Дългосрочното решение на проблемите с „Топлофикация София“ е създаването на управленска структура, която да гарантира качеството, каза пред БТА министърът на енергетиката Ива Петрова

Според министъра на енергетиката Ива Петрова, дългосрочното решение на проблемите, свързани с „Топлофикация София“, е да се внедри управленска структура, която да гарантира качеството на предоставяната топлофикационна услуга. Тази информация бе съобщена в интервю за БТА.

Тя подчерта, че „Топлофикация“ дължи 900 милиона евро само на „Булгаргаз“ ЕАД, а общите задължения към групата БЕХ надвишават 1,3 милиарда евро. Тази тежест поставя държавните енергийни компании на границата на техните възможности. Независимо от това, „Булгаргаз“ ще продължи да играе ролята на обществен доставчик, осигурявайки природен газ на потребителите на топлинна енергия в столицата, увери тя.

Въпреки това, тя добави, че е важно да се намери дългосрочно и устойчиво решение. Петрова акцентира, че ако възникнат проблеми с отоплението, те няма да са следствие от дълговете към „Булгаргаз“, а от лошата подготовка и организация на „Топлофикация София“ за новия сезон.

По време на проверки на качеството на услугите екипите на министерството откриха тревожни данни и недостиг на основна управленска структура: до септември само 19% от инвестиционната програма и 31% от ремонтната програма са реализирани; в район „София Изток“ ситуацията е критична – с много аварийни спирания, общо над 2 месеца, и едва 5 аварийни екипа, работещи за решаване на проблемите.

Относно намаляването на мощностите на АЕЦ „Козлодуй“ заради ниските води на Дунав, Петрова коментира, че са разработени близо 7 технически решения, които биха позволили задържането на нивото на реката. В момента се работи и по проект за изграждане на дига в близост до централата, а също така се проучват и други възможности като пренос на водни количества от вътрешни резервоари към АЕЦ, добави тя.

За нас е от съществено значение да открием и разработим най-ефективното решение, което да гарантира безпроблемната работа на централата при такива екстремни условия, подчерта Петрова.

Петрова добави, че ядрената енергетика е стратегически избор за сигурността на енергийния сектор, икономическата конкурентоспособност и устойчивия растеж на страната. Проектът за нови блокове на АЕЦ „Козлодуй“ остава важен приоритет за правителството с оглед на нуждата от осигуряване на стабилна и достъпна енергия, съобразена с европейските изисквания за устойчиво развитие. В момента се изготвя пътна карта за продължаване на проекта, която включва технически, регулаторни и търговски процедури. Основен акцент е необходимостта от предвидимост и отговорност при вземането на решения, за да се осигури стабилност в развитието на проекта.

Тя подчерта, че основен приоритет за енергийната политика на България е да се диверсифицират източниците и маршрутите на енергийните ресурси, осигурявайки така сигурност и конкуренция на цените за българските потребители. В контекста на европейските цели за развитие на енергийния сектор, България води последователна политика за изграждане на инфраструктура, включваща ключови партньори като Азербайджан, Грузия и Турция.

По-долу е пълният текст на интервюто:

Министър Петрова, 31-вата конференция на ООН за изменение на климата (COP31) се провежда от 9 до 20 ноември в Анталия. Подписано бе ключово споразумение за мащабен регионален проект за трансграничен пренос и търговия с екологосъобразна електрическа енергия между България, Турция, Азербайджан и Грузия. Инициативата е известна като „Южен газов коридор (TANAP) за електричество“ и цели дългосрочно укрепване на енергийната свързаност в региона на Черно море. Какво конкретно предвижда споразумението?

– Основен акцент в енергийната политика на България е диверсификацията на източниците и маршрути на енергийни ресурси, която ще осигури сигурност и конкурентни цени за българските потребители. В тази посока страната ни последователно развива енергийната инфраструктура, в контекста на европейските цели за изграждане на взаимосвързания енергиен пазар и усилване на сигурността на енергийния сектор. Азербайджан, Грузия и Турция са основни партньори за гарантиране на сигурността на доставките за България и Европа.

