Валентин Василев, бивш министър на екологията и туризма
Валентин Илиев Василев е български политик от Съюза на демократичните сили (СДС), министър на околната среда през 1991 – 1992 година и министър на търговията и туризма през 1997 – 1999 година.
Роден е на 7 октомври 1952 година в София. През 1978 година завършва Висшия институт по архитектура и строителство, а след това и журналистика в Софийския университет „Климент Охридски“.
Василев се включва в политическия живот като представител на Независимо сдружение „Екогласност“, част от СДС, и от 1991 година е избиран за народен представител в четири парламента. През 1991 – 1992 година е министър на околната среда в правителството на Филип Димитров, а през 1997 – 1999 година е министър на търговията и туризма в кабинета на Иван Костов.
Председател е на неправителствената организация Българо-германски форум, бивш председател на българска федерация по ски.
Вие сте бивш министър на екологията и туризма. Как ще коментирате протестите и контрапротестите за втория лифт в Банско?
Хубаво е, че има такива протести и зелени организации, защото без тях нямаше да остане нищо в България. Бих посъветвал местните власти, както и концесионера, да не ги наричат платени протестиращи, защото те не са такива. Те са млади, интелигентни хора и всеки може да се убеди в това.
Освен това да им напомня, че промените в България започнаха с екологични протести – през 1989г. „Екогласност”.
Но да се върнем на темата „Банско”. За мен проблемът, който е създаден там, не може да се реши. Той може да се реши само частично. Грешката идва от градоустройствения план на трите общини, където са допуснати да бъдат изградени 100 000 легла. Тези хора, дори и половината само от тях да тръгнат в планината да карат ски или да се разхождат, по никакъв начин не могат да бъдат качени горе и да бъдат събрани в тази малка ски зона.
Тези общини, кметове и общински съветници, но най-вече министерствата на регионалното развитие и на околната среда, които са разрешили такова застрояване, трябва да си понесат отговорността. Те са виновни за създалата се ситуация.
Лично за мен, при така създадения проблем, е хубаво да има втори лифт, защото поне ще се облекчи трафика нагоре по пътя. Но няма да реши проблема. Хората, които сега чакат за лифта по три часа, ще чакат по час и половина, но за сметка на това ще бъдат качени горе, а там ще чакат на другите лифтове, ако не се разшири ски зоната.
Ски зоната трудно може да се разшири, ще има още по-големи протести, тя е обградена от два резервата – Юлен и Баюви дупки. Просто планината е малка. Тя не може да поеме толкова много туристи, любители на ски и т.н.
Получава се нещо като втори Слънчев бряг, където на една плажна ивица, която може да поеме определен брой туристи, се застроиха също много хотели. Слънчев бряг вече си стана град. Макар, че там публиката е друга – идват млади хора, които искат да се забавляват, а не ходят там заради морето или природата.
Проблемът в Банско може да бъде решен само частично, без да се нарушава целостта на планината, но той трябва да ни е като обеца на ухото за други наши курорти и природни забележителности.
Отговорните за другите зимни курорти у нас, без Пампорово, изпратиха отворено писмо до премиера Бойко Борисов и вицепремиера Валери Симеонов, в което настояват за разширяване на ски инфраструктурата и на други места. Считате ли, че това реши проблема на Банско или по-скоро смятате, че който е решил да ходи на почивка там, независимо дали на Витоша има лифт, например?
Аз не знам да има намерения за разширяване на ски инфраструктурата на Боровец, например. Там трябва да се сменят само някои стари съоръжения, кабинката също е за смяна. Но там има възможност да се сложи нов лифт на мястото на един от старите и въпросът ще бъде решен.
Голямата беда, че това богатство до София – Витоша, с тази ски зона, стои неизползваема повече от 10 години. Това не говори добре, нито за общината, нито за правителството.
На времето имаше проекти да се смени един от старите лифтове с модерен 6-седалков лифт, когато започна същия процес в Пампорово, но поради смяната на правителства и политически ежби, всичко замря. Дори бяха осигурени пари, оценки за въздействие на околната среда.
