Ако загърбим външната политика и председателството, и се вгледаме във вътрешнополитическия дебат на България, как виждате парламентарния дебат и президентската институция в него?
Искам много ясно да заявя, че тази година не блести с нищо извънредно. Например, президентът Румен Радев се радва на огромен медиен комфорт – една година, слънчева, безоблачна, няма никакви кризи и драми, разбира се, аз му пожелавам успех. Пожелавам успех на всеки един български държавен глава, защото неуспехът на един президент не е успех на никой българин.
Желая му успех, но от друга гледна точка аз не мога да крия проблемите такива, каквито ги виждам. И отново – аз съм позитивен реалист.
Направиха ми впечатление няколко проблема и ми се ще те да бъдат изгладени през следващите години с усилията на парламента и на парламентарно представените партии.
Държавният глава си позволи да не допусне народни представители до едно патриотично мероприятие, мисля, че беше в Свищов. Това никога не се е случвало в историята на България и е много значимо за мен, защото, когато държавният глава има различен аршин към различните народни представители, това означава, че той не е държавен глава на всички българи.
Това беше една груба грешка и се надявам да бъде поправена, защото иначе остава усещането, че държавният глава припознава само левият политически спектър. Същото беше и със закона „Антикорупция”, където левият политически спектър и държавният глава синхронизираха позициите си по отношение на това кой трябва да назначава и как.
Държавният глава не би да оставя това усещане у хората.
Той дори обяви намерението си да наложи вето на Антикорупционния закон.
Нека, нека. Добре е! Аз също бих наложил вето, но по друг казус по този закон и с други аргументи. Аз съм крайно притеснен от последната поправка, която беше инициирана от представители на патриотичния фронт в България, която практически демотивира хората да подават сигнали, тъй като нямат никаква защита.
Това е груба грешка на управляващите. Ако този орган, който ще бъде създаден само след няколко месеца не проработи, те ще носят цялата вина и ще платят изключително сериозна политическа цена, като ще направят и БСП, и президента Радев още по-силни.
Проблемът е много ясен, това е груба грешка – хората, които подават сигнали за корупция трябва да се чувстват защитени от държавата.
Държавата трябва да може да им каже: „Да, ние Ви благодарим за тази смелост, която проявихте, за тази гражданска позиция, която имате и ние заставаме зад вас.”
А малкото, които ще решат да подадат сигнали да ги хвърлят на кучетата и на вълците… не им прилича на народните представители. Това е груба грешка, тя ще доведе отново да няма справедливост и да няма усещане за правораздаване и влоши нещата още повече.
Аз също бих наложил вето, независимо, че законът е иницииран от политическа партия ГЕРБ, с която аз съм в добри отношения, но с много ясни аргументи защо този закон няма да проработи в тази негова част.
Така че много се надявам те да се поправят. Ако не се поправят, едно вето в тази посока е абсолютно разумно и справедливо. Но предполагам, че президентът Радев ще наложи вето по-скоро в посоката как се избира самият орган „Антикорупция”, кои ще бъдат хората, как ще бъдат назначавани, но това не е голямата драма.
Много наблюдатели смятат, че през последната една година, в резултат на последните парламентарни и президентски избори, а и в резултат на изборите в САЩ, има засилено влияние на Русия у нас. Според Вас, има ли такива признаци и ако има, възможно ли е те да отклонят България от евроатлантическата й интеграция? Смятате ли, че има силно руско влияние у нас?
Абсолютно съм сигурен в това. Безкрайно ме притеснява именно това. Нашата история е манипулирана. Младите хора в България не знаят цялата истина за това как Русия е влияела на нашата политика и позитивно, и много негативно. Няма дебат за руското влияние, за ролята, която Русия днес играе – по принцип, на международната сцена.
