Малкото производство в Поморие в условията на глобална конкуренция

Поморие е добре познат град, свързан с морето, туризма и солниците. Въпреки това, под повърхността на известния му имидж се крие една различна икономическа реалност, свързана с производство, което не е обвързано с туристическия сезон. В града функционира производствена единица, която над три десетилетия се опитва да се адаптира в динамично променящата се глобална индустрия. В миналото „Интиел“ ООД е заплащала между 4000 и 5000 лева на месец за електрическа енергия, но по-късно разходите нарастват до 35 000 – 40 000 лева, без никакво разширение на дейността. За малко предприятие подобен рязък ръст не само увеличава разходите, а задължава основателя да преосмисли целия бизнес модел. „Всичко, което имахме, изчезна в сметки за ток“, сподели управителят Петьо Тодоров в интервю за екип на БТА.

Историята на Поморие ясно показва основен проблем пред европейската индустрия: стремежът за по-самостоятелно технологично производство се сблъсква с реалностите на глобалната икономика, където цената на енергията, достъпността на компоненти и международната конкуренция могат да предопределят съдбата дори на утвърдени компании.

„Интиел“ стартира дейността си в началото на 90-те години в таванска стая на стара къща в Поморие. С времето екипът нарасна до десет души, а производствената площ се увеличи в гараж, достигайки около 100 квадратни метра. В момента компанията има собствена производствена база, построена през 2006 г., и разполага с 18 служители. В продължение на годините „Интиел“ се специализира в производството на електронни устройства и контролни системи, предимно за отоплителни инсталации. Продуктовата гама включва регулатори, контролери за електрически котли, пелетни горелки и абонатни станции, както и електронни табла за управление на климатични системи и помпови механизми.

Въпреки това, производствената история на „Интиел“ показва колко е чувствителен бизнесът към промените в търсенето. През първоначалния период на работа компанията е изнасяла 14 000 диференциални термостата годишно за Германия, като е реализирала сходно количество на българския пазар. Това е времето, когато в България активно се изграждат соларни инсталации за подгряване на вода, което носи значителен успех на компанията. В момента поръчките от Германия са намалели до едва една или две годишно. „Интиел“ продава в Румъния, Гърция, Сърбия и Унгария, но според Тодоров обемите на всички тези пазари значително са се свили. Компанията е делала опити и на американския пазар, където е изнасяла компоненти за автомобилни газови системи.

Глобалните сътресения и предизвикателствата за производството

Тази промяна се дължи не само на колебания в търсенето, но и на редица икономически кризи, които засягат предприятието. Финансовият колапс през 2009 г. води до рязък спад на приходите и загуба на клиенти. Въпреки че поръчаните материали продължават да пристигат, готовите продукти остават в складовете.

„Не съм спал два месеца, опитвайки се да намеря начин да не съкращавам служители“, разказва Тодоров. Наложило се е да освободи шестима души. Изходът е намерен в разширяване на продуктите, с акцент на горелките за пелетни котли и контролерите за електрически котли. Следващото голямо предизвикателство е пандемията от COVID-19. Спирането на инвестициите принуждава Тодоров да освободи почти целия екип от около 27 души. Възможност идва от Украйна, където местна компания търси контролери за електрически котли. Новите поръчки помагат на „Интиел“ да се възстанови бавно след кризата.

Пандемията обаче разкрива друга уязвимост на производството, именно зависимостта от електронни компоненти, чийто достъп зависи от глобални производствени вериги. По време на световния недостиг на полупроводници цената на процесорите, използвани от компанията, нараства от 1,5 долара до 7,5 долара на брой.

На настоящия етап доставките на електронни компоненти не генерират проблеми за дружеството, тъй като то работи директно с американската компания Microchip, която притежава заводи в Тайланд. Въпреки това, производството на печатни платки остава зависимо от наличността на външни производители. „Интиел“ е принудена да се обърне към турски доставчици, след като няколко български фабрики, с които е работила, спират да функционират. В момента по-голямата част от платките идват от Китай, а поръчките се координират чрез посредник от Благоевград, който осигурява по-добри условия при по-големи количества.

Работата с китайски производители обаче не е безпроблемна, коментира Тодоров. „Когато те те възприемат като клиент, след известно време непрекъснато увеличават цените, позовавайки се на ръста на разходите за суровини и производство“, уточнява той. „Интиел“ внася контролери с интелигентни функции и управляеми през WiFi от Китай, както и LCD дисплеи от китайски доставчик, докато корпусите на уредите идват от Турция. Към цената на самите компоненти се добавят и транспортните разходи. Тодоров споделя, че ако 1000 печатни платки струват 1000 долара, транспортът може да повиши цената с още толкова. Така транспортните разходи стават съществена част от цената на продукцията, особено за производители с по-скромни поръчки.

