Седем години след дълбокия финансов колапс в Ливан, конфликтът около сандвич с пилешко месо разкрива нарастващата пропаст между хората, които все още могат да си позволят да харчат, и тези, които се борят да свържат насъщните си разходи, съобщава Ройтерс.
Ресторантът за здравословно хранене „Глоу Парадайз“ решава да адаптира популярния левантийски сандвич „шиш таук“, предлагайки на клиентите си „Чик Таук“ на цена около 13 долара – почти два пъти повече от обичайната цена в Бейрут за подобен сандвич.
Играта на думи в името и завишената цена предизвикаха обществено недоволство. Ресторантът бива обвинен в практики на прекомерно ценообразуване в страна, където много домакинства трудно могат да посрещнат дори основни нужди.
Въпреки споровете в социалните мрежи, клиентите продължават да купуват сандвичите. Според мениджъра на ресторанта Храг Джегалиан, за краткия период от 11 дни са продадени над 20 000 порции, а онлайн дискусиите той определя като „естествена реклама“.
Разнообразието от реакции засяга болезнена тема в Ливан, където години на икономически сътресения, политическа нестабилност и конфликти са променили социалния статус. Много от средната класа е обедняла, докато малък процент от населението запазва висок стандарт на живот.
Спорът отклонява вниманието от критичните кризи
Според икономиста Сами Надер от Университета „Свети Йосиф“ в Бейрут, многото посетители на ресторанта задържат погледа от друга реалност. „Виждате много хора в ресторанта, но не виждате, че миналия месец 22 други заведения затвориха врати“, коментира Надер пред Ройтерс.
Активистите в социалните мрежи в Ливан разделиха мненията си на две – едните обвиняват ресторанта в манипулации, а другите настояват, че сандвичът е предназначен за потребители с финансови възможности.
Някои повдигат въпроси относно това дали самият конфликт не прикрива по-належащи проблеми, с които страната се сблъсква, от израелската окупация на части от южните й територии до продължителните кризи в енергийния и водоснабдителния сектор.
Финансовият колапс в Ливан през 2019 г. беше следствие на десетилетия корупция и безразсъдни разходи от страна на управляващия елит. Следващите конфликти допълнително задълбочиха икономическите предизвикателства.
От 2019 г. Брутният вътрешен продукт на Ливан е спаднал с почти 40 процента, а инфлацията се очаква да достигне 17,5 процента заради глобалното поскъпване на енергийни ресурси и морски транспорт, което възпрепятства покупателната способност на населението, според Световната банка. Тази стойност е над четири пъти по-висока от средното ниво на инфлацията в света, посочено от Международния валутен фонд.
Според УНИЦЕФ четири от всеки пет домакинства в Ливан изпитват затруднения в осигуряването на основни стоки и услуги, съобщи организацията през септември.
Хората не могат да се справят с поскъпването
Според Надер средната класа в страната е „изчезнала“. По неговите думи, тя е срината от редица кризи, включително финансовия колапс през 2019 г., експлозията на пристанището в Бейрут през 2020 г. и две войни в интервала на по-малко от две години.
Сметките за електрическа енергия от частни генератори, които осигуряват ток на много домове и бизнеси, в условия на прекъсвания на неефективната национална електрическа мрежа, са се увеличили с близо 20 процента само през август. Цените на киловатчас са се увеличили с почти 60 процента спрямо февруари, сочат данни от министерството на енергетиката на Ливан.
За мнозина това означава, че надеждното електроснабдяване струва стотици долари на месец в страна, където минималната работна заплата е 400 долара.
„Всичко поскъпна и хората не могат да се справят“, споделя 53-годишният Фуад Фахредин, работещ в ресторант в съседния квартал Хамра. „Получаваме заплатите си и след това потъваме в дългове, само за да оцелеем.“
Годините на икономическа несигурност са създали „една класа, която живее, и друга, която не е мъртва, но страда от непоносима бедност“, заключава той.
