Нова регулация, насочена към постигане на по-висока равнопоставеност в управителните звена на публичните дружества, не би трябвало да се ограничава до създаване на фалшиви позиции с цел избягване на санкции. Това бе споменато от Деница Величкова, заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) по време на дискусията „All on Board: Разнообразието като средство за по-добро управление“, организирана от Българския фонд за жени и Френския институт в страната.
Темата на дебата, проведен в сградата на Френския институт в София, беше свързана с промените в българското законодателство, които предвиждат поне 33% представителство на по-слабо представеното пол във висшите ръководства на публичните дружества, в съответствие с директивата (ЕС) 2022/2381 на Европейския парламент.
Според Величкова, която ръководи Управление „Надзор на инвестиционната дейност“ в КФН, ролята на регулатора не се ограничава само до налагане на наказания.
„Основният акцент при новата регулация е не на санкциите, а на партньорството в изграждането на добри практики. Ние се стремим да разпространим положителни примери и да предотвратим негативните“, подчерта Величкова.
Тя добави, че у нас съотношението между мъжете и жените в управлението на фирмите е 70 на 30 процента, а регулаторът цели реален ефект от новата регулация, а не само неговото формално спазване.
„Не е необходимо да има фиктивни позиции; трябва да става въпрос за длъжности, които наистина водят до реални решения и преобразуващо лидерство, с истински достъп до капитал, ресурси и политики“, каза тя.
Величкова уточни, че до средата на 2027 година КФН ще е задължена да оповести публичните дружества, които спазват новите изисквания, както и тези, които не съответстват, но работят по различни мерки, включително какви точно са тези мерки.
Според нея е от значение не кой е на масата, а кой реално участва в процеса на вземане на решения. Тя подчерта, че лидерството е основополагающо за всяка организация и личността ѝ не прави разлика между мъжете и жените в лидерството.
Величкова добави, че регулаторът работи за насърчаване на прозрачността и публичността във всяка компания, независимо дали попада в обхвата на новата регулация.
По време на дискусията Веселина Панайотова от фондация „Мама има работа“ акцентира на разликата между политиката и културата в компаниите и зададе въпрос как точно ще се прилагат новите изисквания в отделните организации. Тя обоснова необходимостта от регулацията, като посочи, че първото изискване трябва да включва количествени показатели, представляващи по същество квота, а след реализирането на тази цел да се премине към показатели за качество. Тя е на мнение, че колкото по-строги са санкциите, толкова по-сериозно бизнесът реагира на новите правила.
От друга страна, Панайотова подчерта, че някои сектори у нас вече са феминизирани и новата регулация може да донесе ползи и за мъжете в тези области, като се позова на търговията и образованието. По нейните думи, с увеличението на участието на по-слабо представеното пол в тези сектори, може да се наблюдава покачване на заплатите в бъдеще, което би могло да намали разликата в заплащането и бедността на жените в пенсия.
Според Оля Пенева от „Българска фондация за бизнеса и правата на човека“, съществува умерен оптимизъм относно реализацията на новите изисквания, но е необходимо време.
На базата на опита от проведени изследвания, свързани с нейния неправителствен сектор, Пенева отбеляза, че често се наблюдават декларации за устойчиви политики в компаниите, но без ясни измерими доказателства за постигане на желаните цели. Поради това, според нея, трябва да се въвеждат измерими цели.
Тя изрази и съжаление, че теми като сексуалния тормоз и насилието на работното място не са достатъчно обсъждани в българските компании.
Преди започването на дебата Надежда Дерменджиева, кодиректор на „Български фонд за жени“, обяви, че едва 16% от членовете на управителните органи на най-големите публични компании в България са жени.
Според нея, само 24% от депутатите в парламента са жени, а 28% от министрите в настоящото правителство са от женски пол.
„Имаме много работа напред, за да постигнем истинска равнопоставеност и разнообразие във всички сфери на живота“, добави тя.
Ан-Шарлот Монтен, първи съветник в Посолството на Франция в България, представи реализираните политики за равенство в корпоративните структури във Франция. Тя подчерта, че промяната в състава на бордовете на големите компании не е достатъчна, за да осигури реална промяна в разпределението на властта. Според нея, преди години жените заемаха само едно от всеки осем места в бордовете на големите компании на Франция, докато сега те вече заемат почти половината от местата.
Форумът бе модериран от Мария Черешева от Асоциацията на европейските журналисти – България.
