Борислав Мишев е на 56 години. По образование е магистър по геодезия, фотограметрия и картография. Занимава се със собствен бизнес.
В навечерието на 3-ти март Борислав Мишев започна онлайн петиция за отмяната на датата като национален празник. Вече над 1500 граждани са се подписали в нея, а общественият интерес към въпроса дали тази дата трябва да е национален празник на България расте все повече.
Г-н Мишев, как се появи идеята да инициирате такава петиция?
Идеята за петицията ми хрумна в навечерието на тазгодишния 3-ти март. Но омерзението, че този ден се използва за унижението на българския народ, за разделянето на нацията, за агресивна проруска пропаганда, в която историческата истина е зарита под купища лъжи, е отдавна. Кажете моля, кой друг народ в света, дори най-невзрачният, на националния си празник славослови и се кланя на една чужда държава? Защо е това самоунижение? И докога? Нима Денят на независимостта 22 септември не е достоен ден за национален празник на България? Къде е националното ни достойнство?
Какво мислите за събитията, случили се преди 140 години на 3 март?
На 3-и март е подписан предварителният мирен договор между Османската и Руската империи, с който се прекратява войната помежду им. На подписването на този предварителен договор не присъства нито един български представител, каквито по това време в Истанбул е имало доста, включително на високи позиции в Османската администрация. Това презрение към българите ясно показва, че Русия не воюва за нашето Освобождение.
От десетилетия се премълчава защо всъщност Русия води тази война (а и не само тази). Премълчава се същинската цел на Русия, а тя не е освободителна, разбира се, а завоевателна. Премълчават се жертвите на българския народ, който в крайна сметка сам отвоюва и сам плати свободата си.
Нека си припомним думите на самия Стефан Стамболов след отвличането на княз Александър Батенберг:
„Ако русите проляха кръв, и ние не проляхме вода. Стомилионна Русия изгуби 40 000 войници и два милиарда лева. За избитите си синове те взеха Бесарабия и цяла област в Азия, а за изхарчените рубли те взеха тройно военно обезщетение от Турция, за окупацията те взеха и от нас двадесет милиона.
А ние? От три милиона народ ние дадохме жертва сто хиляди души; опустошенията и пепелищата погълнаха цели натрупвания от векове, чиято стойност надминава десет милиарда. И какво получихме? Отечеството ни – разделено на пет части и раздадено по милост на различни държави. И още – едно натрупано опекунство, което ни души всеки час, което ни спъва на всяка стъпка. Не, ние ще хвърлим туй опекунство!“
Каква реакция очаквате от българското общество по въпроса?
Петицията се посреща много добре, дори ентусиазирано. Не липсват и крайно отрицателни и дори заплашителни реакции, разбира се, но като цяло техният дял е 1-2%. Много би помогнал един задълбочен обществен дебат, чрез който да се даде публичност на дълго укриваните исторически факти. Истината е най-доброто нещо, независимо дали ни харесва или не. Достатъчно дълго слушахме полуистини, лъжи и казуистики от сорта на тази, че може да не сме освободени точно на 3-ти март, но тогава била „зачената“ свободата на България. Извинявайте, но кой е най-големият личен празник за всеки от нас – рожденият ден или денят на зачеването? Впрочем, ако приемем тезата за заченатата свободна България, излиза че сме продукт на сношението между Руската и Османската империя. Обидно е, не мислите ли?
Каква очаквате да е реакцията на българските власти?
Надявам се, сега след безпрецедентно наглото, агресивно и унизително поведение на поканения тук Кирил, обявен за московски патриарх (въпреки публично известните му съвсем не богоугодни дела) и след антибългарската истерия, на която станахме свидетели в руските медии, най-сетне на българските политици да им дойде умът в главата и да проявят малко национално достойнство. Този празник трябва да бъде незабавно отменен като национален. Той трябва да остане като ден за почитане на загиналите във войната българи, руснаци, румънци, украинци, финландци и т.н. А не ден за преклонение пред една завоевателна имперска политика.
Какви са предложенията Ви за нов национален празник?
Ние имаме 24-ти май, Съединението и Обявяването на независимостта на България. Няма да крия, че моите предпочитания са за 24-ти май – Денят на българската писменост и култура. Не случайно казвам „българската“, а не безличното и разводнено „славянска“, защото тази азбука – кирилицата (за разлика от глаголицата) е създадена в България от учениците на Кирил и Методий и е една от само трите писмености в Европа, която се състои от около 50 държави. Вярно, че е създадена, за да си служат с нея славянските народи, които днес наброяват над 300 млн. души, но това не означава, че е общо дело. Между другото, по света и особено в САЩ наричат нашата азбука „руска писменост“, защото България мълчи и не казва истината – че Русия получи от нея своята азбука и християнската религия.
Съдейки обаче по предложенията и отзивите, които получавам във връзка с петицията, най големи предпочитания получава датата 22-и септември – около 60 процента.
Става ли датата 3-ти март повод за външна намеса в работите на България дори 140 години след подписването на Санстефанския договор?
Разбира се! Ние просто от години вече нямаме възможност да бъдем сами, спокойно да отдадем почит на героите си, да поговорим само за свободата, за нейните достойнства, за достойнствата на нашия народ, преминал през всякакви исторически преломи. Даже нямаме спокойствието да отбележим тържествено своя национален празник без до нас и зад нас да се навъртат натрапчиво руски официални лица и без да се говори постоянно за Русия. Вижте как беше отбелязан празникът оня ден! Знамена на Руската Федерация, знамена със сърп и чук, знамена на незаконната Донецка република, портрети на Путин… Намеса чрез вменявано задължение за вековна благодарност (Жириновски буквално каза, че трябвало да лазим в краката на руснаците).
И лъжите, безсрамните лъжи – че били воювали за освобождението ни, а не за окупацията ни, че били загинали 200 000 руснаци, когато от безспорни документи от тяхната тогавашна руска статистика става ясно, че общият брой на измрели, включително от болести, безследно изчезнали и т.н. е този, който посочва Стамболов в цитирания горе откъс – 40 хиляди.
Какво е мнението Ви за посещението на руския патриарх Кирил и посланията, които той оправи по време на визитата си?
Християнска смиреност нямаше. Имаше надменно имперско отношение, снайперисти, унизително пърхащ президент около камуфлажната фигура на руския патриарх и позорно коленопреклоние на вицепрезидента Йотова, което много добре илюстрира това, което нашата петиция иска да промени.
Посланията бяха в същия тон: дадоха се разпореждания да изчезне споменаването на други националности, освен руската, каза ни се какво ни е разрешено да мислим и правим и, накрая, високият гост надменно отпътува от подопечната територия недоволен, въпреки старанията на туземната власт.
