БСП трайно се дистанцира от европейската левица. Това е така не само по отношение на теми като насилието срещу жените и противопоставянето срещу Конвенцията на Съвета на Европа. Днешното ръководство на БСП се превърна в едни от най-активните инструменти на пропагандната война, която режимът в Кремъл води срещу Европа. Партията полага системни усилия за компрометиране на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. В този смисъл, внасянето на вота на недоверие, преценено като местно политическо събитие, което да съвпадне с изслушването на българския министър-председател пред Европейския парламент, е само поредното доказателство за всичко това.
Вотът на недоверие, внесен на 17 януари от БСП за България е може би най-зле аргументираното искане за оставка на правителство в най-новата история на българския парламентаризъм. Той поставя под съмнение самия смисъл на това най-влиятелно средство на парламентарната опозиция. Да бъде искан вот на недоверие на правителство, девет месеца след съставянето му (и дни след приемането с огромно мнозинство на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество) именно за провал на политиката за противодействие на корупцията, звучи като диагноза за пълно политическо безсилие.
Целта на вота е да бъде демонстрирано поведение на непримирима опозиция, но не и да предложи политическа алтернатива. Посочването на сфери, в които са налице корупционни практики и съчетаването на информация в стил „вестникарски изрезки“ с недоказани твърдения и лични нападки, се вписва напълно в стила на пропагандната война, но няма нищо общо с необходимия сериозен парламентарен дебат за противодействието на корупцията в България. Проектозаконът на самата БСП, подкрепен от страна на президента Радев и доведен до ранга на аргумент за цялостно вето, показа че липсва дори елементарно разбиране за корупцията като процес, който се разгръща в мрежи от зависимости. В този смисъл, антикорупционното говорене от този тип, се превръща в средство на политическия популизъм и все повече придобива характера на политическо алиби за отказа от предприемането на ефективни мерки.
Няма никакви основания за съмнение, че датата за внасяне на вота бе подбрана така, че да съвпадне с изслушването в Европейския парламент. Конкретната дата за внасяне на вота бе определена, след като вече бе ясно че на тази дата ще бъде изслушан българския министър-председател. Тази кампания постигна частично целта си, създавайки специфичен ехо-ефект, който трябваше да раздвои медийното внимание към България и да внесе съмнение в официалната позиция на страната. Тази цел недвусмислено е потвърдена в самия текст на мотивите към искания вот на недоверие, доколкото се разчита на серия от медийни публикации, за да се обоснове твърдението, че България е най-корумпираната страна в Европейския съюз.
Искането на цялостен вот на недоверие към правителството с аргументи от предишни мандати на партия ГЕРБ е несериозно. В обратния случай, това би означавало да бъде искан вот на недоверие на правителството с министър-председател Орешарски за действията на кабинета Виденов. Демонстративното търсене на възможности за противопоставяне между коалиционните партньори, фокусира атаката единствено и само срещу партията мандатоносител и по този начин допълнително обезсмисля избраната парламентарна процедура. Нивото на дебата, който води БСП подсказва, че този подход ще се възпроизведе и в пленарната зала, където вместо аргументи по отношение на правителствената политика, ще бъдат търсени възможности за персонално противопоставяне. Този подход показва, че БСП не желае истински парламентарен дебат за корупцията и средствата за нейното неутрализиране. Изземайки ролята на прокуратурата и съда, БСП разчита да обяви а виновни по презумпция конкретни политически фигури от управляващата коалиция, вместо да постави в центъра на дебата факторите и условията, позволяващи възпроизвеждането на корупционните практики. Заради всичко това, изглежда че дебатите и вотът на недоверие ще търсят своето място само в медийното пространство и на терена на пропагандната война. Такъв дебат има точно обратния ефект – той насърчава корупцията, създавайки представата за пълната неадекватност на политическите аргументи и деморализира волята за ефективно противодействие срещу нея.
