Разходите за заплати в бюджетната сфера за периода 2020-2025 г. са нараснали над 2 пъти, като ръстът им изпреварва увеличението на приходите от данъци и икономическия растеж, води до по-голям дефицит и емитиране на нов дълг. Това констатира одитът на Сметната палата за въздействието на промените в нормативните актове върху държавния бюджет и показателите на Консолидираната фискална програма (КФП) за периода 01 януари 2020 – 31 юни 2026 г. Одитът, който бе възложен на Сметната палата от Народното събрание по-рано през тази година, е изпратен до парламента в определения срок – 30 октомври 2026 година, посочват от одитната институция. Одитираният обект е Министерството на финансите (МФ), като анализираните данни са до 30 юни 2026 г.
При одита се установява, че промените в нормативните атове не осигуряват устойчивост на събраните приходи за сметка на постоянното нарастване на разходите за персонал, които заемат основен дял в общия размер на разходите по КФП. Това нарушава баланса на публичните финанси, свива ресурса за инвестиции и налага системно емитиране на дълг, който се трансформира от инструмент за инвестиции в механизъм за покриване на текущи нужди, констатират от Сметната палата.
За да се гарантира дългосрочната фискална устойчивост на страната, Сметната палата подчертава необходимостта от навременна фискална консолидация – стратегическо намаляване на държавните разходи и/или увеличаване на данъчните приходи, съчетана с мерки за стимулиране на икономиката.
Одитната институция отправя и една препоръка към министъра на финансите. Според сметната палата е необходимо да се разработи и приеме единна нормативна рамка, в т.ч. нормативен акт и методология (или друг подходящ документ) за планиране, оценка, приоритизиране, подбор и мониторинг на публични инвестиционни проекти, финансирани със средства от държавния бюджет, с цел осигуряване на устойчив модел на управление на публичните инвестиции.
Според Закона за Сметната палата, в срок до шест месеца от получаване на настоящия доклад, министърът на финансите следва да предприеме мерки за изпълнение на препоръката и да уведоми писмено за това председателя на Сметната палата, пише в одитния доклад.
По отношение на данъчните постъпления и осигурителните вноски одитната институция посочва, че формират формират над 80 процента от общите приходи в държавния бюджет и представляват най-устойчивия източник на приходи с номинален ръст от 88,8 на сто за периода.
В динамиката на приходите се наблюдават два подпериода. През 2021–2022 г. в условията на инфлация БВП нараства номинално по-бързо от данъчните приходи поради антикризисните мерки (намалени ставки на ДДС, данъчни облекчения и освобождаване от акциз на електроенергия, газ и нефтен газ).
През 2023–2025 г. под влияние на инфлацията и административни мерки (повишаване на осигурителните прагове, минималната заплата и нормативни индексации) растежът на приходите изпреварва икономическия растеж, но не може да изпревари ръста на разходите за персонал.
Неданъчните приходи нарастват с над 6 млрд. лева (105,5 на сто) – от 5,8 млрд. лв. през 2020 г. до 11,9 млрд. през 2025 г. Но техният дял спрямо БВП остава почти без промяна – от 4,8 на сто през 2020 г. на 5,2 на сто през 2025 г. Основната им характеристика е липсата на трайна тенденция поради зависимостта им от еднократните извънредни постъпления.
Върху тях оказва въздействие дивидентната политика, ежегодно определяна от Министерския съвет по отношение на държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие. Предвидим и устойчив ръст обаче показват единствено таксите – държавни, общински, съдебни и най вече пътни, които зависят от икономическата активност.
Отчетените разходи за възнаграждения през 2025 г. нарастват със 114 на сто спрямо 2020г. – от 11,3 млрд. лв. до 24,3 млрд. лв. Този ръст изпреварва с 25,3 процентни пункта увеличението на данъчните приходи, което е с близо 89 на сто. В резултат делът на разходите за персонал спрямо БВП достига 10,73 на сто през 2025 г. при 9,40 на сто в началото на одитирания период. През 2024 и през 2025 г. нарастването им е и над ръста на инфлацията – съответно 14,50 на сто и 16,22 на сто, при инфлация от 2,6 на сто и 3,5 на сто. Тези разходи се интегрират трайно в бюджета.
Над 90,7 процента от прираста на разходите за заплати е концентриран в 11 ведомства, а над 60 процента от увеличението е в сектор „Отбрана и сигурност“ (МВР и МО).
Магистратските възнаграждения са обвързани по закон с най-високите заплати в държавата, осигурявайки ръст от 79,66 на сто (увеличение с 551,6 млн. лв.).
При спад на населението със 7,13 на сто, щатните бройки на 1000 жители нарастват от 24,70 на 28,32. Заетите длъжности при първостепенните разпоредители се увеличават с 11 835 (ръст от 10 на сто) до 129 819, а в общините – с 25 466 (ръст от 12,3 на сто) до 232 367.
Делът на незаетите бройки е между 5,25 на сто и 7,66 на сто, като те се използват за акумулиране на икономии за последващо увеличение на индивидуални заплати и бонуси.
Капиталовите разходи по КФП бележат номинален ръст от почти 130 на сто – от 5 млрд. лв. през 2020 г. на 11,5 млрд. лв. през 2025 г. Но средният процент на изпълнение спрямо плана е едва 78,1 на сто.
Капиталовите инвестиции формират между 7 на сто и 12,9 на сто от разходите по КФП (без вноската за ЕС), докато между 87 на сто и 93 нас то от ресурсите отиват за текущи разходи.
Капиталовите разходи на общините нарастват близо 3 пъти – от 824 млн. лв. на 2,3 млрд. лв. Но инвестиционната програма за общински проекти за 2024 и 2025 г. не е била финансово осигурена, което води до неразплатени задължения.
Бюджетният дефицит по КФП се увеличава близо два пъти (с 93,3 на сто или 3,3 млрд. лв.) – от 3,5 млрд. лв. през 2020 г. до 6,8 млрд. лв. в края на 2025 г.
През 2020–2021 г. той е провокиран от икономическия спад и плащанията по мерките срещу Ковид-19.
През 2022 г. намалява с 65,1 на сто до 1,3 млрд. лв. поради инфлационен ръст на приходите (23,5 на сто), изпреварил този на разходите (17,5 на сто).
През 2023 се покачва над 4 пъти до 5,6 млрд. лв., за да стигне до 6,8 млрд. лева през 2025 г.
За покриване на дефицитите държавата преминава към ускорено поемане на нов дълг, като той нараства над два пъти – от 14,06 млрд. евро през 2020 г. до 31,43 млрд. евро през 2025 г., а за 2026 г. се очаква да достигне 37,7 млрд. евро.
Съотношението спрямо БВП нараства от 22,5 на сто през 2022 г. на 29,9 на сто през 2025 г. и се очаква да достигне 31,3 на сто през 2026 г.
Общите разходи по обслужването на дълга нарастват над 2,5 пъти – от 1 млрд. евро през 2020 г. до над 2,53 млрд. евро през 2025 г.
През следващите 10 години подлежат на рефинансиране над 12 млрд. евро стари емисии. Замяната на тези нисколихвени облигации (1–2 на сто) с нови при по-високи лихви оскъпява обслужването.
Одитният доклад може да бъде намерен тук.
В началото на юли тази година Парламентът възложи на Сметната палата да извърши три одита относно управлението на публичните финанси – в социалната сфера, Министерството на финансите и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).
