Германия и Нидерландия засилват натиска върху държавите от Европейския съюз, които се опитват да избегнат финансовото участие в помощта за Украйна. Берлин и Хага настояват всички страни членки да поемат своя дял от сметката, като обвързват въпроса с преговорите за бъдещия бюджет на ЕС. Този подход може да има сериозни последици и за България, която разчита на значителни средства от европейските фондове.
Нидерландия не приема някои държави от ЕС да бъдат освободени от задължението да предоставят допълнителна помощ в размер на милиарди за Украйна. Ново изключение, подобно на това, което беше направено миналата година за Унгария, Чехия и Словакия, е „недопустимо“ за премиера Роб Йетен.
Йетен отбелязва, че „няколко държави, които и без това правят твърде малко, отново търсят извинения, за да могат да получат изключение и през следващите години“. Това е изключено за Нидерландия и Германия, заяви той на път към срещата на върха на съюзниците на Украйна в Берлин.
Това, че Германия иска да уреди по-нататъшната подкрепа за Украйна чрез многогодишния бюджет, е „според мен разумно“, каза Йетен.
Припомняме, че германският канцлер Фридрих Мерц настоява всички държави членки на ЕС да поемат справедлив дял от финансовата подкрепа за Украйна, без нови изключения. Той призовава помощта за Киев да бъде обвързана с преговорите за следващия многогодишен бюджет на ЕС, така че страните, които отказват да участват във финансирането, да не могат едновременно с това да разчитат на европейска солидарност.
Украйна има бюджетен дефицит от 70 милиарда за 2027 г., от който ЕС иска да покрие около две трети. Тези 45 милиарда трябва да бъдат осигурени чрез съвместен заем на ЕС, предлага председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Нейното предложение ще бъде обсъдено в края на следващата седмица от лидерите на ЕС на среща на върха в Брюксел. Фон дер Лайен заяви, че разчита всички 27 държави членки да участват във финансирането.
Тези 45 милиарда се добавят към заема от 90 милиарда за 2026 и 2027 г., който ЕС обеща миналата година. Тогава все още се говореше за използването на замразените руски активи за финансирането на Украйна. В настоящото предложение тези активи не се споменават.
Нидерландия и Германия често действат съвместно в дипломатическата битка за бюджета на ЕС. За това е необходимо единодушие, но Германия, като най-големият донор, има значителна тежест. Берлин и Хага искат да използват това в своя полза. „Ние не сме само нетни донори (в бюджета на ЕС – бел.ред.), но и най-големите донори на помощ за Украйна“, припомня Йетен. „Така или иначе, ще трябва да разделим сметката.“
Тази позиция засяга пряко и България. Макар страната да е нетен получател на средства от европейския бюджет, тя също ще трябва да участва във финансирането на новите заеми за Украйна. Ако Берлин и Хага наложат обвързването на помощта с бюджетните преговори, това може да засили натиска върху София и останалите държави, получаващи повече средства от ЕС, отколкото внасят. Така подкрепата за Украйна се превръща не само във външнополитически въпрос, но и във фактор при договарянето на бъдещото европейско финансиране за България.