Много често аз се чувствам самотен, някои ме обявиха за ястреб. Аз си давам сметка, че Русия днес не бива и не може да бъде пример за младите българи с нищо, защото в Русия днес няма върховенство на закона, Русия не е демократична държава. Напротив, засилила се е по пътя към създаването на една автократична държава, защото в Русия граждани дотолкова са лишени от права, че дори не се интересуват.
Русия не се модернизира, Русия не е пример. Русия се военизира със страшна сила и на всичкото отгоре, руската икономика проспа тотално глобализацията и тя е тотално неконкурентноспособна. Русия днес просто е символ на източването, изпомпването на природни ресурси и почти нищо повече от това.
Затова руският политически, бизнес, културен и научен елит избяга със страшна сила.
Трябва да си даваме сметка каква държава днес е Русия. В никакъв случай този романтичен подход не помага. Но от друга гледна точка, разбира се, самият аз се отнасям с огромно уважение към руската култура, към руската литература. Музиката на Чейковски е може би най-доброто, което може да чуете – това е славянската душа в нейната еманация. Но правя голямата разлика между Русия на Достоевски, Чейковски и Толстой, и Русия на Путин.
Да, обичам Достоевски и Толстой, но няма как да бъда спокоен тогава, когато руският президент дестабилизира ЕС, който за мен е един уникален съюз за мир. Няма как да бъда спокоен, когато руският президент играе игри, които ни връщат два века назад във времето, в XIX век – игрите на геополитически сфери на влияние, на Велики сили, които си разпределят сили на влияние. От тези големи игра, на които се наиграха Великите сили през XIX и XX век, резултатът беше само войни, само страдание, само конфликти.
Няма как да бъда спокоен тогава, когато руският президент днес дава път на геополитически интереси, а не на правила и когато по-скоро се рушат институциите на международния правов ред, отколкото да се надграждат. Същото се отнася и до президента Тръмп – той прави същото и аз много, много, много се притеснявам от това.
Списъкът от „силни” лидери, които обаче не са научили уроците от историята е много дълъг днес и аз искрено се притеснявам за младите.
Искрено се надявам американският президент да каже „Не Америка на първо място”, а „Мир на първо място”. И, ако искаме да имаме мир, траен мир, устойчив мир на планетата, единственият вариант за това е да има правила, които да се спазват от всички и да има институции на международния правов ред, които гарантират, че правилата се спазват от всички.
Нито президентът Путин, нито президентът Тръмп, нито президентът Ердоган – списъкът е много дълъг – днес работят в тази посока. Това много силно ме притеснява. Но такъв е периодът, в който се намираме – труден, тежък, кризисен, преходен период от един световен ред, който изгубихме, към един нов световен ред, който тепърва трябва да бъде създаден.
В този ред на мисли, какво е вашето мнение за решението на американския президент Доналд Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел?
За мен е едно решение, което може би в Америка ще бъде разбрано, защото има много дълга история на усилията на САЩ, на вътрешнополитическия дебат там и на нагласите на самото общество в Америка, от гледна точка на признаването на Йерусалим за столица на държавата Израел.
Така че от гледната точка на Съединените щати бих могъл да разбера, защото познавам много добре САЩ, познавам техният дебат. Но това е само от тяхна гледна точка и от тази на президент, който казва „America first” (Америка преди всичко).
Същевременно, ако гледаме света като цяло, възможностите за намиране на трайно и устойчиво решение в Близкия изток, който е една дълбока рана за планетата, източник на нестихващи конфликти, ако търсим мъдрото решение, ако търсим правилното решение, ако търсим правилното и работещото решение, това нямаше как да стане по този начин. Най-малкото Америка не може да загърби своите партньори.
Америка не може да бъде силна сама по себе си. Америка може да бъде силна и велика така, както президентът Тръмп прокламира, единствено и само със своите съюзници, със своите европейски партньори, със своите партньори в НАТО, със съюза на демократичните сили по света. Америка трябва да може да съгласува подобни важни решения със своите партньори и да може да ги взима в режим на диалог и разбирателство с останалите.
