С наближаването на президентските избори във Франция през 2027 г. темата за опрощаването на част от държавния дълг отново става предмет на политически разговор. В свой материал по този въпрос, френското издание „Монд“ анализира историческите случаи на отписване на държавни дългове и уроците, които те предоставят. Тази идея е изразена от лидера на радикалната левица „Непокорна Франция“, Жан-Люк Меланшон, който предлага да бъде отменен дългът на страната, притежаван от Европейската централна банка (ЕЦБ), представляващ около 19% от общите задължения на Франция.
Исторически примери от Франция и Германия показват, че подобен подход може да облекчи финансовото положение на държавата и да подпомогне икономическото възстановяване, но подобни решения обикновено се взимат в изключителни условия, след продължителни преговори с кредиторите и при извънредни ситуации като войни и тежки финансови кризи.
Трите важни примера от историята включват обезценяването на франка през 1928 г., френският отказ за плащане на военните си дългове през 1932 г. и споразумението за германския дълг от 1953 г.
Франция успява да намали част от дълга си през 1928 г. чрез обезценяване на франка
След края на Първата световна война, Франция е изправена пред значителни финансови трудности. За да финансира военните си разходи, „Банка дьо Франс“ увеличава паричното предлагане, а след войната Париж разчита на германските репарации, предвидени от Версайския договор от 1919 г. Франция очаква тези средства да покрият огромните разходи за войната и да помогнат за възстановяването на опустошените райони.
Въпреки това, Германия среща сериозни икономически проблеми и спира плащанията, което влошава ситуацията на Париж.
През 1926 г. правителството на премиера Реймон Поанкаре създава специален фонд за погасяване на държавните задължения, финансиран от допълнителни данъци, но мерките се оказват недостатъчни.
През юни 1928 г. Франция предприема значителна парична реформа и обезценява франка с около 80%. В резултат стойността на златните резерви на страната нараства в новите франкове, което позволява на държавата да погаси задълженията си към централната банка.
Този случай е наподобяващ настоящото предложение за опрощаване на дълга, който страната дължи на ЕЦБ, но решението носи и определени последствия. В замяна на финансовото облекчение са наложени строги бюджетни ограничения, а възобновяването на златния стандарт ограничава възможностите за парично финансиране.
Според икономиста Ерик Моне, професор в Парижкото училище по икономика, резултатът е разочароващ – вместо да укрепи икономиката, мярката допринася за дълбока икономическа криза.
Париж спира плащанията по дълга си към САЩ и Великобритания през 1932 г.
По време на Първата световна война, Франция закупува оръжия, техника и стоки от САЩ и Великобритания на кредит. След войната страната остава с огромни дългове към тези държави.
Френското правителство настоява, че не може да изплаща дълговете, докато Германия не започне да плаща репарациите си. Преговорите продължават години, но постигнатите споразумения за разсрочване не разрешават проблема.
През 1931 г. американският президент Хърбърт Хувър предложи временно спиране на плащанията по лихвите. Когато срокът изтича през края на 1932 г., Франция отказва да възобнови плащанията. Към нея се присъединяват Белгия, Полша, Естония и Унгария, а по-късно и други нации.
Дълговете са значителни. Според проучване на Кармен Райнхарт, бивши главен икономист на Световната банка, и Кристоф Требеш от Германския институт за световна икономика, френският дълг към САЩ достига около 25% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.
Въпреки размера на отказа от плащания, последствията не са толкова катастрофални, колкото може да се очаква. Според Мартен Кеслер от изследователския център „Файнанс фор Дивелъпмънт Лаб“ в Париж, решението не предизвиква рецесия и дори улеснява икономическото възстановяване в следващите години.
Частните кредитори не изоставят Франция, тъй като осъзнават, че конфликтът основно е между държави. Страната успява да запази достъпа си до международните финансови пазари.
Този случай показва, че отказът от плащане не винаги води до дълготрайна финансова изолация, особено когато дълговете са предмет на междудържавен спор.
След войната Западна Германия получава значително облекчение на дълга си през 1953 г.
След Втората световна война Западна Германия се сблъсква с тежки икономически последствия и значителни дългове, включително остатъци от Първата световна война и средства за следвоенното възстановяване.
САЩ настояват, че твърде тежкото задлъжняване на Германия пречи на нейното икономическо възстановяване. Преговорите продължават седем години, като Франция е против значителните опрощавания.
На 27 февруари 1953 г. в Лондон е подписано Споразумението за германските външни дългове, което намалява дълговете на Западна Германия почти наполовина. Договореното облекчение, включително опрощаване и разсрочване на плащанията, създава по-благоприятни условия за икономическото възстановяване на страната. САЩ се съгласяват да опростят 63% от своите вземания, Франция и Великобритания – 25%, а частни кредитори – 40%.
Това облекчение предоставя условия, които подпомагат не само възстановяването на Западна Германия, но и нейния последващ растеж.
Според швейцарския професор по съвременна и стопанска история Тобиас Щрауман, без редуцирането на дълговото бреме, Германия едва ли би могла да стане проспериращата демократична държава, която е днес.
Той обаче подчертава разликата между следвоенната ситуация в Западна Германия и настоящата в Франция: „Разбирам опрощаването на дълговете за бедни страни. Но Франция не е в такава ситуация. Сега е време на мир, а не на война.“
Какви уроци предлага историята за Франция в днешно време?
Историята показва, че отписването на държавен дълг може да подобри публичните финанси, но резултатите зависят от конкретните условия. Случаите от 1928 г. и 1932 г. и германското споразумение от 1953 г. са различни истории, изплували от следвоенни трудности и сериозни финансови проблеми.
Общото между тях е, че всички решения са предшествани от дълги преговори, а частните кредитори в повечето случаи са защитени.
Днес Франция е част от силно интегрирана европейска финансова структура. Затова, евентуално опрощаване на дълга към ЕЦБ би поставило важни въпроси и за бюджетната политика, и за доверието на инвеститорите, и за взаимоотношенията между страните и европейските институции.
Както подчертават икономисти, обслужването на дълга на всяка цена не е винаги най-доброто решение за държава със значителни задължения. Но историческите случаи не дават категоричен отговор на въпроса дали подобни мерки са подходящи за Франция в настоящия момент. Вместо това, те демонстрират, че опрощаването на дългове може да подпомогне икономическото възстановяване, при условие че е част от по-широк подход за решаване на финансова криза, а не просто политическа стъпка, както отбелязва „Монд“.
