Европейската комисия публикува окончателните данни за загиналите при пътнотранспортни произшествия през 2025 г. Техният общ брой е 19 350. Това е с 3% по-малко спрямо 2024 г. и с 15% по-малко спрямо 2019 г.
Швеция и Дания остават държавите с най-безопасни пътища в ЕС, съответно с 19 и 24 жертви на един милион жители. Въпреки напредъка, постигнат от 2019 г. насам, България (71 жертви на милион жители), Румъния (68) и Хърватия (65) продължават да са държавите с най-висока смъртност при пътнотранспортни произшествия в ЕС.
Европейският съюз си е поставил за цел да намали наполовина броя на загиналите и тежко ранените при пътнотранспортни произшествия до 2030 г. в рамките на десетгодишна стратегия за пътна безопасност, която се изпълнява от 2021 г.
Предварителните данни за 2026 г. показват положителна тенденция. През първото полугодие държавите, в които броят на загиналите е намалял с повече от 5% спрямо същия период на 2025 г., са повече от тези, в които е отчетено увеличение. Комисията ще продължи да следи развитието на ситуацията и да подкрепя държавите членки в преодоляването на новите предизвикателства пред пътната безопасност.
Европейският комисар по устойчив транспорт и туризъм Апостолос Дзидзикостас заяви:
„Пътната безопасност не се изчерпва с правила и разпоредби. Става дума за спасяването на човешки животи и предотвратяването на трагедии, които засягат семейства и общности в цяла Европа. В Европейския съюз всеки загубен живот на пътя е неприемлива загуба. Целта ни е ясна: всеки човек да може да стигне безопасно до мястото, за което е тръгнал, независимо къде пътува и какъв транспорт използва. За тази цел трябва да направим пътищата по-безопасни, да подобрим превенцията и да гарантираме, че всяко пътуване завършва благополучно.“
Зад тази мрачна статистика за България стоят два проблема, които от десетилетия отказваме да решим.
Първият е състоянието на пътищата и начинът, по който се строят и поддържат. Пътища без качествена основа, без адекватна маркировка, без знаци, мантинели и осветление. Настилки, които се разпадат скоро след поредния скъп ремонт. Обществени поръчки, при които твърде често възниква въпросът дали изпълнителят е избран заради професионалните си качества, или заради правилните политически и икономически връзки. Резултатът е пътна инфраструктура, която на места не просто затруднява движението, а създава предпоставки за смъртоносни инциденти.
Вторият проблем е още по-дълбок — нашият балкански манталитет. Културата на безразсъдството, в която нарушаването на правилата се приема за проява на смелост, а агресията зад волана — за доказателство за мъжество.
Десетилетия наред у нас арогантността се бърка със самочувствие, безразсъдството — със смелост, а скъпият автомобил — с доказателство за лично превъзходство. От „Едно ферари с цвят червен“, „карай бясно на червено“, „газ до дупка“ — все послания за скорост, пари, адреналин и демонстрация на превъзходство присъстват в различни жанрове на българската популярна музика.
И така, между пътищата, строени и поддържани без достатъчна отговорност, и шофьорите, за които правилата са досадна подробност, България закономерно остава на дъното на европейската класация по пътна безопасност.
Защото, когато държавата не осигурява безопасни пътища, а обществото не възпитава отговорни шофьори, резултатът не е просто статистика. Резултатът са човешки животи, загубени по пътищата. И семейства, за които всяко следващо пътуване може да се окаже последно сбогуване.
