Френската икономика отново изненадва негативно. Вместо на предвидения, макар и незначителен ръст за третото тримесечие, тя неочаквано е регистрирала спад, инфлацията се увеличава, а бъдещето изглежда все по-несигурно. С оглед на политическото напрежение, намаляващото потребление и растящите разходи за финансиране, Франция все по-близо се приближава до опасността от рецесия, пише френският вестник „Монд“.
Брутният вътрешен продукт на страната е намалял с 0,1 процента за периода юли-септември, показват данни на Националния институт за статистика и икономически изследвания „Инсее“ (Insee), публикувани в края на седмицата. Това е потискащо, тъй като експертите очакваха лек ръст. След спад от 0,2 процента в първото тримесечие и стагнация през следващите три месеца, френската икономика отново е в отрицателна позиция.
Дори икономическият и финансов министър Ролан Лескюр, който обикновено възприема по-позитивен подход, вече не крие тревогата си. „Френската икономика е в стагнация“, увери той пред радио „Франс енфо“ (Franceinfo). Той предупреди, че страната може да се сблъска с проблеми, ако не осъществи предвидените бюджетни корекции. „Франция все още не е в криза, но ако не приведем публичните финанси в ред, можем да се изправим пред сериозни трудности“, подчерта той.
Плановете за ограничаване на правителствените разходи обаче също крият рискове. Те биха могли да свият покупателната способност на домакинствата още повече, което неминуемо би имало влияние върху потреблението и икономическата активност.
Рецесията не е далеч
Засега Франция не е в техническа рецесия – състояние, характеризирано с два последователни тримесечия спад на БВП. Но страната е в опасна близост до тази граница.
„Дори малка корекция надолу на данните за второто тримесечие би била достатъчна, за да влезем в такава ситуация“, отбелязва Матийо План, икономист във Френския институт по икономика (IFE, бивш OFCE). Окончателните коригирани данни ще станат известни до края на ноември, подчертава „Монд“.
Годишният отчет също се очертава много по-слаб от прогнозите на правителството. Към края на октомври, годишният растеж е само 0,2 процента. Тоест, ако икономиката остане без промяна до края на декември, годишният растеж ще бъде точно толкова.
За да постигне правителствената цел от 0,5 процента за годината, Франция трябва да отчете ръст от 0,9 процента през последното тримесечие, според оценките на „Инсее“.
Силвен Берсинже, икономист и основател на консултантската компания „Берсинжеко“ (Bersingéco), смята, че това не е реалистично. Според него бъдещето на френската икономика е затруднено от множество рискове – нови инфлационни шокове, потенциално спукване на балона около изкуствения интелект, политическа стагнация и растящи разходи за финансиране на държавата.
Доверието на гражданите пада до 25-годишно дъно
Причини за отслабването на икономиката са множество взаимосвързани проблеми. Един от тях е значителното намаление на инвестициите, които са спаднали с 0,6 процента през третото тримесечие, спрямо предвиден спад от 0,5 процента.
Друг важен фактор е експортът. След като от 2025 г. насам търговията е допринасяла за икономическия растеж, през третото тримесечие тенденцията се промени. Износът спадна с 1,7 процента, докато вносът леко се увеличи – с 0,1 процента. В резултат търговията е отнела 0,6 процентни пункта от икономическия ръст.
Консумацията на домакинствата е сред малкото оптимистични новини. Тя нарасна с 0,4 процента през юли-септември след ръст от 0,2 процента през предходното тримесечие. Повишението е последица предимно от покупките на електрически автомобили, които нараснаха след рязкото повишаване на цените на горивата, както и по-високото потребление на електрическа енергия поради горещите вълни и употребата на климатици.
Трудно е обаче да се очаква, че тези позитивни тенденции ще се запазят. В същото време натискът от инфлацията остава голямо предизвикателство за французите, след като този месец инфлацията достигна свое най-високо ниво от почти три години. Според Националния индекс на потребителските цени (ИПЦ), годишната инфлация е нараснала до 3,4 процента на годишна основа през октомври спрямо 3,1 процента през септември, установиха предварителните данни на Националния институт за статистика и икономически изследвания „Инсее“ (Insee). Това е най-високото ниво от декември 2023 г. и надвишава прогнозите на експертите за увеличение от 3,2 процента.
Към икономическите трудности се добавя и напрегната обществена обстановка във Франция. Протестите, проявите на насилие и разрушенията на търговски обекти допълнително утежняват ситуацията и карат домакинствата да бъдат по-внимателни с разходите си.
Специфично е, че само през септември потреблението е спаднало с 0,5 процента. Доказателствата сочат, че общественото напрежение принуждава французите да ограничат покупките си.
Също така, още по-тревожен индикатор е стойността на потребителското доверие. През ноември то пада до най-ниското си ниво за последните 25 години.
„Доверието е на историческо дъно, а нагласите на французите са изключително негативни. Те се тревожат от повишаване на лихвите и от увеличаването на безработицата“, коментира Стефан Колиак, икономист в „Бе Ен Пе Париба“ (BNP Paribas).
Допълнително затрудненията за бизнеса и инвеститорите идват от повишаването на цените на заемите за френската държава на финансовите пазари. Това увеличава разходите за финансиране и прави инвестиционните възможности по-малко атрактивни. Европейската централна банка (ЕЦБ) към момента не е взела решение за ново увеличение на основните лихви, като на 29 октомври отложи за декември евентуално решение в тази насока.
Докато Европа напредва, Франция отбелязва изоставане
„В такава несигурна обстановка не виждаме източник на растеж“, коментира Матийо План. Според него ситуацията е особено тревожна заради разликата с останалите европейски икономики, които са постигнали среден ръст от 0,6 процента.
„Франция преживя катастрофално първо тримесечие. Има риск разликата спрямо останалите европейски държави да продължи да расте“, предупреждава икономистът.
Тревогите не са само свързани с вътрешните проблеми на страната. Ситуацията в Ормузкия проток и в по-широк план в Близкия изток също може да оказва сериозно влияние върху френската икономика.
Ако цената на нефта остане около 100 долара за барел, икономическите перспективи ще изглеждат коренно различно, обрисува План. Такова развитие би засилило инфлационния натиск и допълнително би затруднило живота на домакинствата и бизнеса.
Все пак, съществуват и известни основания за умерен оптимизъм. Стефан Колиак откроява самолетостроенето като сектор, който може да донесе положителен импулс за френския износ. В края на годината производството в тази индустрия традиционно се ускорява, а през второто и третото тримесечие вече е натрупано известно забавяне.
„Обикновено производството се ускорява в края на годината, особено след като изостанахме през второто и третото тримесечие“, заключава той.
Незадоволителните икономически резултати, обаче, вероятно няма да помогнат за възстановяването на доверието на международните инвеститори. Напротив, те могат да се принудят да искат по-висока рискова премия при покупката на френски държавни облигации, което допълнително ще оскъпи финансирането на страната.
Така Франция влиза в неблагоприятна ситуация – икономиката бави темпото, гражданите стават по-предпазливи, инвестициите отслабват, а възможностите на правителството да предотврати проблемите са все по-ограничени. Рецесията все още не е реалност, но предупрежденията, че страната се приближава до нея, стават все по-осезаеми.