Нещо повече – Америка би трябвало да бъде символ на търсенето на устойчиви решения на глобална основа. Това решение, което те взеха, разбира се, ще създаде нестабилност и оттук нататък ще е още повече.
Искрено съжалявам, че това решение бе взето по този начин, но е такова, каквото е. Задачата на световната дипломация ще бъде още по-тежка.
Трайното решение е едно и то е много ясно. Трайното, крайното, работещото решение е да има две държави – Палестина и Израел. Трайното и работещото решение беше и ние много работихме през годините, за да може това решение да бъде взето в режим на диалог, дори на безусловни преговори, без никакви преговори между Израелската държава и Палестинската автономия, за да се стигне до т.нар. „two states solution” – решение, което има две държави.
Към момента, за съжаление, ситуацията е такава, че Америка и държавата Израел едностранчиво гледат на този процес. Това ще задълбочи проблема.
Мнозина българи се питаме, в какво настроение Ви заварваме една година след като вече не сте президент. С какви задачи е пълен денят Ви?
Някак си, накрая всичко се подреди добре. Аз съм много добре, чувствам се обичан от българите, където и да ходя в провинцията. Обикалям по градове, села, изнасям лекции, ходя по читалища, по библиотеки, по университети.
Където и да ходя получавам любовта и подкрепата на българите и това невероятно много ме вдъхновява и наистина чак сега си давам сметка, че моите любими сънародници са разбрали за какво съм се борил, разбрали са какво съм постигнал.
Получавам признание, дълбоко съм благодарен за това. Много силно международно признат съм, получавам покани от целия свят, много на брой и практически ние отказваме 2/3 от поканите, които ние получаваме за огромен брой международни конференции, инициативи и проекти. Всеки иска аз да бъда там.
Все пак през тази година аз получих, освен любовта на българите, но и огромно международно признание, например аз се гордея, че съм четвъртия човек на планетата, който получи наградата „Приятел на Израел”. Точно след мен сега, преди няколко дни наградата „Приятел на Израел” получи и президентът Тръмп.
Така че аз съм българския държавен глава, един от четиримата на планетата, сега са вече пет, които получиха тази награда. Преди мен я получи друг американски президент – Джордж Буш-младши, след това бях аз, след това беше американският президент Доналд Тръмп. Така че съм постигнал нещо много значимо, стотици милиони хора по света го видяха.
И, да, аз съм голям приятел на Израел и понеже съм голям приятел на Израел, казвам истината и споделям своите притеснения.
През тази година аз получих огромно количество покани за международни форуми, срещнах се с огромно количество президенти и министър-председатели, много повече отколкото президентът Румен Радев видя.
През тази година станах почетен професор не на един, а на два китайски университета, включително и на най-големия китайски университет „Синхуа”, където президентът на Китай Си Дзинпин предишният президент на Китай са учили – най-влиятелният, най-мощният, най-големият университет на Китай. Да съм почетен професор много ме радва. Започвам да чета лекции в България и по света, пиша книги, участвам в огромен брой международни проекти.
Станах член на може би най-влиятелните международни организации, Трилатералната комисия, където са шефът на Goolge, шефът на BMW, шефът на „Дойче банк”, Хенри Кисинджър (с когото тази година два пъти се виждах и дебатирахме по външнополитически въпроси). Станах член на Европейския съвет за външна политика, който е може би най-влиятелната европейска организация, която директно формира външната политика на ЕС, член съм на „Съвета на мъдреците” и разбира се, съм член на организацията „Приятели на Израел”.
Случиха се много позитивни неща, получавам международно признание, активен съм в България, оставам посветен на всичко, което е смислено за България, за Европа и за света.
Вярвам, че трите вълшебни думички „мир, образование и иновации” трябва да бъдат изпълнени със съдържание и работя за това – мир, образование, иновации!
Споменахте, че пишете книга. Каква е тя, за какво се разказва?
