Увеличаващите се разходи за финансиране във Франция и съмнението относно способността на правителството да контролира дефицита пораждат нови опасения за възможна дългова криза в еврозоната. Все пак, според експерти, цитирани от Си Ен Би Си, по-стабилните банки и защитните механизми, разработени след предходната криза, минимизират рисковете от обхващане на цялата валутна зона от сътресения.
Доходността на десетгодишните френски държавни облигации за пръв път от 2002 г. надхвърли 5%. Разликата с германските облигации премина 170 базисни пункта (1,7 процентни пункта) в четвъртък, което е най-високият процент от дълговата криза преди повече от десетилетие.
Цените за застраховка срещу неизплащане по френския дълг, измерени посредством суапове за кредитен риск, са на най-високите си нива в същия период. Еврото остава под натиск, регистрирайки спад от около 5% спрямо долара от началото на годината.
Основното притеснение остава рискът от финансова фрагментация, при която страните с обща валута биват финансирани при различни условия. Повишената доходност увеличава разходите за нови заеми и рефинансиране на изтичащи дългове, което може да усложни публичните финанси още повече.
По време на кризата от началото на 2010-те години напрежението се прехвърли от Гърция към редица други държави, включително Португалия, Ирландия, Италия и Испания. Взаимозависимостта между държави и банки, притежаващи голямо количество държавни облигации, задълбочи кризата.
Програми за спасяване, свързани с бюджетни ограничения, и ангажиментът на тогавашния президент на Европейската централна банка, Марио Драги, през 2012 г. да направи „всичко необходимо“ за запазване на еврото, помогнаха за успокояване на ситуацията.
Сега експертите алармират за възможен самоподсилващ се цикъл. Опасенията от нарастващия държавен дълг повишават доходността, изисквана от инвеститорите, а увеличените лихвени разходи допълнително утежняват бюджета. Подобни предизвикателства се наблюдават не само във Франция, а и в значими икономики като САЩ и Великобритания.
Нобеловият лауреат Пол Кругман отбеляза в публикация от 8 октомври, че оттеглянето на купувачите от облигационния пазар може да повдигне страхове, че правителството няма да следва да обслужва дълга си. Тези притеснения от своя страна могат да доведат до нови изтегляния на капитали и допълнително повишаване на лихвите.
Франция е особено уязвима заради високия бюджетен дефицит, нарастващите задължения и слабия икономически растеж. Правителството е намалило прогнозата си за растежа през 2026 г. до 0,5%. Политическите несъответствия и социалните вълнения усложняват усилията за стабилизиране на публичните финанси.
„Намираме се в тесен участък на френската криза“, сподели Карстен Бжески, глобален ръководител на макроикономически изследвания в Ай Ен Джи (ING).
Според него, в момента не съществува непосредствен риск от ликвидносен дефицит за френското правителство, но спадът на доверието на облигационните пазари би следвало да подтикне Париж към бързи действия.
Джон Стопфорд, ръководител на инвестиционната стратегия за доход от различни класове активи в „Найнти Уан“ (Ninety One), заяви, че инвеститорите все по-често смятат Франция за част от периферията на европейския облигационен пазар, а не за важна или близка икономическа играчка.
Според него несигурността води до избягване на почти всички европейски държави от страна на неговия екип, с изключение на най-сигурните позиции на пазара.
Стопфорд прогнозира, че разликата между доходността на френските и германските облигации вероятно ще достигне около 200 базисни пункта, преди ситуацията да бъде възприета като истинска криза. Той подчерта, че текущите франко-германски спредове остават значително по-ниски от тези, наблюдавани по време на предишната дългова криза.
Стратезите от „БлекРок“ (BlackRock) също определят актуалната обстановка като значително различна от ситуацията през 2011-2012 г. Те смятат, че еврозоната е по-добре подготвена да посрещне финансови натиск, макар да съществува вероятност от нови пазарни тласъци и влияние върху други нации.
Те свързват разпродажбата на френски облигации с по-широката конкуренция за капитали. Увеличаването на държавните заеми и инвестиции в изкуствен интелект повишават разходите за финансиране и насочват потока на внимание към кредитополучатели с влошаващи се икономически индикатори.
Джордж Лагариас, главен икономист във „Форвис Мазарс“ (Forvis Mazars), твърди, че Франция вече е в дългова криза, отбелязвайки публичния дълг в размер на 119% от БВП към края на второто тримесечие на 2026 г.
Според него, ако напрежението се разпространи, разходите за финансиране на Италия и Испания ще нараснат и те ще се наложи да намалят бюджетните си разходи, което може да провокира политическа съпротива.
Въпреки това, Лагариас оценява вероятността от по-широка криза, наподобяваща началото на 2010-те, на между 10 и 20%. Той подчертава по-добрата търговска позиция на Франция в сравнение с Гърция преди нейното изпитание и по-голямата предсказуемост на френските бюджетни данни.
През 2009 г. Гърция значително коригира прогнозата си за дефицит от 3,7% от БВП през пролетта на 12,5% през октомври, което подкопава доверието в официалната статистика и ускорява кризата.
„Дълговите нива във Франция предизвикват тревога, но са известни. Пазарите могат да понесат известни рискове, но мразят непредвидените ситуации“, коментира Лагариас.
Алекс Еверет, инвестиционен директор на лихвените проценти в „Абердийн Инвестмънтс“ (Aberdeen Investments), също смята, че настоящата ситуация представлява основно риск за Франция.
„В контекста на началото на 2010-те години еврозоната разполага с по-устойчиви банки, по-добра интеграция и набор от инструменти, предназначени да предотвратят фрагментацията на държавния дълг“, добави той и предположи, че влиянието върху останалите пазари ще бъде временно.
