Отбелязват се 118 години от смъртта на един от най-забележителните български хайдути, посветил живота си на освобождението на беломорските българи, защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османска Турция – Капитан Петко войвода.
Петко Войвода е роден на 18 декември 1844г. в българското село Доганхисар в Беломорска Тракия. Става хайдутин през 1861г., за да отмъсти за убития си брат и братовчед. Още с първите си действия Капитан Петко войвода респектира турците – на няколко пъти разбива изпратените чети срещу него и за кратко време се превръща в легенда. През 1863г. в неравна битка със 130 башибозуци и заптиета Петко и неговите осем другари са пленени и хвърлени в турски затвор, където са измъчвани, но нищо не признават. На път от Солун за Драма те успяват да избягат. През 1864г. Капитан Петко войвода има вече нова чета, с която завързва едно след друго кървави сражения. През есента на 1864 година българският войвода, привлечен от гърците за борба срещу Турция, напуска Беломорието и пристига в Атина. Заедно с Джузепе гарибалди организират прочутата „гарибалдийска дружина“ в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание. По – късно се завръща в България, през 1873 г. четата му става въстаническа.
Капитан Петко войвода взима активно участие и в Освободителната война. Неговата чета от 300 души активно действа в тила на турската армия, обезоръжава цели войскови части и пази населението от изстъпленията на дезертьори и бегълци. За по-малко от шест месеца бунтовниците водят девет битки с турските полицейски и военни части и установяват превъзходството си над тях. През 1891 г. Петко войвода е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Умира на 7 февруари 1900 година и е погребан във Варна. Признателното гражданство му е издигнало паметник на площад „Тракия“ пред сградата на тракийските дружества.
