Министърът на земеделието и храните, Пламен Абровски, сподели в предаване на бТВ, че министерството планира законодателни мерки за регулиране на разполагането на големи търговски вериги в urban среда. Спомена, че в неговия квартал в радиус от 500 метра съществуват три големи магазина от една и съща верига, освен обекти на конкурентни търговци.
Той посочи примери от Виена и Брюксел, където големите търговски вериги не се намират в непосредствена близост до жилищните сгради, а функционират под франчайз модел, с малки обекти, които имитират местните магазинчета. Това ще насърчи малката търговия и ще осигури достъп на пенсионерите и гражданите до стоки на разумни цени.
Като темата за ограничения в работното време, например затваряне в 20:00 или във неделя, каквото е станало в Брюксел, министърът обясни, че за момента не се обмисля подобна промяна в България и че това е било дискутирано единствено като практика в други европейски държави.
Той призова да се изчакат официалните резултати от проверките на Националната агенция за приходите. Подчерта, че проверките на големите търговски вериги изискват време и именно те ще покажат истинската финансова ситуация и евентуалните нарушения. „Знаете, че една мащабна финансова проверка отнема месеци за една средностатистическа фирма. А тук говорим за вериги с огромен оборот“, коментира той.
Абровски прикани медиите и обществото да се фокусират не толкова върху цените на продуктите, а върху високите търговски надценки, които са причината за поскъпване в България. „Високите търговски надценки са виновни за високите цени у нас“, каза министърът.
Поясни, че в контекста на свободна пазарна икономика, веригите сами определят надценките, но в разумни граници. В отговор на твърденията, че работят с ниска печалба, той коментира, че чрез значителни разходи за „консултантски услуги“, около 40 млн. лева, те изкуствено намаляват счетоводната печалба, за да оправдаят високите цени.
Министърът припомни, че правителството и парламента вече са одобрили законопроект, който въвежда нови нелоялни търговски практики, включително изискването разликата в търговската надценка за сходни продуктови категории да не надвишава 10 процента.
Според Абровски проблемът с нелоялните практики не е уникален за България, а е налице и в много други държави членки. Той обяви, че през януари Европейската комисия ще преразгледа директивата за нелоялните търговски практики, което ще позволи на министрите по земеделие да я актуализират.
Той добави, че за първи път в историята на българския пазар, държавата предприема мерки за затваряне на обекти на търговски вериги при открити нарушения. Българската агенция по безопасност на храните следи внимателно произхода, качеството и безопасността на хранителните стоки. Министърът отбеляза, че затварянето на магазин показва недопустимите хигиенни условия, които са съществували на място.
При равносметка за управлението, министърът отбеляза, че е рано за пълен отчет през ноември и се надява да предостави такъв през декември. Подчерта, че Министерството на земеделието и храните обхваща широк спектър от дейности, от земеделие, гори, води, рибарство, семена и породи животни до напояването, производството на храни и тяхната крайна продажба в кварталните магазини или големите вериги.




