Как българите ще платят солено за тарикатлъка на политиците
България иска милиарди от европейските данъкоплатци, но отказва да сподели финансовата отговорност за помощта за Украйна. В Германия вече открито поставят въпроса защо трябва да финансират държави, които искат европейска солидарност само когато получават пари. Политическото хитруване на Румен Радев може да струва на България милиарди евро през следващите години.
Германският вестник „Велт“, позовавайки се на публикация на „Политико“, съобщава за остра критика в германските дипломатически среди към исканията на Унгария, Чехия и Словакия да бъдат освободени от финансовите гаранции по новия европейски заем за Украйна.
За разлика от останалите три държави, България участва във вече договорения европейски заем от 90 милиарда евро за Украйна. Сега обаче премиерът Румен Радев отказва участие в новата допълнителна помощ.
Германски дипломат поставя въпроса съвсем директно: как германските данъкоплатци да бъдат убедени да предоставят повече средства за кохезия на държави, които отказват да участват в общите усилия за европейската сигурност?
И обобщава позицията си с една фраза, която би трябвало да прозвучи тревожно в София:
„При возенето гратис няма кохезия.“
Това не е официална позиция на германското правителство, но е сериозен предупредителен сигнал. Особено в момент, когато Европейският съюз преговаря за следващия си седемгодишен бюджет.
Големият пазарлък за европейските пари
В момента държавите членки обсъждат бюджета на ЕС за периода 2028–2034 г., като разногласията са значителни. Германия, Нидерландия, Австрия и други нетни платци настояват за по-икономичен бюджет, ограничаване на традиционните субсидии и пренасочване на средства към отбрана, сигурност и конкурентоспособност.
От другата страна са редица държави от Южна и Източна Европа, включително България, които искат да запазят високото финансиране за регионално развитие и земеделие. И това е разбираемо. България е сред по-бедните членки на ЕС и европейските фондове са важен източник на инвестиции.
Но има една подробност, която често се пропуска в българския политически дебат.
Европейските фондове не са безплатни пари от Брюксел. Те се финансират от европейските данъкоплатци, включително от гражданите на държавите, които внасят значително повече в общия бюджет, отколкото получават.
Ние настояваме за тази солидарност, когато става дума за нашите пътища, общини, земеделие и предприятия. Но когато се постави въпросът за обща финансова отговорност към Украйна, българското правителство заявява, че няма да участва.
Трудно е да очакваме подобна позиция да бъде посрещната с разбиране от държавите, които осигуряват най-голямата част от европейското финансиране.
Колко получаваме и колко искаме да спестим?
За периода 2021–2027 г. България разполага с 10,7 милиарда евро европейско финансиране по кохезионната политика. Заедно с националното съфинансиране общият програмен ресурс достига приблизително 12,9 милиарда евро. Това означава средно около 1,53 милиарда евро европейски средства годишно, като действителните плащания зависят от изпълнението на програмите.
И това далеч не е всичко.
Отделно страната получава милиарди по Общата селскостопанска политика, Плана за възстановяване и устойчивост и други европейски програми.
А колко внасяме?
През 2024 г. българската вноска в бюджета на ЕС е приблизително 814 милиона евро, по окончателни данни на Министерството на финансите.
Разбира се, за да изчислим точната нетна финансова полза, трябва да съпоставим всички действително получени средства и направени вноски за един и същ период. Но основният факт е безспорен: България получава значително повече от европейския бюджет, отколкото внася в него.
Именно тази европейска солидарност ни осигурява милиарди евро за инфраструктура, регионално развитие, модернизация на икономиката и повишаване на жизнения стандарт.
Според германския „Велт“ допълнителните финансови нужди на Украйна за 2027 г. възлизат на 70 милиарда евро. Изданието посочва възможност около 25 милиарда да бъдат осигурени от международни партньори, а ЕС да предостави нов заем до 45 милиарда евро.
Окончателният размер и механизмът на новото европейско финансиране обаче все още не са договорени.
Ако условно приемем, че българският дял във финансовото обезпечаване на нов европейски заем от 45 милиарда евро е около 1%, това би означавало приблизително 450 милиона евро потенциален гаранционен ангажимент. Това обаче не е непременно пряк разход за държавния бюджет — реалната финансова тежест зависи от механизма на гарантиране, условията за финансиране и погасяването на заема.
Затова въпросът не е само колко можем да спестим, като откажем участие във финансовата помощ за Украйна. Много по-важно е колко рискуваме да загубим, ако с подобна политика подкопаем доверието на държавите, които осигуряват най-големия принос към европейския бюджет.
Може да загубим милиарди?
В преговорите за европейския бюджет за 2028–2034 г. България рискува да загуби милиарди. Ако кохезионното финансиране бъде намалено с 30% спрямо сегашния ресурс, това би означавало около 3,2 милиарда евро по-малко. При съкращение от 50% загубата би достигнала 5,35 милиарда евро.
Това са хипотетични сценарии, а не взети решения. Няма пряка връзка между отказа за помощта за Украйна и бъдещото финансиране, но изказването на германския дипломат показва, че подобна политическа връзка е възможна.
И точно тук е проблемът с позицията на българския премиер Румен Радев. Това едва ли е най-разумният начин да защитаваме националния си интерес. Защото евентуалното намаляване на европейското финансиране няма да бъде платено от политиците, които днес печелят популярност. То ще бъде усетено от българските общини, предприятия и граждани чрез по-малко инвестиции, инфраструктурни проекти и възможности за развитие.
Германският данъкоплатец също има право на въпроси
Нека погледнем ситуацията и от другата страна. Германия има собствени икономически проблеми, а германските граждани плащат значителни данъци, част от които финансират европейския бюджет.
Те приемат част от тези средства да бъдат насочвани към по-бедните държави, защото това е основен принцип на европейската интеграция. Но напълно разбираемо е да очакват и насрещна солидарност.
Още повече че Украйна не води завоевателна война, а се защитава от руската агресия. Подкрепата за нея има не само морално, но и стратегическо значение за европейската сигурност, включително за България като черноморска държава.
Разбира се, България има право да поставя въпроси за размера, условията и контрола върху финансовата помощ. Това е нормална част от европейските преговори. Но между защитата на националния интерес и демонстративния отказ от обща отговорност има съществена разлика.
Политическа недалновидност или съзнателно следвана политика
Българските власти вероятно разчитат, че отказът от участие в новата помощ за Украйна ще бъде добре приет от част от българските избиратели. Но външната политика не може да се прави само с оглед на вътрешнополитическите настроения. Тя изисква оценка на дългосрочните последици.
България има много повече за губене от отслабването на европейската солидарност, отколкото може да спечели от един демонстративен отказ.
Ако днес искаме да получаваме милиарди от европейските данъкоплатци, трябва да разбираме, че солидарността предполага и споделяне на отговорностите.
Особено когато става дума за сигурността на Европа.
Затова е редно премиерът да обясни не само защо България отказва участие, но и какви са финансовите и дипломатическите последици от този отказ.
Защото ако заради желанието да спестим няколкостотин милиона евро потенциален ангажимент в крайна сметка загубим няколко милиарда от европейските фондове, това ще бъде твърде висока цена за един политически жест.
И тогава въпросът няма да бъде само дали решението е било правилно.
Ще трябва да се запитаме дали става дума за политическа недалновидност, или за съзнателно следвана политика, чиито резултати обслужват интереси, различни от българските.
Защото европейската солидарност не е еднопосочна улица. И ако тази логика надделее в преговорите за следващия европейски бюджет, сметката няма да бъде платена от политиците. Ще я платят българските граждани.
