Българската академия на науките (БАН) награди проф. Тапас Кумар Кунду с почетното звание „доктор хонорис кауза“ от Центъра за съвременни научни изследвания „Джавахарлал Неру“ в Индия. Церемонията се проведе днес в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН, както съобщи пресцентърът на институцията.
Проф. Тапас Кунду е интернационално признат експерт в областта на епигенетиката, едно от най-активно развиващите се направления в молекулярната биология, свързано с новите подходи в персонализираната медицина.
Званията се присъждат от Управителния съвет на БАН за неговия значим принос в областта на епигенетиката и химическата биология, международния му статус и дългогодишни сътрудничества с българската научна общност. Отличието беше връчено от председателя на БАН, чл.-кор. Евелина Славчева.
По време на церемонията заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева представи постиженията на проф. Тапас Кунду. Той е един от основателите на епигенетиката в Индия и основен изследовател в тази сфера. Проф. Кунду е заел важни позиции в академичната среда, включително професор в Jawaharlal Nehru Centre for Advanced Scientific Research и директор на Central Drug Research Institute от 2018 до 2022 г. Той е гостуващ лектор и преподавател в водещи университети и изследователски институции в Япония, Индия, Европа и САЩ.
С над 150 научни публикации в международни рецензирани списания, проф. Кунду е натрупал над 12 700 цитати и има h-индекс от 59. Неговите работи са публикувани в реномирани издания, като значителна част от тях са високо цитирани и считани за референтни в областта на съвременната хроматинова биология. Много от неговите ученици заемат важни позиции в известни индийски университети и в различни страни. Постиженията му получават висока оценка както в национален, така и в международен контекст.
След тържеството проф. Тапас Кумар Кунду изнесе академична лекция на тема „Епигенетика и хронични заболявания: Транслационни аспекти на фармакологичната намеса“.
Епигенетиката е клон от биологията, който се фокусира върху наследимите промени в генната активност, без да променя последователността на ДНК. Това предполага, че генетичният материал остава непроменен, но активирането и деактивирането на гените се влияе от фактори като хранителни навици, начин на живот и околна среда.
