През последните два месеца във фокуса на турското общество и медии трайно се настани темата за скандала около турската фондова борса – въпрос, станал причина за мащабни разследвания и арести; оставки, включително на високопоставени политически служители, и загуба на над една четвърт от стойността на основния борсов индекс на Турция БИСТ 100 (BIST 100) в рамките на седем седмици. Как се стигна дотук и какви могат да бъдат последиците за турската икономика и политика от този скандал?
Как се разви ситуацията?
Кризата с инвестиционните фондове в Турция започна в началото на септември, когато няколко фонда съобщиха, че не могат да изпълнят исканията на инвеститорите за обратно изкупуване на дяловете им на фона на масови разпродажби на финансовите пазари. Това даде начало на мащабно разследване по подозрения за манипулиране на цените на акции с ограничена ликвидност. В рамките му бяха задържани бившият заместник-министър на земеделието на Турция Мустафа Аксу и десетки ръководители на компании и управители на фондове.
Сред последните задържани по разследването беше и генералният директор на Истанбулската фондова борса – единствената фондова борса в Турция – Коркмаз Енес Ергюн. На негово място в понеделник Управителният съвет на борсата назначи дългогодишния му заместник Атила Тюрели.
Заради скандала, засегнал общо 455 758 инвеститори с вложения на стойност около 18 милиарда долара, в средата на септември президентът Реджеп Тайип Ердоган свика заседание с участието на икономическите си съветници и ръководителите на институциите, отговарящи за икономическите и финансовите въпроси в страната. След срещата беше решено да бъде създаден съвет под надзора на вицепрезидента Джевдет Йълмаз, който да координира изработването на нови правила за контрол и функциониране на капиталовите пазари. Ердоган възложи и проверка на Държавния одитен орган.
Междувременно турският Съвет за капиталовите пазари спря операциите на 131 фонда, управлявани от седем дружества за управление на активи, и разпореди ликвидацията им, а новосформираният съвет прие график за изплащане на средства на вложителите. В края на октомври въпросът достигна и турския парламент, който прие специален закон, уреждащ събирането на загубите и щетите от отговорните лица и изплащането на възстановените средства на притежателите на дялове в ликвидираните фондове.
Разследването предизвика и оставката на заместник-председателката на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Фатма Бетюл Саян-Кая от заемания от нея партиен пост и напускането ѝ на партията.
Оттеглянето ѝ последва появата на твърдения, че за пет месеца семейството ѝ е реализирало печалби от около 2 милиарда турски лири (35,8 милиона евро), включително от сделки с акции на компания, свързана с разследването за манипулиране на инвестиционните фондове. При напускането си Саян-Кая заяви, че е взела решението, за да „не вреди на ПСР и за пълното изясняване на случая“.
В средата на октомври оставка подаде и ръководителят на турския регулатор на капиталовите пазари Махмут Сютчю, а заместник-министърът на финансите и държавното съкровище Осман Челик поиска да се пенсионира с незабавен ефект.
Сривът на основния борсов индекс БИСТ 100
В своя статия по темата в края на миналата седмица сайтът „Економим“ очерта ефекта от борсовата криза в Турция за БИСТ 100, отбелязвайки, че индексът е приключил петъчния ден (30 октомври) на ниво от 10 759,56 пункта, което е спад от 3,64 процента за деня и 25,63 процента спрямо затварянето на 11 септември – първият петък след разразяването на скандала с фондовете – от 14 467,25 пункта.
В анализа си сайтът отбеляза още, че съвкупната пазарна стойност на листваните компании в Турция е спаднал от 20,03 трилиона турски лири (357,44 милиарда евро) на 15 септември до 13,63 трилиона лири (243,62 милиарда евро) на 30 октомври, което представлява спад от 6,4 трилиона лири (114,37 милиарда евро), или почти една трета от началната им оценка.
Според анализа на „Економим“ през октомври едва 68 от 628 акции на турски компании отбелязват ръст, като веригата супермаркети „Мигрос“ (Migros) губи 18,04 процента от стойността на акциите си, а турският авиопревозвач „Търкиш Еърлайнс“ (Turkish Airlines) – 14,49 процента.
Медията отбелязва още, че други водещи индекси на Истанбулската борса, като БИСТ 30 (BIST 30) и БИСТУМ (BISTUM) също отбелязват сериозни спадове през последните седем седмици, достигайки нива от съответно 7726,4 пункта и 13 634,50 пункта в края на октомври, спрямо нивата от 9993,4 пункта и 20 030,5 пункта, отчетени на 11 септември.
Какви могат да бъдат последиците за турската икономика и политика?
На фона на разширяващото се разследване и информацията за доброволното връщане на около 327 милиона евро от страна на 37 вложители в засегнатите фондове, някои турски икономисти предупреждават, че последиците от скандала могат да надхвърлят засегнатите инвестиционни фондове и да се отразят върху доверието в капиталовия пазар.
В анализ, публикуван наскоро в сайта „Медияскоуп“, икономистът Махфи Егилмез посочва, че кризата вече е оказала влияние върху борсата, банковите депозити и валутния пазар. Според него затрудненията на фондовете да изпълняват исканията за обратно изкупуване са засилили продажбите на акции, а част от инвеститорите са пренасочили средствата си към банкови депозити и чуждестранна валута. Егилмез предупреждава, че загубата на доверие може да засегне и фондове, които не са пряко свързани със скандала, и подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност и по-ефективен надзор.
В същото време политически анализатори и социолози отбелязват, че освен икономически последствия, скандалът може да донесе и политически такива. В анализ по темата за турската редакция на Би Би Си социологът проф. Ергюн Йълдъръм предупреждава, че консервативните избиратели в Турция за първи път изпитват толкова сериозно отрицателно отношение към подобна криза. Според него има широко съгласие, че всички отговорни трябва да понесат последствията, независимо от политическите им връзки.
Според Йълдъръм особено показателни са реакциите на консервативни неправителствени организации, които обикновено са близки до управляващите. Фондацията „Азиз Махмуд Хюдай“ в изявление от 13 октомври заявява, че кризата не е случайност, а резултат от недостатъчен контрол, затваряне на очите и протекции. Друга организация – „Инсан ве медениет харекети“, в позиция от 8 октомври подчертава, че религиозната реторика, братските връзки и личният авторитет не могат да заменят прозрачността и отчетността.
Политическият анализатор Тарък Челенк, цитиран в същия материал на Би Би Си, определя изявлението на фондацията като предупреждение към самия Ердоган. По думите му част от консервативните избиратели продължават да възприемат президента като човек, който може да възстанови справедливостта, но смятат, че около него са се формирали кръгове, чието поведение противоречи на ценностите, които управляващите публично защитават. Челенк предупреждава, че разочарованието може да се прояви и чрез отказ на част от тези избиратели да гласуват за управляващите.
Още международни новини – четете тук
