Турция извика холандския шарже д’афер ден след като депутатите в Холандия гласуваха за признаване на кланетата на арменци в османската империя в началото на миналия век за геноцид.
Холандският дипломат е бил извикан във външното министерство в Анкара и Турция е „осъдила” парламентарното решение В Хага, съобщи източник от ведомството.
Анкара отдавна отхвърля термина „геноцид” за описване на масовите убийства на арменци.
Решението на Долната камара на холандския парламента беше одобрено от всички политически сили, с изключение на партията „Денк“, представляваща интересите на турската диаспора в страната.
Според експерти, признаването на геноцида от парламента ще усложни отношенията между Хага и Анкара, които и без друго са на много ниско ниво, след дипломатическия скандал март 2017 година.
В същото време трябва да се има предвид, че на международната сцена Холандия е представлявана от правителството, а не от парламента.
Властите досега използваха термина „въпросът за арменския геноцид“, като по този начин оставяха място за маневриране и не възнамеряват да променят нищо в тази ситуация.
Освен това долната камара прие решение за изпращане на високопоставен държавен представител – министъра или държавен секретар, на церемонията по почитане на жертвите арменски геноцид в Ереван през април.
Анкара категорично осъди приетата от камарата на представителите на холандския парламент резолюция за признаване на арменския геноцид от 1915 г. в Османската империя.
В заявление на турското външно министерство се посочва, че „това неоснователно решение, взето от парламента на една страна, която досега не е признала за геноцид трагедията в Сребреница (където в резултат на действията на босненската сръбска армия през юли 1995 г. са убити около 8000 мюсюлмани) в центъра на Европа, няма отношение нито към историята, нито към правото.
Следователно то няма правна сила“. Отбелязва се, че позицията на Турция спрямо събитията от 1915 г. се основава на „исторически факти и правни норми“. „Решението на Европейския съд по правата на човека доказва нашата правота по този въпрос“, се казва в документа.
До избухването на Първата световна война, арменското население в Османската империя е около 2,5 милиона, през 1915 г., в резултат на депортирането и систематичните убийства са загинали, според различни оценки, от 600 000 до 1,5 милиона арменци.
Турското правителство признава масовата смърт на арменците, но се противопоставя на използването на термина „геноцид“ и смята, че броят на жертвите, на които арменската страна настоява, е твърде висока.
Според Анкара, смъртта на арменците не е резултат от целенасочена държавна политика, а вследствие гражданската война в Османската империя, жертви на която са също турци. В същото време редица държави и международни организации признават тези събития за геноцид.
