Унгария има за цел да спази всички условия за приемане на еврото до 2030 г., което би дало възможност за въвеждане на единната валута в близко бъдеще, като потенциални дати за това са 2031 или 2032 г. Обществената подкрепа за еврото в страната остава на високо ниво, заяви подуправителят на Унгарската централна банка Даниел Палотай по време на разговор относно европейската интеграция в рамките на Софийския форум на международния мозъчен тръст „Форум на официалните парични и финансови институции“ (OMFIF), провеждания в Резиденция „Бояна“.
В дискусията, освен Палотай, участваха подуправителят на Хърватската народна банка Михаел Фауленд, управителят на Националната банка на Молдова Анка Драгу и управителят на Австрийската централна банка Мартин Кохер.
Унгария се стреми да спази критериите до 2030 г.
Новото правителство на Унгария демонстрира високи амбиции за приемането на еврото и многократно е удостоверило намерението си да отговори на всички необходимост до 2030 г. Според този график, приемането на единната валута до 2031 или 2032 г. изглежда възможно, подчерта Палотай.
Той акцентира на това, че по-важно от бързото постигане на условията е това да се случи стабилно. Унгарската централна банка е готова да подкрепи този процес в рамките на своите възможности. Два от критериите, свързани с работата на централната банка, са ценовата стабилност и участието в валутния механизъм ERM II.
В момента годишната инфлация в Унгария е 1,6%, но нараства и централната банка трябва да следи внимателно базисната инфлация, сподели Палотай.
Той добави, че Паричният съвет на централната банка е решил да намали инфлационната цел от 3% на 2,5% от 2028 г. Така след две десетилетия с цел от 3% Унгария ще премине към по-ниска средносрочна цел.
Според Палотай, пазарите реагираха положително на очакванията за присъединяване към еврозоната и на амбициите на новото правителство. Доходността по дългосрочните унгарски облигации е намаляла с повече от 150 базисни пункта, като доходността по десетгодишните облигации вече е под тази на полските държавни ценни книжа.
Той обаче предупреди, че пазарният оптимизъм зависи от изпълнението на обещанията на правителството относно фискалната консолидация и намаляването на бюджетния дефицит.
Унгария никога не е имала суапово споразумение с Европейската централна банка, допълни Палотай. Той обясни, че в минали кризисни периоди подобна защитна мрежа би била полезна, но сега унгарската икономика има по-силни основи, а политиката е насочена към намаляване на рисковете. Спазването на средносрочния план и запазването на доверието на пазарите биха намалили нуждата от такова споразумение.
Той подчерта важността на конструктивния диалог с европейските партньори, включително ЕЦБ и Европейската комисия, относно условията, които Унгария трябва да изпълни преди включването си в ERM II и следващото приемане на еврото.
Палотай посочи, че обществената подкрепа за единната валута в Унгария остава силна през последните години и изрази надежда, че тя ще продължи.
Хърватия наблюдава по-ниски лихви и по-висока устойчивост след прилагането на еврото
Михаел Фауленд сподели хърватския опит с европейската интеграция и приемането на еврото. Хърватия се присъединява към Европейския съюз през 2013 г., а десет години по-късно, през 2023 г., въвежда еврото.
Фауленд заяви, че страната е извлякла значителни ползи от членството в ЕС, което се проявява в основните икономически индикатори. Той акцентира и на повишената устойчивост на хърватската икономика спрямо кризи, включително сътресения в съседни нации и по-отдалечени области.
Като пример той спомена ситуацията със Сбербанк в Хърватия през 2022 г., след началото на руската агресия в Украйна. Банката попадна в трудности и в рамките на 48 часа беше започната процедура по преструктуриране. Тогава Хърватия вече беше част от банковия съюз, след присъединяването си към ERM II през 2020 г. Фауленд определи общата европейска структура за преструктуриране като защита за финансовата стабилност на страната. Банката имаше едва 2,3% пазарен дял, но беше преструктурирана, а не ликвидирана.
Според него между ползите от еврото са премахването на валутния риск и сближаването на лихвените проценти с тези на останалите страни от еврозоната. Преди присъединяването, хърватските граждани и предприятия плащаха значителни допълнителни такси за риск, които вече не съществуват.