Споразумението за стратегическо партньорство, подписано между нас, разширява Меморандума за разбирателство между България и Азербайджан за сътрудничество в преноса и търговията със зелена енергия, подписан на 4 април 2025 г. в Баку.

Съвместните инициативи за устойчиво бъдеще са ключ към постигането на устойчиво енергийно партньорство. Укрепвайки това партньорство, ние се ангажирахме да работим върху развитието на сектора на възобновяемите източници, строителството на устойчива инфраструктура и подобряване на свързаността между системите. Проектите в тези области, обменът на технологии и опит, а също така сътрудничеството между публичния и частния сектор, са основните направления на споразумението.

Основният акцент на срещата е реализацията на предишните глобални ангажименти в измерими резултати и актуализацията на националните климатични планове до 2035 г. Какви ще бъдат предложенията на България и какви споразумения би поддържала? Има ли промени в националния план за климата?

– Първо, искам да акцентирам на нашата инициатива за единен подход в отговор на глобалните предизвикателства в индустрията в Югоизточна Европа и на континента.

В момента, когато сме изправени пред основни задачи да осигурим достъп до конкурентни и сигурни енергийни доставки, без да отстъпваме от амбициозните климатични цели, сме уверени, че Европейският съюз заема ключова позиция, в която енергийният преход, индустриалната конкурентоспособност и сигурността на енергията трябва да бъдат разглеждани като взаимосвързани приоритети.

За успешното справяне с тези предизвикателства, е необходимо активно сътрудничество между държавите, обмен на мнения и добри практики, касаещи трансгранични свързаности, свързване на електрическите пазари, ликвидността на пазарите, ефективното ценообразуване и развитие на преносната инфраструктура. По този начин ще можем да идентифицираме основни пречки и практически възможности за регионална интеграция.

По време на обсъжданията в Анталия акцент беше поставен на подобряване на инвестиционните условия, мобилизация на публично и частно финансиране и справяне с проблеми, свързани с разрешителни и регулаторни режими.

Диалогът ще се основава на съществуващите рамки за регионално сътрудничество и ще използва експертния опит на участващите държави и съответните регионални институции.

По този начин, чрез съвместни действия и инициативи, можем да постигнем работещи решения за повишаване на конкурентоспособността на икономиките ни в съответствие с препоръките от докладите на Драги и Лета.

По време на двустранната среща с министъра на енергетиката и природните ресурси на Турция Алпарслан Байрактар, вие подчертахте необходимостта от бързо разширяване на енергийното сътрудничество между България и Турция в различни области. Кои са основните приоритетни проекти?

– Отново говорихме относно проекта за трансграничен пренос на зелена електрическа енергия между Азербайджан, Грузия, Турция и нашата страна. Споразумението, подписано в рамките на COP31, определя основата за усилено сътрудничество в енергийния преход, развитие на възобновяеми източници, изграждане на устойчива инфраструктура и подобряване на междусистемната свързаност.

Когато говорим за сигурността на доставките, това означава преди всичко свързаност и диверсификация, а ключовото условие за постигането им е развитието на регионалните енергийни коридори.

В тази посока, развитието на регионални енергийни коридори между нашите държави е основно за укрепване на енергийната сигурност в Югоизточна Европа.

Съществува потенциал и за задълбочаване на сътрудничеството в сферата на търсенето на нефт и природен газ в българската икономическа зона в Черно море. Турската петролна корпорация „Търкиш Петролиум“ (Turkish Petroleum) участва в Блок „Хан Тервел“ заедно с О Ем Ви (OMV) и „Шел“ (Shell), тя работи и в съседното турско находище „Сакария“.

Има много възможности за задълбочаване на сътрудничеството между България и Турция, и е от нас да ги реализираме в интерес на двете държави.

Турция е стратегически и надежден партньор за България, доказала се през годините.

Няколко пъти посочихте необходимостта от усилване на регионалното сътрудничество свързано с критично ниските нива на река Дунав, което застрашава работата на АЕЦ „Козлодуй“. Какви мерки е предприело Министерството на енергетиката в тази насока?