Аз съм противник на това инфраструктурата в ски курортите да бъде еднолична собственост. Няма такова нещо в Алпите. Там тези дружества са акционерни и в тях влизат държавата, общината, собствениците на хотели, на лифтове и прочее. Там никой не може да взима еднолично решение, както се случва тук. Знаете, че и трите наши големи ски курорти са собственост на по един човек. Докато има такова нещо, в България няма да има добър туризъм, няма да има и ски спорт.
Собственикът на „Юлен” е и председател на Българската федерация по ски. Виждаме, че нямаме скиори. На Олимпиадата ще отидат един мъж и една жена. Не се мисли за развитието на спорта, мисли се само за печалба.
В момента няма и условия да се тренира. Поради това струпване на туристи, концесионерът не заделя, както в Алпите, определени писти в определени часове за тренировки и състезания.
За това също трябва да се помисли.
Аз дори не съм много убеден, че концесионерът на ски зоната в Банско има финансов интерес да строи втори лифт. В момента картите се продават скъпо и се чака много, тоест колкото по-малко хора се возят, толкова по-голяма е печалбата за фирмата.
Сега той ще даде още 10 млн. евро, плюс служителите, които ще обслужват съоръжението после, ток и т.н.
Той в момента няма финансов интерес, да видим какво ще стане. А между другото, концесионерът на Витоша е същият и като този в Банско. На Витоша нищо не работи, само един много остарял лифт. Не случайно хората мислят, че зад това да се не поставят съоръжения на Витоша, има нечист интерес.
В Банско са вложени изключително много пари, че те никога не биха се изплатили обратно.
Това е абсолютна грешка, както инвеститорска и на институциите. Там повече не трябва да се разрешава никакво строителство в посока разширяване на леговата база. Но проблемът не е само в ските. Проблемът е, че за тези 100 000 легла няма достатъчно водоснабдяване, пречиствателната станция на Банско не е с такъв капацитет, улиците човек трябва да отиде да ги види.
Има много допуснати грешки в Банско и вторият лифт нищо няма да реши, само би облекчил частично чакането на туристите. Глобалните проблеми на курорта си остават.
Последната седмица излязоха изключително лоши данни за въздуха, който дишат софиянци. Всички знаем, че въздухът е изключително мръсен и 1 милион и 500 хиляди граждани са изложени на опасност. Бихте ли коментирали какви са опасностите за хората и какво може да се направи за подобряването на софийския въздух?
Аз не съм специалист пулмолог, но опасностите ги разясняват медиите всеки ден. Лошото е, че наистина въздухът е замърсен. А още по-лошо е, че чакаме природата да се справи с този проблем – да духне вятър, да няма високо атмосферно налягане, да завали силен дъжд. Тук грешката също е в градоустройствения план.
София е така застроена, особено новите квартали, че прозорците се почти един до друг. Но най-големият замърсител на въздуха в София е транспорта – колите, автобусите. Освен това транспортната система е задръстена, има колони, светофари, карат се стари коли, има непрекъснати ремонти, заради които се затварят големи и възлови улици.
Според мен този проблем много трудно ще се реши. Общината се опитва нещо да направи, като по-строг контрол върху автомобилите, които най-много замърсяват. Бедни хора – стари автомобили. Частично може да се облекчи проблема.
Трябва да е ясно, че колкото по-бързо се придвижват автомобилите в града, толкова по-малко се замърсява.
Другите замърсители на въздуха – горене на твърдо гориво, гуми – също допринасят, но не са основния замърсител. Това не е болест само на София, това е болест на много големи столици по света.
Проблемът се решава стъпка по стъпка.
Какво трябва да се направи първо, според вас? Ето – строи се метро, за което се твърди, че облекчава трафика, спестява вредни емисии. Столичната община купи нови автобуси на природен газ. И въпреки това, въздухът пак е изключително замърсен. Появи се идея в дните с най-мръсен въздух, градският транспорт да е безплатен, КАТ ще мерят вредните емисии на колите и ще спират автомобили от движение. Тези мерки ще помогнат ли?