Фауленд коментира и недоволството от повишаването на цените след въвеждането на еврото. Той посочи, че покачването на цените се дължи на глобалните икономически условия, включително продължителни кризи и нови енергийни шокове, а не само на смяната на валутата.
Като ключови уроци от хърватския опит, той отбеляза важността на ясната визия, координираните действия на основните институции и политическата стабилност. Налага се и ангажираност на експертите, които осигуряват техническото реализиране на процеса.
Молдова е отворила 24 от 33 преговорни глави за членство в ЕС
Управителят на Националната банка на Молдова Анка Драгу съобщи, че страната е кандидат за членство в ЕС и е отворила 24 от общо 33 преговорни глави. Тя изрази надежда, че предстоящият доклад на Европейската комисия за разширяването ще изложи напредъка, постигнат през изминалата година.
Драгу подчерта, че устойчивостта на Молдова и способността ѝ да се справя с хибридни заплахи са важен принос за европейската общност. Тя посочи, че въпреки близостта до войната, която влияе на инвестициите, страната е успяла да осигури стабилност в региона, дори без членство в ЕС и НАТО.
В икономически аспект, Драгу определи молдовската икономика като гъвкава и отбеляза значителните промени в структурата и географската насоченост на външната търговия. Около 70% от търговията на страната сега е с държави членки на ЕС. Тя също така изтъкна развитието на високите технологии и информационните технологии, които вече представляват около една трета от БВП на Молдова.
По отношение на миграцията, Драгу сподели, че през последните години наблюдаваме намаляване на този процес. Трансферите от молдовци, живеещи в чужбина, увеличават, а все повече млади хора, които учат в страните от ЕС, изразяват желание да се завърнат и да работят в родината си. Тя посочи стажантските програми на Националната банка на Молдова, в които участват младежи, завършили образованието си в ЕС.
Драгу сподели, че молдовската диаспора силно подкрепя европейската ориентация на страната, което се потвърдило и на последните избори.
Европа трябва да напредва в различни темпове, смята Мартин Кохер
Управителят на Австрийската централна банка Мартин Кохер подкрепи мнението, че в основни европейски проекти отделни държави могат да напредват с различна скорост, вместо да се изчаква консенсус между всички членки.
Той посочи развитието на еврозоната, която стартира през 1999 г. с 11 държави и по-късно се разширява до 21. Според Кохер, ако въвеждането на еврото е било обвързано с едновременното присъединяване на всички членки, единната валута вероятно нямаше да бъде реализирана. Той също така спомена развитието на Шенгенското пространство като пример за проекти, които постепенно се интегрират.
Кохер изтъкна, че изследователското сътрудничество е област, в която съществуват сравнително малко противоречия. По програмите „Хоризонт“ (Horizon) и Европейския съвет за научни изследвания участват и съседни на ЕС странни, които не са членки, включително Великобритания.
Според него, единният пазар остава по-сериозно предизвикателство. Кохер подчерта инициативата за т.нар. 28-и режим и проекта „Ю Инк“ (EU Inc), които биха могли да създадат обща правна рамка за бизнеса, без необходимост от хармонизиране на всички национални правни системи. Той изрази надежда, че това ще стимулира икономическия растеж.
Кохер отбеляза, че последните 30 години са постигнали значителен напредък в развитието на банковия съюз и финансовия надзор в ЕС, като банковият и финансовият сектор са станали по-устойчиви. Въпреки това, големите реформи често изискват чувство за спешност. Сега съществува възможност за напредък, тъй като европейските държави осъзнават недостатъка на динамика и липсата на големи компании в области като цифровите технологии и изкуствения интелект в сравнение с други региони.
Той коментира, че различията в позициите и историческите контексти на 27-те държави членки понякога забавят вземането на решения, но е важно страните в Европа да работят съвместно за повишаване на конкурентоспособността, без да игнорират своите национални специфики.
Палотай добави, че настоящите оптимистични прогнози за прилагането на еврото в Унгария предоставят шанс за реализация на нужните реформи и фискална консолидация, без да се чака нова криза. Според него, увеличаването на доверието може да намали рисковите премии и да подсили икономическата активност, дори при рестриктивни бюджетни мерки.
