Настоящият свят е в значителна степен дигитален, а 3D картографирането е изключително ефективен инструмент, който позволява представянето на събраните научни знания и културни ценности по много впечатляващ начин. Това заяви член-кореспондент Евелина Славчева, председател на Българската академия на науките (БАН), по време на събитието „От 3D дигитализация към 3D Mapping: Българското културно наследство в Europeana“. Събитието се проведе в БАН и е част от Четвъртата международна конференция Museum Big Data 2026.
По време на събитието беше представена нова инициатива на Европейската катедра по отворена наука и иновации в дигиталното културно наследство, наречена FOCUS. Инициативата е реализирана с помощта на Института по математика и информатика при БАН (ИМИ), Лабораторията за 3D дигитализация и микроструктурен анализ, Музея за народни занаяти и приложни изкуства в Троян, както и Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна. Целта е да се увеличи присъствието на българското тримерно културно наследство в Europeana – европейската платформа за данни за културно наследство.
Сигурна съм, че днешната конференция е била изключително интересна и е дала възможност за значими доклади, но съм убедена, че събитието от тази вечер ще бъде вдъхновяваща кулминация, допълни член-кореспондент Евелина Славчева. Тя акцентира, че БАН е не само най-старата и най-голямата научна институция в страната, но и уникална с това, че нейни институти обхващат почти всички области на науката. В БАН съществуват и четири от най-старите и най-богати музеи в България, и настоящото събитие е пример за сътрудничеството между учени и музейни специалисти за опазване на културното наследство на България.
Архитект Петър Петров, директор на Националния институт за недвижимо културно наследство, предаде приветствие от министъра на културата Евтим Милошев до член-кореспондент Петър Бойваленков, директор на Института по математика и информатика на БАН. „Убеден съм, че обединението на научния потенциал, технологичните иновации и експертизата на културните институции е съществени за запазването на нашата национална памет и за нейното представяне в културната сфера на Европа и света“, подчерта той.
Без съмнение дигитализацията предоставя нови възможности за достъп до културни ценности и за ангажиране на бъдещите поколения с тях. Министерството на културата също играе роля в този процес, осъзнавайки, че дигиталната трансформация е важна стъпка за по-широка достъпност и международна видимост на българското културно наследство. Особено значимо е сътрудничеството между научни организации, музеи, библиотеки и културни институции, което доказва, че опазването на културната памет е споделена отговорност и колективна мисия“, се казва в приветствието на министъра на културата Евтим Милошев.
Приветствие до организаторите и участниците на Четвъртата международна конференция Museum Big Data 2026 прочете министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев. В него той посочва, че дигиталната трансформация разкрива нови хоризонти не само за напредъка в науката и образованието, но също и за опазването, изследването и популяризирането на културното наследство. Съвременните технологии ни предоставят възможността да преоткриваме богатствата от миналото, да ги направим по-достъпни и да ги предадем на следващите поколения по нови и вдъхновяващи начини, казва министър Вълчев, акцентирайки на усилията за представяне на българското културно наследство в европейската дигитална платформа Europeana.
Директорът на Националната художествена академия Анелия Николаева заяви, че дигитализацията на културното наследство е важен и актуален въпрос. Тя е същността на новите направления в научните изследвания, образованието и културния обмен. Вече навлизаме в дигиталното бъдеще, което поставя пред институциите, отговорни за опазването на културното наследство, редица предизвикателства, които надхвърлят чисто технологичните аспекти. Дигитализацията не е просто инструмент за създаване на електронни копия на музейни експонати и исторически културни свидетелства. Тя представлява комплексен процес, свързан със съхраняването на културната памет и осигуряването на достъп до знанията на бъдещите поколения, подчерта Николаева.
Сред международните делегати на събитието бяха Крис де Луф, председател на Общото събрание на европейската научна инфраструктура за дигитална хуманитаристика и изкуства DARIAH, и доц. Инес Водопивец, заместник-председател на Управителния съвет на ENA и генерален секретар на асоциацията „Изкуствен интелект в библиотеките, архивите и музеите“ (AI4LAM).
След включването на Мадарския конник, който е първият и единствен български тримерен проект в Europeana през 2024 г., нашата инициатива ще допринесе за по-мащабно представяне на българското наследство и се надяваме да вдъхнови повече музеи и културни институции да участват в тримерната дигитализация, обясниха организаторите.
Вечерта завърши с 3D мапинг, проектиран върху фасадата на сградата на Българската академия на науките, извършен на базата на дигитализации на обекти от културното наследство.
Четвъртата международна конференция Museum Big Data 2026 е организирана от проекта FOCUS по дигитално културно наследство към ИМИ – БАН, в тясно сътрудничество с Изследователската лаборатория по музеология на Йонийския университет в Гърция, в рамките на седмицата за Museum Big Data от 10 до 14 ноември. Събитието традиционно е насочено към насърчаване на качествени изследвания и установяване на ценни професионални контакти в този развиващ се сектор. Конференцията Museum Big Data (MBD) се провежда от 2019 г. до сега.
В конференцията присъстват около 80 делегати от различни държави, включително Австралия, Армения, Белгия, Бразилия, България, Великобритания, Гърция, Израел, Италия, Канада, Катар, Китай, Малави, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Франция, Швеция, а допълнителни 50 делегати участват онлайн.
„Час ЛИК“ на БTA е платформата за срещи отблизо с представителите на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен на интернет страницата и в YouTube канала на БTA.
