Десислава Бошнакова е доцент по Връзки с обществеността в НБУ, блогър и ПР практик. Ето какво сподели тя пред BIT:
На какво ниво са политическите предизборните кампании?
Ако обърнем поглед към историята, винаги компроматни събития от живота на политиците или кандидатите за политици са били използвани срещу тях. Просто не сме свикнали да водим тази битка, а и политиците ни не се подготвят дълго за това да станат политици, за да могат да се предпазят от компромати в една предизборна кампания. Както се казва – на война истината е първата жертва. Но въпросът е доколко адекватно реагираме и доколко адекватно повтаряме нещата, които отместват вниманието понякога.
Много често вниманието на журналистите и на обществото се насочват към скандала, докато дебатът за политическата програма, която предлага съответният кандидат или съответната партия остава на заден план.
За това освен хората, които вадят компроматите, вина имат медиите и ние, които ползваме тази информация от медиите. Защото когато се говори за едно нещо е нормално медиите, като една институция, която произвежда продукт, да се завъртят около това, което обществото би „консумирало”. Почти няма медия, която да се фокусира върху добрите новини, върху положителното и върху дебатът, който поне на мен би ми се искало да чуя.
Започна се вече с предизборните обещания. Вие каква кампания очаквате сега?
Много се надявам политиците и участниците в тази кампания да са си научили урока или поне да са си извадили поука, че избирателят може и да гледа сензационни новини, но в крайна сметка има нужда от едно друго говорене, независимо къде са изборите. Ако продължим с компроматите на битово ниво, а не се опитаме да говорим за нещо по-различно, то няма да има истински победител в изборите.
А как ще коментирате войната на президента на Америка Доналд Тръмп и медиите, след като част от тях бяха обвинени от него, че публикуват невярна информация и се опитват да манипулират имиджът на президента на САЩ?
Медиите са обвинявани, че манипулират от както ги има. Въпросът е, че според мен Доналд Тръмп дава достатъчно основания имиджът му да бъде подронен. И медиите, и специалистите по ПР, могат да разпространят една информация. Но е факт, че някой все пак трябва им даде повод, за да могат хората да повярват. Хората, които потребяват продукта „новина”, не живеят във вакуум. Т.е. ако вие кажете нещо, което напълно не може нормален човек да си представи, че може да се случи, трябва да го повтаряте много, да инвестирате пари, за да може хората да повярват. Т.е. поведението на всеки политик предразполага към определени новини, приписвани към него.
А защо масово поведението на политиците в България показва, че те залитат към популизма?
Надеждата, че популисткото говорене е най-сигурният начин да спечелят, ги кара да говорят по този начин. Политиците си мислят, че обществото би им повярвало лесно. Надявам се да не сме станали толкова лековерни, защото политикът може да обещае, но, за да си даде гласа, избирателят трябва да приеме обещанието за възможно и да даде кредит на доверие. Между обещанията на политиците и това ние как гласуваме стои нашият разум и това на какво се доверяваме.
В каква посока според Вас се променя вкусът на българина и потребността му от информация? Бих искала да извадя въпросът от контекстът на политиката.
При българите все повече се наблюдава глад за интелектуален разговор и за добри истории, които се случат на хора по целия свят. Една позитивна история на човек, на чието място и аз бих могла да се поставя, действа много зареждащо. Факт е, че се случват лоши неща, случат се криминални събития… Но за да можем да ги преживеем, ние имаме нужда от вдъхновение. Скандалът винаги е продавал, но преди освен него имаше и от другото, а сега вече в голяма част от медийното съдържание другото изчезна.
Социалните мрежи помогнаха ли за изместването на акцента?
Зависи каква е социалната мрежа. Една от хубавите черти е, че вие сами си създавате мрежата от приятели. Това разбира се много лесно може да ни накара да си помислим, че това е светът, а той не е. Новините, които са ти нужни, за да живееш, са малко по-различни от тези, които ти харесва да чуваш. Истината е някъде по средата. А вече и хората сами могат да създават новини с помощта на новите технологии.
