„Кауфланд България“ отхвърля изцяло повдигнатите от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обвинения и наложените на компанията санкции в размер на над 75,6 млн. евро. Дружеството ще защити правата си с всички законови средства пред компетентните български и европейски институции. Това се посочва в становище на компанията.
От „Кауфланд България“ определят размера на санкцията като лишен от обективно основание и несъразмерен спрямо европейската практика. Според компанията официалните данни на Европейската комисия показват, че общият размер на всички глоби, наложени в Европейския съюз в областта на нелоялните търговски практики за периода 2022-2024 г., възлиза на 41,9 млн. евро при 754 случая. Единична санкция от такъв мащаб пренебрегва утвърдените европейски стандарти за пропорционалност, смятат от компанията.
В становището се посочва още, че при тези обстоятелства компанията ще бъде принудена да преразгледа изцяло бъдещите си инвестиции в България, сред които са планирани 200 млн. евро за следващите три години. От „Кауфланд България“ допълват, че ще препоръчат и на компанията майка „Шварц Груп“ (Schwarz Group) да преразгледа инвестиционните си планове в страната.
Компанията заявява, че отдава голямо значение на принципите на правовата държава. От дружеството посочват, че от навлизането си на българския пазар са създали добавена стойност в размер на близо 14 млрд. евро и осигуряват работа на над 8500 служители. В становището се подчертава, че „Кауфланд България“ ще продължи да осигурява достъпно качество за клиентите и да поддържа партньорствата си с местните производители.
По-рано днес от КЗК съобщиха, че са наложили имуществени санкции в общ размер на 75 653 706 евро на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ за установени нелоялни търговски практики спрямо български производители на хранителни продукти. Установените нарушения са три и са свързани с изискване на намаления на доставните цени, недобросъвестно приспадане на възнаграждения за предоставяни услуги и създаване на необосновани пречки пред доставчиците при договарянето на увеличения на цените.
Какъв сигнал изпраща България към международните инвеститори
Случаят обаче поставя и един далеч по-голям въпрос — какъв сигнал изпраща България към международните инвеститори, когато налага санкции, които според засегнатата компания надхвърлят общия размер на всички глоби за нелоялни търговски практики в Европейския съюз за три години?
Разбира се, нито една компания не трябва да стои над закона. Ако са установени нарушения спрямо българските производители, те трябва да бъдат санкционирани. Но санкциите трябва да бъдат не само законосъобразни, а и пропорционални, обосновани и защитими пред съда.
Защото има съществена разлика между това държавата да защитава конкуренцията и това с действията си да създава риск за самата нея.
Предупреждението на „Кауфланд България“, че може да преразгледа инвестиции за 200 млн. евро, не бива да се приема автоматично като основание за отстъпление от закона. Но не бива и да бъде пренебрегвано. Българската икономика има нужда от инвестиции, работни места и реална конкуренция, а не от несигурност, която може да отблъсне компаниите, готови да вложат средства в страната.
И тук неизбежно възниква въпросът за последователността на държавата. Защо институционалната решителност изглежда толкова видима, когато става дума за големите западни търговски вериги, а обществото рядко вижда същата публична категоричност по отношение на концентрацията на икономическа мощ в други стратегически сектори, включително пазара на горива?
Ако целта е защита на българския потребител, тя не може да се постига чрез отслабване на конкуренцията и създаване на непредвидима инвестиционна среда.
Въпросът е и каква цена може да плати България, ако подобни решения доведат до отлив на инвестиции, по-малко конкуренция и по-ограничен избор за потребителите.
И дали в стремежа да бъдат наказани големите западни търговски вериги накрая сметката отново няма да бъде платена от българския потребител.