Пиша три книги паралелно. Едната е в много напреднала фаза, тя се казва „Президент в трудни години”. Другата ще напредне сега покрай Коледните празници, тя се казва „Извадки от моя дневник”. Двете са на български език и ще бъдат издадени в България, със сигурност следващата година. Третата пиша на английски език, тя се казва „Cold peace” (Студен мир) и тя е на база на много интервюта, които дадох – от BBC Hard Talk до много други международни интервюта, мои речи в Съвета за сигурност на ООН (най-високата трибуна в света) и Конференцията за сигурност в Мюнхен (най-важната конференция по сигурността на планетата). Всичко това го описвам в рамките на моето разбиране за това къде е планетата днес, накъде е тръгнала. Пиша една, според мен, доста интересна книга. Имам амбицията да я публикувам в Германия, Америка и по света и затова я пиша на английски. Да видим…
Пожелайте нещо на ДЕБАТИ.БГ. Вие присъствахте на откриването на медията преди шест месеца. Как Ви изглежда ДЕБАТИ.БГ половин година по-късно?
Имате един верен приятел. Радвам се много на това, което правите. Знаете ли, светът се променя много бързо. Една от големите промени ще усетят телевизиите в много скоро време. Например, моите деца не гледат телевизия, те гледат личните канали на един или втори техен приятел, снимат собствени видеа и гледат сайтове, на които те могат да се доверят, че имат актуална, коректна информация.
Това е бъдещето. Бъдещето е на нишовите продукти. Google е само един продукт, те са търсачка, но станаха най-големите на планетата и най-силните, благодарение на това, че в тази своя ниша те правят едно нещо по един невероятен начин и са най-добрите на планетата.
В много отношения вие сте най-добрите в България. Вие сте нишов продукт, много бих искал повече българи да четат и да гледат, защото вие сте символ на обективната журналистика, на истината такава, каквато е. Аз през годините четох вестници на медийни империи, гледах телевизии, не за да разбера каква е истината, а за да разбера какъв е сценарият – кой ще бъде ударен, как ще бъде ударен, кога ще бъде ударен.
Гледах как се синхронизират усилията на медийни империи с държавни институции срещу неудобните. Аз бях в категорията на неудобния в продължение на едни много тежки за мен години като действащ държавен глава. И най-отговорно заявявам, че трудно мога да си представя по-атакуван президент, защото в годините 2013-2014г. като държавен глава аз бях атакуван не по един, а по седемнадесет паралелни канала – прокурори, тайни служби, медийни империи, евродепутати, комисии за импийчмънт в парламента… списъкът е много дълъг.
Затова мога да оценя обективните медии, мога да оценя журналистите, които са символ на професионализъм и на коректност, които вярват, че българският народ има право на истината и че обективната истина помага на всеки един от нас да може сам да сформира своята гражданска позиция. Именно това правите вие – вие държите високо знамето на истината, вие сте една обективна медия, която дава път на истината, на фактите, на много подробния, конкретен и преди всичко отговорен подход към хората – те да видят, да чуят и да сформират сами своето мнение.
От тази гледна точка, много благодаря за това интервю. Оставам заедно с вас, защото както вие, така и аз оставаме посветени на каузата за демократичното и европейското развитие на България, което минава през това да се противопоставяме на медийни империи, да се противопоставяме на хибридните атаки, на пропагандните новини, на тоталното заливане, за съжаление, на българския народ с лъжи, със сценарии и с пропаганда.
Нека да дадем път истината да покълне, да се развие, да стигне до всеки. Вие служите на тази кауза, на нея служа и аз.
Пожелавам ви весели Коледни празници и успех!
Втора част на интервюто с президента Росен Плевнелиев СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.БГ може да чуете в звуковия файл:
*Интервюто на президента в периода 2012-2017г. Росен Плевнелиев е публикувано без каквато и да е редакторска намеса.
Първа част от разговора му може да прочетете ТУК или на страницата ни във Фейсбук.
