Управляващите от „Прогресивна България“ явно не намират мястото си в парламентарната република. Парламентарната им група изглежда политически немощна, лишена от ярки парламентаристи, способни да защитават убедително решенията на властта и да отговарят на критиките на опозицията. А когато към това се прибавят спорните и често недобре обмислени управленски решения, резултатът е предвидим – депутатите от опозицията получават все повече възможности да разобличават глупостите им и да поставят управляващите в неудобно положение.
На този фон решението държавният бюджет за 2027 г. да бъде представен не в Народното събрание, а в университетска аудитория, изглежда като опит за бягство от парламентарния дебат. Дали управляващите не намират парламента за прекалено демократично и опасно място, където въпросите не се задават по предварително одобрен сценарий, а критиките не могат да бъдат заглушени с административна заповед?
В парламентарната република обаче демокрацията не е казарма. Народното събрание не е строеви плац, на който министрите изнасят доклади пред строени в редици слушатели. Там има опозиция, има неудобни въпроси, има сблъсък на позиции и аргументи. И точно това е смисълът на парламентаризма. Особено когато става дума за държавния бюджет – най-важния финансов закон, който определя как ще се разпределят публичните средства и кой ще понесе тежестта на управленските решения. Именно тогава правителството трябва да бъде готово да защити политиката си пред народните представители, а не да търси по-удобна сцена за нейното представяне.
Решението предизвика остри реакции сред представители на опозицията, които поставиха под въпрос не само избора на място, но и отношението на изпълнителната власт към Народното събрание.
Борисов: След УНСС – на „Бузлуджа
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов реагира с ирония на решението на кабинета бюджетът да бъде представен в университетска аудитория.
„Нищо не можем да коментираме, докато не видим бюджета – явно парламентът е последното място, на което ще го видим“, заяви той пред журналисти в кулоарите на Народното събрание.
На въпрос как оценява избора на УНСС за официалното представяне Борисов отговори лаконично: „След УНСС – на „Бузлуджа“.
Коментарът му беше част от по-широка критика към работата на законодателната институция и действията на управляващото мнозинство.
„Парламентът е напълно безсмислена организация в момента“, заяви лидерът на ГЕРБ.
Като пример той посочи предходното пленарно заседание, на което според него управляващите са използвали процедурни похвати, за да не допуснат разглеждането на предложените от ГЕРБ мерки за ограничаване на цените на горивата.
„Вие видяхте вчера триковете им – по 45 минути почивки няколко пъти, за да не влезе точката как да поевтинеят горивата“, коментира Борисов.
„Възраждане“: Не сме президентска република, монархия или диктатура
Остра реакция срещу избора на място за представянето на бюджета дойде и от „Възраждане“. Депутатът Цончо Ганев определи намерението на правителството като неуважение към Народното събрание и настоя проектобюджетът да бъде представен първо пред народните представители.
„Не сме нито президентска република, нито монархия, нито диктатура, а парламентарна република“, заяви Ганев пред журналисти в парламента.
Според него институционалният ред изисква правителството да се съобразява с ролята на Народното събрание като орган на законодателната власт.
Позицията на „Възраждане“ поставя акцент върху въпроса дали изпълнителната власт не се опитва да измести парламента от центъра на политическия дебат по най-важния финансов документ на държавата.
Денков: С представянето на бюджета в УНСС се цели да се прехвърли отговорността от МС и МФ към някой друг
Бившият премиер Николай Денков от „Продължаваме промяната“ също отправи остри критики към решението бюджетът да бъде представен в УНСС.
Той определи избора на университетска аудитория като „академична иновация“, чрез която според него управляващите се опитват да прехвърлят отговорността за финансовата си политика върху друга институция.
„Асен Василев вече не може да им е виновен и затова решиха, че хората с тоги могат да свършат тази работа“, коментира Денков.
Според него правителството се опитва да избегне прякото поемане на политическа отговорност за параметрите на бюджета и последиците от него.
„Вместо да поемат политическата отговорност, те я прехвърлят върху академичното ръководство на УНСС, когато обясняват как хората ще обеднеят през следващата година, как ще се увеличат данъците и как ще стане по-трудно за бизнеса“, заяви бившият премиер.
Денков подчерта, че според него, ако управляващите искат да проведат експертно обсъждане, би било редно да поканят академичните представители в Министерския съвет, вместо да използват университета като място за официалното представяне на финансовата си политика.
„Всичко това е една, извинявайте, ще цитирам един друг премиер – „пунта мара“, с която да се скрие истинският проблем в този бюджет, който ни се предлага – че населението ще обеднее и бизнесът ще страда“, заяви той.
По думите му проблемите не могат да бъдат обяснени със завареното финансово състояние на държавата. Денков обвини кабинета, че не разполага с необходимата управленска подготовка и се учи в движение.
„Аз действително вече наричам това правителство правителство на лъжата. Няма никакво съмнение, че непрекъснато ни засипват с лъжи“, каза още той.
Бюджетът и мястото на парламента в управлението
Крайно време е управляващите от „Прогресивна България“ да разберат, че България е парламентарна република и че парламентаризмът не е досадна формалност, която може да бъде заобикаляна, когато политическата обстановка стане неудобна.
Проблемът не е в Аула „Максима“ на УНСС. Не е и в това дали залата на Народното събрание е по-подходяща за представяне на финансови таблици и бюджетни прогнози. Проблемът е в принципа. В парламента има опозиция, която има право да задава въпроси, да оспорва сметки, да критикува решения и да изисква отговори. Управляващите пък имат задължението да защитават политиката си, независимо колко неудобен може да бъде този сблъсък.
Това е демокрацията. Тя не предполага безропотно изслушване на министри, нито аплодисменти по команда. И със сигурност не прилича на казарма, в която началникът говори, а останалите мълчат.
Изнасянето на официалното представяне на бюджета извън парламента само по себе си не нарушава конституционната процедура. Но когато подобно решение се възприема като опит да бъде избегнат политическият дебат, то неизбежно поражда съмнения за отношението на властта към демократичните принципи.
Парламентаризмът не се изчерпва с гласуването на закони. Неговата същност е в публичния дебат, в контрола върху изпълнителната власт, в правото на опозицията да пита и в задължението на управляващите да отговарят.
Ако „Прогресивна България“ изпитва затруднения да защитава решенията си пред парламента, решението не е да избягва парламентарната трибуна. Решението е да се научи да води политически дебат и да носи отговорност за управлението си.
Защото в парламентарната република Народното събрание не е препятствие пред властта. То е институцията, пред която властта трябва да се отчита.
И колкото и неудобен да изглежда парламентаризмът на управляващите, те трябва да свикнат с него. Не парламентът трябва да се приспособява към тях, а те към правилата на парламентарната демокрация.
