Филмът „Ага” на Милко Лазаров бе избран да участва в 68-то издание на филмовия фестивал Берлинале.
За първи път от 29 години, български игрален филм беше избран да участва в състезателната селекция на фестивала в Берлин. През 1989г. „Иван и Александра” представиха България на престижното събитие.
„Ага” е втората лента на Милко Лазаров, чийто дебют „Отчуждение” (2013г.) участва във филмовия фестивал във Венеция.
Сценарият на „Ага” е написан от Милко Лазаров и Симеон Венциславов и беше отличен с престижната награда „Кшищоф Кешловски“ на ScriptEast в Кан за сценарий от Източна и Централна Европа.
Проектът стартира в София с работното заглавие „Нанук”. Зад камерата е Калоян Божилов.
Снимките са били в Република Якутия (в Русия) – едно от най-студените места на Планетата.
„Ага” е българо-германска-френска копродукция.
Далеч на север, Седна и Нанук мечтаели да се върнат при семействата си. След смъртта на Седна, Нанук извървява дълъг път, за да открие напусналата ги преди години дъщеря Áга.
Филмът разглежда въпроса как човешките същества могат да постигнат интимност по най-неочаквани начини.
Тазгодишната селекция на „Берлинале“ е поредният изключителен успех на българското кино след миналогодишната селекция на „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Валеска Гризбах в „Особен поглед“ в Кан и „Златният леопард“ от Локарно за филма „¾“ на Илиян Метев. Освен на международно признание българските филми се радват и на все повече зрители на голям екран.
Другият български представител на Берлинале е „Не ме докосвай”, копродуциран от Мартичка Божилова. Една от главните роли във филма се изпълнява от българската актриса Ирмена Чичикова, която през изминалата година видяхме във филми като „Виктория” и „Вездесъщият”. Георги Налджиев пък има поддържаща роля.
„Не ме докосвай” е хибрид между реалност и художествена измислица, в който героите на филма търсят интимност. Техните самоти се срещат – случайно или може би по силата на съдбата – в един дълго жадуван опит за общуване. Това е едно лично изследване на интимността, поставящо под въпрос начините на възприемането ѝ.
