Текущият излишък на еврозоната достигна 12 млрд. евро през септември 2026 г., запазвайки се почти едно и също спрямо август, според данните, публикувани днес от Европейската централна банка (ЕЦБ), коригирани за работни дни и сезонни флуктуации. През 12-месечния период до септември излишъкът намаля до 248 млрд. евро или 1,5% от брутния вътрешен продукт (БВП), в сравнение с 279 млрд. евро, което представлява 1,8% от БВП, година по-рано.
През септември бяха отчетени излишъци в секторите на услугите (16 млрд. евро) и стоките (14 млрд. евро). Те бяха частично компенсирани от дефицити в вторичните доходи (16 млрд. евро) и първичните доходи (1 млрд. евро). Разликите между общото салдо и сумите на отделните позиции се дължат на закръгляване, уточнява ЕЦБ.
Намалението на излишъка за 12-месечния период е основно следствие на свиването на положителното салдо при стоките, което е спаднало от 324 млрд. евро до 277 млрд. евро. Дефицитът при вторичните доходи също е нараснал, от 181 млрд. евро до 208 млрд. евро.
Тези изменения бяха частично компенсирани от преминаването от дефицит от 4 млрд. евро до излишък от 18 млрд. евро в сектора на първичните доходи. Излишъкът в сектора на услугите нарасна от 140 млрд. евро до 161 млрд. евро.
При преките инвестиции резидентите на еврозоната извършиха нетни инвестиции в размер на 435 млрд. евро в активи извън валутния съюз през 12-месечния период до септември, в сравнение с 220 млрд. евро година по-рано. Преките инвестиции на нерезиденти в еврозоната паднаха до 83 млрд. евро от 131 млрд. евро.
Нетните покупки на чуждестранни ценни книжа от инвеститори в еврозоната достигнаха общо 660 млрд. евро. Покупките на акции се свиха до 133 млрд. евро от 316 млрд. евро, докато покупките на дългови ценни книжа намаляха до 527 млрд. евро от 663 млрд. евро.
Нерезидентите направиха нетни покупки на ценни книжа от еврозоната на стойност 1044 млрд. евро. Нените нетни покупки на акции спаднаха до 401 млрд. евро от 433 млрд. евро, а тези на дългови ценни книжа нараснаха до 644 млрд. евро от 360 млрд. евро. Разликата между общата стойност и сумата на компонентите се дължи на закръгляне.
В категорията „Други инвестиции“ нетните покупки на активи извън еврозоната от резиденти достигнаха 787 млрд. евро спрямо 444 млрд. евро година по-рано. Нетно поетите пасиви се увеличиха до 516 млрд. евро от 391 млрд. евро.
Нетните външни активи на паричните финансови институции в еврозоната, измерени по разширения показател на ЕЦБ, нараснаха с 264 млрд. евро през 12-месечния период. Основният принос идва от излишъка по текущата и капиталовата сметка, подкрепен от нетните навлизащи потоци при портфейлните инвестиции на резиденти извън сектора на паричните финансови институции. Нетните изходящи потоци при преките им инвестиции частично компенсират това увеличение.
Резервните активи на Евросистемата намаляха до 1808,9 млрд. евро в края на септември, в сравнение с 1858,8 млрд. евро през август. Основната причина за този спад бяха отрицателни ценови преоценки на стойност 56,3 млрд. евро, свързани главно с монетарното злато. Нетните продажби на активи достигнаха 2 млрд. евро, а положителните валутни преоценки от 8,5 млрд. евро частично компенсираха спада.
ЕЦБ е актуализирала данните за юли и август, без значителни промени в предишно публикуваните стойности. Очаква се следващите месечни данни за платежния баланс, относно октомври, да бъдат обявени на 18 декември.