Всичко това е много хубаво. Въпросът е как да накараш хората да ползват повече градския транспорт, отколкото собствените си коли. Това е и въпрос на манталитет и култура, защото в една кола могат да пътуват няколко души, не само един.
Досега тези мерки, за които аз чух – за контрол над емисиите от КАТ, за преференции и безплатно ползване на градския транспорт, за строг контрол при горенето на отпадъци, на автомобилни гуми – са добри, но са недостатъчни. Трябва да се мисли за нови градоустройствени решения и за нова схема на транспорт.
София трябва да стане по-проходима за автомобили.
Знаем, че сте изключително пристрастен към българското Черноморие и го познавате отлично. Какво се случва на българския Черноморски бряг? Има ли риба, има ли делфини? Какво трябва да направим за по-доброто му състояние?
Това е много голяма тема. Мога да кажа, че Черно море, като малко, затворено море, си загива бавно и постепенно. Ако говорим за рибите – десетина вида изчезнаха и никога няма да се върнат. Най-напред изчезна черноморската скумрия (в края на 60-те години).
Общо взето, запасите от риба в нашето море са намалели около 25 пъти за 30 години. В това число лефер, паламуд, кефал, платерина и т.н.
Това е в резултат на много човешки дейности – замърсяване на морете и то най-вече с органични вещества, като отпадъчни води, реките, които носят торовете от градините. В резултат на това се развива планктон, който се храни с органичните вещества. Планктонът цъфти, размножава се, после умира, пада на дъното, изгнива, отделя въглероден двуокис. Този процес се нарича еутрофикация, който води до бавно загиване на видовете.
Иначе морето ни е прекрасно. Този процес, който описах, не е опасен за туристите, но е за живота в морето. Като влезете в един рибарски магазин ще видите, че почти няма черноморски риби.
Жалко е, но това не зависи само от България. Аз съм един от хората, който е подписвал Конвенцията за опазване на Черно море между черноморските държави през 1992г., но много малко се направи.
Ние горе-долу изградихме пречиствателни станции в нашите градове, но проблемът е много сериозен, защото освен от крайморските държави, замърсяване идва от цяла Европа през реките, които после се вливат в морето.
Аз познавам състоянието на други морета, където също има много проблеми, особено в недоразвитите държави.
Свидетели сме на поредица от тежки климатични проблеми в САЩ – урагани, наводнения, пожари и снежни бури. На фона на това позицията на американския президент Доналд Тръмп е срещу решенията за борба с климатични промени. Как бихте коментирали тези факти?
Аз се надявам, че Доналд Тръмп няма да повтори мандата си, въпреки че се закани да се кандидатира отново. Но аз съм сигурен, че той няма да бъде президент на САЩ отново. Надявам се, че след това Америка ще се върне отново на масата за преговори, по отношение на климатични промени, които са безспорни. .
Не става дума само за замърсяване или затопляне, населението на Земята вече е повече от 7 милиарда. Всички тези хора се нуждаят от храна, дрехи, отопление и какво ли още не. Всеки от нас руши частичка от природата.
Ледовете на Северния и Южния полюс са изключително важни за климата на Земята. Големите океански течения също. определят този климат. И когато нарушиш баланса на температура, количества лед и течения, се появяват тези климатични промени.
В САЩ умират от студ, а в Сахара вали сняг.
Аз не знам точната мотивация на Тръмп – или е изключително невеж в тези неща, или иска да се хареса на големите индустриалци в САЩ, но трябва да се вземат достатъчно мерки.
Опитът ми показва, че всички подписани конвенции за климатичните промени, дават резултат.
Ето, например, Озоновата дупка е тръгнала да се затваря…
Да, но при това нарастващо население на Земята и при отказа да се намали замърсяването, не ни очаква нищо добро.
Аз съм сигурен, че след Тръмп нещата ще тръгнат в друга посока.
, министър на околната среда през 1991 – 1992 година){kind=link}