Марин Льо Пен, водачка на френската крайна десница, официално откри кампанията си за президентските избори през 2027 г. вчера, обещавайки „възраждане“ на Франция, което няма да е придружено от „разрушение“ на миналото, съобщава Франс Прес.
На митинг, събрал 8500 нейни привърженици в Орлеан, Льо Пен се опита да представи по-умерен и позитивен образ на бъдещото си управление, без да се отклонява от традиционните позиции на партията си „Национален сбор“ относно сигурността, имиграцията и националната идентичност. По време на открития ден на кампанията имаше масови протести срещу крайната десница, засилени мерки за сигурност и спорове за обвинения в антисемитизъм срещу лидера на партията Жордан Бардела, отбелязват медиите у нас.
Шест месеца преди изборите, Льо Пен е считана за фаворит. Социологическите изследвания я поставят на убедително първо място в първия тур и предвиждат победа при всички сценарии на втория тур, посочва АФП. След като през юли е осъдена на втора инстанция по дело за злоупотреба с фондове на Европейския парламент, 58-годишната политичка сега подготвя своя четвърти опит за президентския пост.
Според „Монд“, стартирането на кампанията на Льо Пен е баланс между радикализма и оптимизма. Изданието споделя, че кандидатът на „Национален сбор“ се опитва да вдъхне надежда на французите и да успокои тези, които се страхуват от явна победа на крайната десница. Тя е уверена, че е спечелила дискусията относно състоянието на страната и иска да убеди избирателите, че има по-добри решения в сравнение с политическите си опоненти.
„Франция има светли дни напред“, твърди Льо Пен, противопоставяйки своята представа за национално възраждане на кризисната ситуация в страната. Тя уверява, че това начинание не предполага нито „разрушителни революции“, нито „резки разриви“.
„Монд“ обаче подчертава противоречието между помирителния ѝ тон и радикалните елементи в програмата ѝ. Освен че призовава за уважение, справедливост и обществено обединение, Льо Пен не пропуска да нападне глобализацията, президента Еманюел Макрон и Европейския съюз. Тя определя ислямизма, крайнолевите активисти, партията „Непокорна Франция“ и еколозите като противници на обещаното от нея възраждане, обвинявайки ги в различни форми на „мракобесие“.
Според анализа на „Монд“, часова реч не предлага нови значими предложения, а представя познатите позиции на крайната десница в по-положителна светлина. Изданието отбелязва, че за да достигне до Елисейския дворец, Льо Пен трябва да спечели и гласовете на избиратели извън твърдото ядро на подкрепящите я, представляващи около 35% от електората, според социологическите данни.
В контекста на кампаниите, председателят на „Национален сбор“ Жордан Бардела, който бе преизбран на поста на следващия ден, използва значително по-рязка реторика. Той се ангажира да използва всички законови средства за възстановяване на обществения ред и защита на гражданите, включително спиране на семейните помощи за осъдени престъпници и задължително обръщение с „Вие“ в училищата.
Льо Пен потвърди, че ако спечели президентските избори, смята да назначи Бардела за министър-председател на правителство на национално единство. Вестник „Фигаро“ акцентира върху намерението ѝ да изгради „плуралистично“ правителство и да включи концепцията за „национална общност“ в френската конституция. Тези обещания са част от целта ѝ да представи бъдещото управление не просто като контролирано от „Национален сбор“, а като по-широк политически съюз.
На подобно разширение на подкрепата призова и един от съюзниците на Льо Пен, Ерик Сиоти, който напусна традиционната десница, представлявана от партия „Републиканците“, за да се сближи с „Национален сбор“. Той призова предишните си съпартийци да се присъединят към обединението в името на Франция.
Орлеан, градът, освободен през 1429 г. от Жана д’Арк, не е случайно избран за началото на кампанията. Льо Пен използва символиката на историята, за да направи паралел между освобождението на града от английските войски по време на Стогодишната война и собственото си обещание за национално възраждане, отбелязва „Франс 24“. Тя представи Жана д’Арк като образец за преодоляване на убеждението за невъзможна победа.
Изборът на място обаче носи и друго измерение, заради безпрецедентните мерки за сигурност. Около 3000 полицаи и жандармеристи бяха мобилизирани по време на почивните дни и градът беше под строг контрол. В събота между 13 000 и 26 000 души протестираха срещу конгреса на крайнодясната партия, докато в неделя полицията не допусна около стотина антифашистки активисти близо до мястото на митинга.
Напрежението все пак се пренесе в залата, когато активисти на Съюза на еврейските студенти във Франция разпънаха транспарант, обвиняващ „Национален сбор“ в толериране на расизма и антисемитизма. Действието беше свързано с публикации на сайта за разследвания „Медиапарт“, който разкри антисемитски коментари от младежките години на Бардела. Председателят на партията отхвърли обвиненията и подаде жалба за клевета.
Активистите бяха изведени със сила от охраната на „Национален сбор“, която отстрани и един журналист от „Медиапарт“. След това представителите на медията напуснаха митинга, доволни, че сигурността им не е била осигурена. Съюзът на еврейските студенти обяви намерението си да подаде жалба за насилието, което е било упражнено. Бардела от своя страна обвини крайнолеви активисти, представящи се за членове на организацията, че се появили с журналисти от „Медиапарт“ с цел да атакуват привърженици на партията.
Събитията в Орлеан съвпаднаха и с терористично атака с расистки мотиви в предградие на Париж, Трап, при която един човек загина, а петима бяха ранени. „Франс 24“ подчертава, че Льо Пен не спомена нападението в речта си, оставяйки Бардела да коментира случая. Той осъди убийството и призова за сурово наказание на извършителя, но не указа расисткия характер на деянието, отбелязва телевизията.
Според „Франс 24“, трагедията отново повдига въпроса за връзката между реториката на крайната десница срещу имигрантите и мюсюлманите и насилието, мотивирано от расова омраза. Медията напомня предишни коментари на Льо Пен и Бардела, в които те описват Трап като символ на последиците от имиграцията и растежа на ислямизма във Франция.
Същевременно, интервюираните от „Франс 24“ симпатизанти на партията категорично отхвърлят подобни твърдения. „Невярно е да се твърди, че ‘Национален сбор’ предизвиква омраза“, казва 21-годишният Дилан, който смята, че Льо Пен защитава патриотичните позиции и спазването на законите на страната. Нейната поддръжница, 43-годишната Натали, която е дъщеря на португалска имигрантка, твърди, че партията се бори срещу ислямизма, а не срещу мюсюлманите. Според нея, отговорността за нападението е единствено на извършителя, а не на политическите послания, които той може да е възприел.