– Наблюдаваните безпрецедентно ниски нива на реката през изминалото лято поставиха редица предизвикателства пред надеждната работа на АЕЦ „Козлодуй“. Искам да изразя специална благодарност на екипите за техния усърдие, което осигури безпроблемната работа на централата в тези критични условия.

Разбираме, че това не е случайно явление, а тенденция, която може да се задълбочи. Климатичните промени поставят сериозни предизвикателства пред нас и ние активно работим за осигуряване на стабилност в доставките от АЕЦ „Козлодуй“ в средносрочен и дългосрочен план.

Събрани са актуални данни за нивото на Дунав, заснето е дъното на реката в близост до централата и са извършени хидроложки анализи. Извършено е хидравлично моделиране с цел оценка на възможното въздействие върху нивото на реката. Разработени са около 7 варианта за конкретни технически решения, с които може да се задържи нивото на реката. В момента се работи по проект за изграждане на дига в района на централата, проучват се и алтернативи като пренос на водни количества от вътрешни резервуари към централата.

От съществено значение за нас е да намерим и разработим най-ефективното решение, осигуряващо дългосрочната работоспособност на централата при подобни екстремни условия.

Обявихте, че ядрената енергетика е основен приоритет в енергийната политика на правителството. Какъв напредък има по проекта за нови мощности на АЕЦ „Козлодуй“?

– Ядрената енергетика представлява стратегически избор за енергийната сигурност, икономическата конкурентоспособност и устойчивото развитие на страната. С повече от 50 години опит в управлението на ядрени мощности, България разполага с необходимите знания и експертен потенциал за следващия етап в сектора.

Значението на „АЕЦ Козлодуй“ за българската електрическа система и последователните усилия на правителството за реализиране на проекта за нови блокове е от критично значение за енергийната сигурност на страната. Изграждането на 7-и и 8-ми блок ще бъде важен двигател за привличане на инвестиции, технологично развитие и модернизация на българската индустрия, създавайки нови възможности за заетост с висока квалификация.

Проектът за изграждане на 7-и и 8-и блок остава основен приоритет за правителството, особено с нуждата от осигуряване на надеждна и достъпна енергия в синхрон с предизвикателствата на европейската Зелена сделка. Новото ръководство на проектната компания вече е оценило постигнатото до момента и напредъка по проекта, като се работи по разработване на пътна карта, която да очертае най-устойчивия подход за неговото продължаване.

Следващата стъпка е реализирането на стратегическия избор в реален проект чрез последователно преминаване през техническите, регулаторните, финансовите и търговските процедури. Ключово е решенията да се вземат с внимателна предвидимост, за да може всяка стъпка да създава стабилна основа за следващата.

Има ли риск за столичани да останат без парно, при условие че общите задължения на „Топлофикация София“ към „Булгаргаз“ и БЕХ надхвърлят 1,280 милиарда евро, а топлопреносната мрежа на компанията не е в добро състояние? Какви възможни решения съществуват?

– „Топлофикация“ дължи 900 милиона евро на „Булгаргаз“ ЕАД и над 1,3 милиарда евро на групата БЕХ. Тази тежест поставя нашите държавни дружества на пределите на техните възможности. Въпреки това, „Булгаргаз“ продължава да осигурява природен газ за потребителите на топлинни услуги в града. Но е важно да се намери дългосрочно и устойчиво решение. Подчертавам, че проблемите с отоплението не трябва да са свързани с дълговете към „Булгаргаз“, а с недостатъчната подготовка и организация от „Топлофикация София“ за сезона.

В хода на контрола на качеството на топлофикационната услуга, екипите на министерството откриха тревожни данни и недостиг на базисна управленска организация: към септември само 19% от инвестиционната програма и 31% от ремонтната програма са реализирани; в район „София Изток“ ситуацията е критична – множество аварийни спирания, натрупали над 2 месеца, и едва 5 аварийни екипа, работещи по ремонта им.

На моя мнение, дългосрочното решение е да се създаде адекватна управленска структура, която да осигури качеството на топлофикационната услуга.

Източник БТА
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук