.
Ще участваме не само формално в консултациите, но и в дискусиите и процеса на формулиране на политики.
ЕИСК е разработил много становища, свързани с преодоляването на бедността, осигуряването на достъп до жилище, здравеопазване и образование. Надяваме се, че занапред тези становища ще бъдат вземани по-сериозно и ще имат значение в решението на Европейската комисия.
Особено се радваме, че премахването на бедността вече е поставено в централна позиция в работната програма на Комисията. Считаме, че имаме голяма заслуга за това, тъй като успяхме да убедим Комисията да постъпи във важната тема като приоритет.
Това постижение е значимо, но сега идва по-трудната част: реализацията на поетите ангажименти.
На октомврийската сесия ЕИСК обсъжда и теми свързани с бедността, прехвърляна между поколенията, жилищното изключване и Европейската гаранция за деца. В България и в други централно и източноевропейски държави остава да се наблюдават значителни регионални различия в достъпа до образование, здравеопазване и добре платена работа. Достатъчни ли са европейските политики за кохезия и социална подкрепа?
– Би било несправедливо да се твърди, че нищо не се прави или че ЕС не полага усилия. Но трябва да се направи много повече.
Аз съм ангажиран с борбата срещу бедността от 13-годишна възраст и дългогодишният ми опит показва, че бедността, която се предава между поколенията, започва още в ранното детство.
Ако не предприемем действия достатъчно рано, когато децата са на две, две и половина или до пет години, няма да успеем да прекъснем този цикъл.
Трябва да осигурим, че децата, израснали в бедни семейства или семейства с тежки социални проблеми, получат най-добрата възможна подкрепа. Много от тези родители полагат големи усилия просто за да се справят.
Ранната подкрепа може да промени бъдещето на детето. Още на петгодишна възраст можем да оценим детското развитие чрез преценки на речниковия запас, общи знания, осведоменост и здравето.
Децата с увреждания или с трудности в развитието също могат да получат значителна помощ, ако проблемите бъдат идентифицирани и ако се предприемат необходимите мерки навреме.
Бих искал всяка държава членка на ЕС да постави ранното детско развитие сред основните си приоритети.
Това е начинът да прекъснем цепката на бедността между поколенията. Според мен, няма друг по-ефективен подход.
Европейският съюз цели да повиши конкурентоспособността си и да намали зависимостта си от чуждестранни технологии. Сред темите на пленарната сесия са новият законодателен акт за интегралните схеми, технологичният суверенитет и защитата на работещите в цифровата икономика. Каква е най-голямата пречка пред Европа в конкуренцията със САЩ и Китай?
– Смятам, че в момента преживяваме три революции едновременно. Първата е революцията на изкуствения интелект, втората е свързана с климатичните промени, а третата е геополитическа, засягаща отношенията между Европа, Съединените щати и света.
А каква е ролята на Китай в тази ситуация?
– Китай следва собствените си интереси и непрекъснато търси възможности, както е правила и преди. Не бих казал, че Китай целенасочено се опитва да навреди на Европа. Те просто се стремят да защитят собствените си интереси.
Това, което наистина ни разочарова, е промяната в отношенията ни с Съединените щати. Америка винаги е била съюзник на Европа, но днес вече не можем да разчитаме на тях по същия начин.
Затова едно от основните предизвикателства пред Европа е изграждането на нови партньорства с държави, готови да водят целесъобразен диалог и да създават търговски отношения.
Търговията е изключително важна, но не можем да изградим дългосрочна търговска стратегия, когато бизнесите са под постоянна заплаха от нови мита.
Трябва да поискат нови партньорства.
Същевременно, напредъкът в изкуствения интелект, полупроводниковите технологии и цифровата инфраструктура подлага на съществени опасности. Все още не знаем колко работни места ще бъдат засегнати от новите технологии.
Може дори да се наложи да разгледаме нещо толкова радикално като система за универсален базов доход, при което всеки човек получава фиксирована сума, за да покрива основните си нужди.
Това показва колко значителни могат да бъдат промените, които ни предстоят.
Считате ли, че универсалният базов доход всъщност може да стане реалистично решение на проблемите с наетостта, които изкуственият интелект може да предизвика?
– Възможно е. Има икономисти, които вярват, че подобна система може да бъде реализируема. Интересното е, че самият изкуствен интелект може да улесни нейното въвеждане.
Едно обаче е вярно: не можем да игнорираме промените, които изкуственият интелект ще донесе на пазара на труда. Знаем, че той ще замести определени работни места. Все още не знаем колко точно ще бъдат те.
Европа трябва да направи този въпрос основен приоритет, да се опита да предвиди как ще навлязат процесите и да започне да изработва различни сценарии и политики за адаптиране на последиците.
Ако пренебрегнем тези промени, ще означава да останем неактивни, докато светът около нас се променя.
Измина първата година от Вашето председателство на ЕИСК. Кои конкретни постижения бележат, че Комитетът може не само да предлага препоръки, но и реално да влияе на европейските политики?
– Много се радвам, че нашата цел да поставим гражданското общество в централната част на европейските политики вече е призната.
Тази седмица ще подпишем меморандум за разбирателство в контекста на борбата с бедността, който ще осигури на гражданското общество съответното му място в процеса на формулиране на политики в ЕС.
Горди сме и с факта, че успяхме да убедим Европейската комисия да интегрира стратегия за борба с бедността в работната си програма. Това е значителен успех, тъй като преди година такава концепция изобщо не присъстваше в програмата.
Друг важен резултат е предстоящо създаване на европейска платформа за гражданското общество през март следващата година.
Тази платформа ще осигури систематично участие на гражданските организации в консултациите с Европейската комисия, формулирането на политики, предлагането на нови идеи и разработването на практични решения. Това няма да е просто формално допитване.
Гражданското общество не би трябвало само да настоява за промени. То трябва да демонстрира как неговите предложения могат да бъдат реализирани.
ЕИСК има значителен опит в това отношение и аз съм горд с напредъка, който постигнахме.
