Разходите за възстановяване на щетите от безредиците във Франция може скоро да се удържат от помощи за жилище, като има вероятност участници в протестите да бъдат задължени да компенсират щети, които не са нанесли, съобщава Асошиейтед прес.
Тази седмица Френският Сенат одобри законопроект, който получи 229 гласа „за“ и 105 „против“, след като протестите срещу високите разходи за живот прераснаха в най-сериозните безредици от години, водещи до щети на стойност над 1 милиард евро.
В миналия уикенд полицията задържа почти 2400 души, а хиляди магазини бяха ограбени или повредени, с пожар в историческото кметство на Лимож от 19-ти век.
Въпросът за това кой ще покрие разходите е актуален не само във Франция, тъй като правителствата в Западна Европа насочват вниманието си и към родителите на участниците, както и към приложения, призоваващи към протести.
И може би това не е краят. Испанският сайт за проверка на факти „Малдита.ес“ откри призиви за протести по случай Хелоуин в 46 града в девет европейски страни, някои от които се отнасят до грабежи.
Властите твърдят, че целта им е да предотвратят нови безредици и да компенсират разходите от предишни. Противниците на мярката предупреждават, че разширената отговорност може да накаже невинни хора и да наложи страх при мирните протести.
Във Франция, всеки, който умишлено се присъедини към група, подготвяща насилие, може да бъде задължен да плати до 10 000 евро за унищоженото имущество. Същото важи за тези, които остават на мястото след заповед на полицията за разпръскване.
Най-голямото предизвикателство остава събирането на сумите, тъй като много нарушители нямат средства или доходи, защитени от конфискация, както посочва доклад на френския Сенат.
Този нов законопроект ще допринесе за допълнителен източник на средства – помощите, които държавата предоставя на семействата.
Според съществуващото френско законодателство родителите по принцип вече носат отговорност за щетите, причинени от техните деца под 18 години. Според новия законопроект, след окончателно съдебно решение, средствата могат да бъдат удържани от семейни помощи и жилищни субсидии. Сенаторите добавят, че могат да бъдат засегнати и помощи за минимален доход и дори надбавки за училищни материали. За установяване на минимални нужди остават нерегламентирани определени средства.
Поддръжниците на предложението посочват, че жертвите заслужават обезщетение и разходите не бива да се поемат от обществото. Ремонтът на една витрина може да възлиза на десетки хиляди евро. След бунтовете от 2023 г. застрахователите са изплатили 793 милиона евро по над 16 000 иска, според данни от френската застрахователна федерация.
Правазащитни организации призоваха депутатите да отхвърлят законопроекта, като предупредиха, че той може да възпрепятства мирните протести и да повлияе негативно на семейства, които разчитат на социални помощи.
Забраната на тези помощи „може да доведе до опустошителни последици за най-бедните“, заяви Натали Годар от „Амнести Интернешънъл“ Франция.
Крайната десница подкрепи законопроекта в Сената, където мнозинство имат консерваторите. Той обаче все още трябва да бъде гласуван в Националното събрание, където нито една партия не притежава доминиращо мнозинство.
Идеята за отнемане на социални помощи за участници в безредиците е дългогодишна на Марин льо Пен, лидер на крайнодясната партия „Национален сбор“. Сега правителството я поддържа, а Льо Пен води в социологическите проучвания преди президентските избори през пролетта.
В Италия аргументите започват с история за семейство. „Зад витрината на този магазин има семейство, което цял живот е жертва“, заяви премиерът Джорджа Мелони на 20 октомври, обявявайки нов строги мерки за сигурността и справянето с младежката престъпност след мародерствата в Милано.
Неин постулат е в три италиански думи: „Chi rompe paga“ – „Който чупи, плаща“.
„Ако този, който е счупил, е непълнолетен, родителите поемат отговорност“, уточни Мелони.
Родителите вече могат да бъдат глобени до 1000 евро, с възможност за удвояване при повторни нарушения, освен ако не докажат, че не са могли да предотвратят действията на детето си. Те могат да бъдат задължени да платят за нанесените щети, а в съответствие с френския законопроект, средствата за издръжка и отглеждане на деца биха могли да се използват за покритие на щетите от ограбени магазини.
„Привличането на родителите към отговорност може да помогне, но сами наказанията едва ли ще спрат тийнейджърите, които изпитват натиск от връстниците или стремеж към признание в групата,“ каза Клаудио Бертолоти, директор на „Старт ИнСайт“ (START InSight) – компания за изследвания в сферата на сигурността.
Организирането на насилие по време на протест, включително онлайн, вече се наказва с лишаване от свобода от 4 до 12 години.
„Телеграм“ и „УатсАп“ трябва да закриват канали, подбуждащи към насилие, уточняват експерти. Представител на „Телеграм“ заяви пред АП, че компанията подкрепя мирното изразяване на мнения и протестите, но „призивите към насилие, вандализъм и кражби са строго забранени и веднага се отстраняват при откритие.“ Той добавя, че „Телеграм“ е премахнала призиви, свързани с протестите в Мадрид.
„ТикТок“ и „Мета“ („УатсАп“) засега не са реагирали на исканията за коментари.
„Телеграм“ затвори групов канал в Барселона, насърчаващ грабежи по Хелоуин, но на негово място бързо се появи нов канал с над 2000 участници, съобщават испанските медии.
Френският законопроект ще позволи на властите да изискват сваляне на конкретни незаконни призиви за насилие или кражби без предварително съдебно разглеждане. Ако те останат в интернет за 24 часа, властите могат да наредят блокирането на уеб адресите. Тези решения подлежат на обжалване.
В Съединените щати обаче се наблюдава противоположен тренд. Там законодателството обикновено защитава платформите от гражданска отговорност за съдържанието на потребителите, екипът на Доналд Тръмп нарича европейските правила „цензура“.
Великобритания демонстрира ограниченията на премахването на съдържание. След убийството на три момичета в Саутпорт през 2024 г., в интернет започнаха да се разпространяват неверни информации, последвани от безредици. Парламентарна комисия установи, че алгоритмите са помогнали за разпространение на вредно съдържание, и много от него не е нарушавало закона.