Технологичната независимост в Европа започва с производството

Тези предизвикателства са част от по-голямата европейска дискусия за технологичната независимост. Според данни на Евростат, публикувани на 6 октомври 2026 г., вносът на високи технологии в ЕС достигна 534,1 млрд. евро през 2025 г., а износът е 566,5 млрд. евро. Китай е основният доставчик с 28 на сто от вноса, или 150,4 млрд. евро, докато САЩ заемат 25 процента с 131,4 млрд. евро. Зависимостта е особено видима в сферата на електрониката и телекомуникациите. През 2024 г. тези стоки представляват 36 на сто от високотехнологичния внос на ЕС от страни извън Общността. Китай доминира в тази категория, като електроника и телекомуникации съставляват 53 процента от високотехнологичния внос на ЕС от страната на стойност 75 млрд. евро.

Данните за полупроводниците са още по-драматични. Потреблението в ЕС достига 55 млрд. евро през 2024 г., но европейското производство покрива едва 22 процента от нуждите. Останалите 43,6 млрд. евро идват от страни извън Общността, според доклад от службата за парламентарни изследвания на Европейския парламент, актуализиран на 28 октомври 2026 година. В този контекст Европейската комисия представи през юни 2026 г. стратегия за европейски технологичен суверенитет, насочена към намаляване на зависимостта от външни доставчици в ключови области като полупроводници, изкуствен интелект и облачни услуги. Целта е да се укрепят производствените и иновационни способности на Европа. Въпреки това предизвикателствата пред тази инициатива остават значителни. В доклад на Европейската сметна палата, публикуван в 2025 г., се предупреждава, че ЕС едва ли ще постигне целта си за 20-процентен дял в световното производство на чипове до 2030 г., като се прогнозира, че реалният дял ще бъде около 11,7 процента.

За компании като „Интиел“, този дебат е свързан с практическите аспекти на бизнеса. Технологичната независимост не се ограничава до изграждането на големи заводи за полупроводници. Тя също така се нуждае от производители, които могат да конвертират електронни компоненти в завършени изделия и индустриални решения. За да останат конкурентоспособни, тези компании трябва да разполагат с достъп до компоненти на разумни цени, надеждни доставки и предсказуеми производствени разходи, казва Тодоров. Цените на електрическата енергия остават ключов проблем за „Интиел“. Скокът на сметките през последните години е особено тежък за компанията, оказвайки пряко влияние върху производствените разходи. Влиянието му се отразява и в търсенето. Тодоров добавя, че високите енергийни разходи отрицателно се отразяват на продажбите на електрически котли, докато покачването на цените на пелетите също не подлага на изпитание пазара на отоплителна техника.

Настоящата стратегическа насоченост на компанията остава предимно върху електронни регулатори и контролери за отоплителни системи. Сред клиентите е и „Топлофикация Сливен“, за която произвеждат контролери за абонатни станции. „Интиел“ е реализирала устройствата си в различни обекти, включително болници в столицата и помпени станции по Черноморието. Въпреки усилията за иновации, опитът с нови продукти показва, че технологичната модернизация не гарантира по автоматизъм успешен пазар. Компанията е получавала запитвания за интелигентни устройства с дистанционно управление, но интересът към тях понякога изчезва още по време на разработката. Затова от „Интиел“ не възприемат този сегмент като стабилна възможност за разширение на бизнеса.

Въпреки тези предизвикателства, българската електронна индустрия показва положителни тенденции. Предварителни данни от Националния статистически институт показват, че производството на компютърна, електронна и оптична продукция в България е нараснало с 39,3 процента през юни 2026 г. в сравнение със същия период на предходната година. През септември 2026 г. оборотът на продажбите на международните пазари в сектора е нараснал с 18,2 процента в сравнение с септември 2025 г.

„Интиел“ не е участвала в проекти с европейско финансиране. Фирмата остава семеен бизнес, който през повече от три десетилетия е преминал през различни трудности – финансовата криза, пандемията, недостигът на компоненти и резките колебания в цените на енергията. В момента собственикът не прави конкретни прогнози за бъдещето, добавяйки, че „несигурността в икономическата среда затруднява дългосрочното планиране“.

Източник БТА
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук