На третия етаж на стара индустриална сграда в Бургас, около двайсет жени работят по създаването на уникални модни облекла, предназначени за бутици във Франция. Помещението е просторно и добре осветено. В един ъгъл е разположена машина за безшевно спортно облекло на стойност хиляди евро – значителна инвестиция, поръчана от френски клиент, чиято поръчка обаче все още не е получена.
Тази картина в кооперация „Черноморка“ в Бургас показва деликатния баланс на съвременната текстилна индустрия. Основано през 1950 г. от хора с увреждания, предприятието, което на 24 декември ще отпразнува 76-ия си рожден ден, е едно от малкото социални икономически инициативи в Югоизточна България. Докато други шивашки фабрики в региона се борят да оцелеят от високите сметки за ток и конкуренцията на вноса, „Черноморка“ успява да остане на повърхността благодарение на хибриден модел, произвеждайки висококачествени облекла за Западна Европа и финансирайки се с доходи от наем.
Когато наемите подпомагат производството
В цяла България все още функционират около 70 кооперации, произвеждащи стоки за хора с увреждания, а техният брой намалява, твърди председателката на „Черноморка“ Антонела Илиева, която посочва, че ключът към тяхното оцеляване не е в шевните машини, а в недвижимите имоти.
Кооперацията наема свободните си помещения на разнообразни бизнеси – от производители на спално бельо и хигиенни материали, до компании за електронни платки, рибопреработвателни предприятия, модни къщи и аптечни складове. Именно тези приходи служат за финансова поддръжка, която покрива високи разходи за индустриална електроенергия и отопление на работния цех, с климатици през зимните месеци.
„Нашите приходи идват от наеми. Те всъщност са основният източник на доходи, а не производството на облекла“, признава Илиева. Въпреки това, приземният етаж в кооперацията, който се планираше да стане собствен магазин за детски дрехи под марката „Черноморка“, остава затворен поради недостиг на клиентела и паркоместа в Северната промишлена зона на Бургас. Доскоро кооперацията продаваше детските си изделия в собствен магазин в централната част на града, но сега продуктите се предлагат само на търговски изложения в страната.
Висока мода по поръчка
В ателието за кроене и шиването, където стари машини работят заедно с нови, закупени с европейска помощ, няма дизайнер. Кооперацията работи с предварително подготвени кройки и шаблони от западни клиенти, произвеждайки ежедневни дамски облекла за Дания и луксозни детски поръчки за Франция, Италия и Испания.
Въпреки това, достъпът до тези пазари е свързан с разходи. Директното сключване на договори е почти невъзможно и Илиева разчита на лични познанства и търговски посредници. Последните удържат комисионни от 5% за френския пазар и до 8% за скандинавските държави, като Илиева показва черни панталони, поръчани за рап изпълнители във Франция. „Понякога получаваме поръчки за детски дрехи с изискване за много високо качество. Обикновено са предназначени за магазини, където повечето българи не могат да си позволят да пазаруват“, коментира Антонела Илиева.
Несмотря на ниските маржове и несигурността, инвестиците продължават. Следващата цел е закупуването на специализирана машина за прецизно шие на джобове за сака и палта, за която Илиева съжалява, че не е придобила още миналата година.
Теоретично държавата подкрепя предприятията за хора с увреждания, като частично възстановява разходите за осигуровки на служителите чрез целеви субсидии, а европейската легислативата насърчава назначаването на т.нар. запазени обществени поръчки. Практиката обаче е различна: „Черноморка“ е изтласкана от участие в държавни търгове, твърди Илиева.
През 2007 г. кооперацията реализира значителна държавна поръчка за 42 000 тениски за месец и половина, мобилизирайки допълнителни ресурси от две предприятия. Днес подобни поръчки са недостъпни поради корупционен натиск, твърди председателят на „Черноморка“.
Илиева сподели за два случая от последните години, когато е опитвала да участва в търг за униформи. В единия случай посредникът донесъл готови документи с разпределени цени и поискал част за себе си. В друг случай, представител на фирма поискал 13% комисионна, за да „предложи“ печелившата оферта.
„Какво остава за нас в такава ситуация?“, пита реторично Илиева, която отказва подобни предложения. По думите ѝ, частните компании могат да включат подобни нерегламентирани разходи в своите разчети, но за социална кооперация с прозрачно счетоводство и ниска печалба, това е невъзможно. Така социалните предприятия са принудени да разчитат на малки местни поръчки, като униформи за детски градини или да търсят клиенти в чужбина.
От кафе до шевни игли
През годините кооперацията променя многобройни дейности – от производство на мебели, плетива, кошници и битови кукли, до чупене на бадеми, ръчно опаковане на подправки и направата на… боза. В определен момент кооперацията се явява един от двата официални вносители на кафе в България, печейки и опаковаща сортове от Виетнам, Коста Рика и Венецуела, докато автоматизацията в индустрията не сложи край на този бизнес.
Днес основната стойност на кооперацията са хората от Бургас и околните общини, за които цехът предлага стабилно работно място от понеделник до петък. „Имате около 30 работници общо“, отбелязва Антонела Илиева. Някои от тях имат 58 години стаж в предприятието, добавя тя и подчертава, че заедно с книговезкия цех в централната част на Бургас и наемателите, тези трудещи осигуряват живота на един производствен модел, в който пазарният прагматизъм е единственият гарант за оцеляването на социалната кауза на КТ „Черноморка“.
