На втория ден от новата 2018г. американският президент Доналд Тръмп сложи началото на впечатляваща серия от 16 поредни коментара, публикувани в личния му акаунт в Twitter, в които критикува Пакистан, заплашва да спре американските помощи за Палестина, присвоява си заслугата за това, че през изминалата година нямаше фатални инциденти със самолети на територията на САЩ, напада новинарските медии и заявява, че има „по-голям ядрен бутон“ от този на севернокорейския лидер Ким Чен Ун.
Всеки аспект от тези изказвания – и платформата, през която са изразени, и тонът, който се използва, и навлизането на чувствителни външнополитически теми в публичното пространство – по някакъв начин представлява скъсване с досегашната президентска практика в Съединените щати. Това пише Джералд Сейб в своя анализ за The Wall Street Journal.
За първата година, откакто официално встъпи в длъжност, Тръмп категорично показа, че не смята да се съобразява с традициите на президентската институция или с представите, които американците имат за нея.
Докато неговите предшественици се опитваха да избягват или поне да смекчават потенциалните конфликтни теми, Тръмп търси най-прекия път към конфронтацията и я използва, за да демонстрира духа на промяната. Предишните президенти избягваха да импровизират в своите публични прояви, а Тръмп го прави на ежедневна база в социалните мрежи, пише още Сейб.
Разликите обаче не се изчерпват само с това. Повечето хора, които до момента са заемали най-висшия държавен пост в Съединените щати, са се опитвали да бъдат последователни по ключовите за страната теми и действията им да съвпадат, доколкото е възможно, с предизборните обещания, страхувайки се, че промяната на мнението би се приела като безпомощност и дори безпринципност.
За Доналд Тръмп този проблем не съществува – промяната на позициите по редица въпроси се случва често и без никакво усилие, понякога дори в рамките на един и същ телевизионен дебат. Всъщност самият той е заявявал нееднократно, че е много „гъвкав” и отворен за преговори, припомня Сейб.
В едно свое интервю пред The Wall Street Journal Тръмп заявява, че „не знае какво означава думата „постоянно”.
„Доналд Тръмп фундаментално промени представата на хората за президентската институция. И то не само тук, в САЩ, а навсякъде по света”, казва Уилям Дали, който беше началник на кабинета в администрацията на Барак Обама.
Ако популизмът се дефинира с отправянето на предизвикателство към установените елити „в името на народа”, то Доналд Тръмп вероятно е най-големият популист на модерната епоха.
Той преобърна представите за механизмите, по които функционира международната търговия и оказа безпрецедентен натиск върху американските компании и техните ръководства по много въпроси, които досега бяха табу за Белия дом. Сред тях попаднаха дори инвестиционните им планове и управлението на човешките ресурси.
„Тръмп промени начина на мислене в Белия дом и водещата стратегия, която през последните 70 години се базираше на идеята, че трябва да се сключват изгодни за другите държави търговски споразумения, да се подобрява благосъстоянието на средната класа в тези държави и да се създава глобална икономическа свързаност и зависимост. Това трябваше да подсигури световния мир, а САЩ щяха да останат в позицията на блакосклонна суперсила, която да се радва на своя икономически растеж”, твърди Антъни Скарамучи, който доскоро заемаше поста на директор по комуникациите в кабинета на Тръмп.
„Тръмп, разбира се, също иска това, но иска и да изравни условията по търговските споразумения, да ги направи по-честни. Защото смята, че това би било от полза за американския работник и за средната класа”, казва още той.
Джералд Сейб прави и друго интересно сравнение с корпоративния сектор – по думите му, американският президент действа по-скоро като главен изпълнителен директор на държавната администрация, отколкото като оперативен ръководител. Вместо да изработва собствени предложения и детайлни стратегии, той разчита за това на своите колеги от Републиканската партия в Конгреса.
Това се случи и със закона за здравеопазването, и с данъчната реформа, и с промените в имиграционната политика. Доналд Тръмп предпочита да заеме ролята на лидер, който запазва своята гъвкавост при сключването на сделката, а не на такъв, който се наема с изработването на цялостната й рамка.
Дали този ръководен стил, обаче е достатъчно ефективен, все още остава под въпрос. До този момент той доведе до историческо намаляване на данъчната тежест и свиване на държавните регулации в някои сектори, което беше много добра новина за капиталовите пазари.
Според някои анализатори, реформаторският натиск на Тръмп е една от основните причини за рекордите, които наблюдаваме на Уолстрийт. В допълнение към това, се смениха и доста от хората, които ръководят федералните съдилища.
Според Сейб, обаче има и сфери, в които Тръмп не може да се похвали с кой знае какви успехи. Той не успя да събере широка подкрепа за своите виждания по отношение на здравеопазването и имиграцията, дори и в рамките на собствената си партия. Противоречиви си остават и някои от външнополитическите му възгледи, както и отношенията на САЩ с ключовите им съюзници.
Опитът му да изгражда образ на „надпартиен” президент досега не му донесе значителна подкрепа в средите на демократите. Това означава, че надеждата за широко политическо споразумение, което да осигури модернизацията на американската инфраструктура, постепенно започва да избледнява.
Все още не е ясно дали духът на промяната, който Тръмп донесе със себе си в Белия дом, ще се задържи и за в бъдеще, или просто се дължи на факта, че той, за разлика от своите предшественици, влезе в администрацията без никакъв политически или военен опит.
Статутът му на политически „аутсайдер” може да му донесе успех в опитите да промени начина, по който работи държавната машина, но съвсем не е сигурно, че останалите институции ще приемат този нов модел.
