В предложената днес бюджетна рамка е постигнат баланс, заяви вицепремиерът Атанас Пеканов в предаване на БНТ. България се сблъсква с значителни финансови предизвикателства, което означава, че през последните години разходите надвишават приходите и ние наследихме тази ситуация, коментира Пеканов в отговор на запитвания относно съдържанието на проекта.
Процедурата по свръхдефицит беше обявена само две седмици след встъпването ни в длъжност и в тези условия предприемаме постепенна фискална консолидация – всяка година дефицитът намалява, а новият дълг, който взимаме, също е по-малък, за да отговорим на изискванията за намаляване на държавната задлъжнялост. В същото време запазваме значителна социална програма – индексация и повишаване на различни видове помощи, главно за семейства с деца, стипендии за ученици и средства за пенсии и лекари – това са социални мерки, които хората очакват от нас, особено след като тази година България имаше една от най-високите инфлации в Европа и Еврозоната и ние трябва да намерим начин да компенсираме този ценови натиск, добави Пеканов.
На въпрос дали се опитват да компенсират инфлацията или просто я догонват, Пеканов отбеляза, че минималната работна заплата ще се увеличи с 6,7%. В държавната администрация не успяваме да покрием напълно инфлацията, но това не е проблем, тъй като именно разходите в публичния сектор през последните години са нарастнали значително, което е и причината за оптимизацията на разходите, подчерта той. Пеканов също посочи необходимостта от замразяване на заплатите в определени области, за да се намали финансовото натоварване, натрупано през последните години.
Относно пенсиите Пеканов уточни, че те ще се увеличат по „швейцарското правило“ с 7,8%. Минималната работна заплата ще бъде 660 евро, добави той.
Запазването на социалната политика в текущия формат не беше лесен процес, тъй като Европейската комисия и Брюксел искат от нас да сме още по-предпазливи, но нашата цел не е да бъдем прекалено консервативни, когато други са разходвали необмислено в миналото, коментира Пеканов. Инфлацията наистина е сериозен проблем, каза той в отговор на въпроса какви мерки ще се вземат за нейното овладяване. Според него основен фактор за инфлацията е секторът „Енергетика“ и злоупотребите на някои компании в период на въвеждане на еврото. По мнение на Пеканов натискът, произтичащ от еврото, би трябвало вече да е отслабнал, така че бъдеща инфлация би могла да произтече единствено от цените в енергетиката.
Пеканов допълни, че бизнесът ще получи по-големи компенсации и ще бъдат предприети мерки, но подробностите все още не са уточнени.
На въпрос дали в сектор „Енергетика“ наистина има свръхпечалби, Пеканов посочи, че е възможно някои компании да имат такова положение.
България е в процедура по свръхдефицит и трябва да открием начин за неговото разрешаване. Други девет държави също са в подобна процедура от две-три години, а обикновено отнема около пет години, за да излязат от нея.
В отговор на запитване дали се тревожи, че бизнесът може да прехвърли част от тежестите върху потребителите, Пеканов увери, че проектът на мярката е структурирана така, че това не би трябвало да се случи.
На въпрос за напрежението в сектор „Сигурност“, където заплатите няма да се увеличат с 5%, Пеканов отбеляза, че хората имат основание да изразят своите притеснения и вероятно ще го направят. Трябва да бъдем реалисти, тъй като в последните години имаше значителни увеличения на заплатите в този сектор, които оказаха сериозно влияние върху бюджета, и изрази мнение, че след година това ще бъде прието.
По отношение на мерките срещу сивия сектор, Пеканов спомена, че системата „Сигма“ е в процес на надграждане и различни видове злоупотреби биват разкривани.
На въпрос защо Европейската комисия ни критикува, Пеканов обясни, че комисията отправя забележки към всички девет държави, които са в процедура по свръхдефицит, но България има най-нисък дълг спрямо БВП в сравнение с останалите. ЕК не ни критикува остро, тъй като установи, че през 2026 г. разходите са се увеличили с 10,3%, докато е трябвало да бъдат 4%, добави Пеканов. Той добави също, че за следващата година разходите се увеличават с 1,3%, а позволеното увеличение е 3,4%.
