Гл. ас. Стоянка Черкезова е научен сътрудник по статистика и демография III ст. в Института за изследване на населението и човека при БАН. Магистър по икономика, докторант в катедра „Маркетинг и стратегическо планиране” в УНСС.
Интересува се от политики за включване и заетост, демографско остаряване и планиране. Специализирала в ENS Cachan, Париж.
Преди дни Институтът за изследване на населението и човека представи междинен доклад за сегашните демографски тенденции. От него стана ясно, че населението през следващите години ще намалее. На какво се дължи това и какви са прогнозите на БАН?
Да, направихме анализ на очакваното бъдещо развитие на населението въз основа на проекциите направени от ООН, Евростат, НСИ и СБ. В нашия доклад ние сравняваме тези проекции, представяме предимствата и слабостите на всяка от тях. Анализираме ги и показваме различни сценарии за развитие на населението в бъдеще. В следващ етап ние самите ще направим проекция. Не очакваме резултатите от проекцията, която ние ще изготвим да се различават чувствително от тези, които сме анализирали до момента.
Необходимо е да подчертая, че всяка проекция има вероятностен характер. Ние не можем категорично да кажем какво ще се случи в бъдеще. Ние можем да предполагаме какво е вероятно да се случи. Затова се правят и различни сценарии. Затова на резултатите, които са представени в доклада трябва да се гледа с условност.
Общо взето има сходство в тенденциите, които се очакват, макар че числата варират с няколко пункта нагоре или надолу. В момента населението е около 7.1 млн. През 2040 г. се очаква то да бъде между 5.4 и 6.2 млн. в основните сценарии и в зависимост от използваната методология и поставените хипотези.
Едновременно с това се очаква постепенно да се подобрят редица показатели. Например, очаква се тоталният коефициент на плодовитост (броят деца, които една жена се очаква да има през живота си) да се повиши от сегашните 1.54 деца на по-високите 1.73 деца. Също така вероятно е очакваната продължителност на живота да расте и между 2015-2040 г. да има увеличение при мъжете от 6 години – от 72 до 77 г., а при жените от 5 години – от 78 до 83 години. Това е една положителна тенденция. В момента тези стойности са най-ниски в Европа. Освен това се очаква в някои от проекциите намаляване и задържане около сравнително по-ниски (спрямо предишни периоди) равнища на емиграцията (около 10 хил. души годишно).
Всички тези положителни вероятни тенденции, обаче не могат да компенсират намаляването на броя на жените във фертилна възраст. Те ще намалеят приблизително с 544 хил. до 2040 г. Дори и средно на една жена да се падат по повече родени деца, то жените, които могат да раждат ще са по-малко. Освен това тоталният коефициент на плодовитост не е достатъчно висок, за да достигнем до равнището на възпроизводство на населението. За подобно нещо е необходимо ТКП да е 2.1.
По сходен начин стои въпросът със смъртността. Въпреки че очакваната продължителност на живота ще се увеличава, брутният коефициент на смъртност през периода се увеличава. Това е така, защото населението остарява и ще остарява. Във високите възрасти ще навлизат все повече поколения. В тези възрасти по естествени причини смъртността е по-висока. Затова общият коефициент на смъртност ще се увеличава. Ако сега е 15.1 промила се очаква да стане 16.7 промила през 2040 г. Това вероятно ще се случи, въпреки че се очаква при възрастните (над 65 г.) и на следващо място при децата да има най-голям спад в смъртността (т.е. във вероятностите за умиране).
Очакваните промени в емиграциите също не се очаква, че ще могат да компенсират спада в броя на населението, който се очаква в резултат на процесите на раждаемост и смъртност.
На всичко това не бива да се гледа драматично. Самото намаление на населението не е равнозначно на изчезване на населението, макар че това е една негативна тенденция. Ако проследим промените в броя на населението през предходните 25 години, ще видим, че то е намалявало със сходна интензивност.
Според вашите резултати, на колко работещи ще се пада един пенсионер?
По-сериозно предизвикателство от намаляването на населението представлява остаряването на населението. Защо? Защото това има значение за възможностите на обществото ни, ако не да подобрим, то поне да запазим постигнатото качество на живот, доходите, достъпът до определени публични услуги. Предизвикателството е, че в бъдеще относително ще намаляват хората в трудоспособна възраст. Поради остаряването на населението, ако не се предприемат мерки може да спадне икономическата активност и заетостта. Това е предпоставка за по-малко производство в икономиката, по-малко създадени доходи на глава от населението. Освен това, по-малко работещи означават по-малко вносители на осигуровки в социално-осигурителните системи. В същото време броят на получателите ще расте, ако параметрите на тези системи останат същите каквито са сега.
Остаряването на населението доведе преди близо 20 години до рязко увеличаване на броя на пенсионерите на сто осигурени лица. Пенсионната система ефективно противодейства на това с въвеждането на рестриктивни условия за получаването на право на пенсия, като след 2000 г. започна постепенно увеличаване на възрастта за пенсиониране и с колебание – на осигурителния стаж. Към днешния момент на всеки 100 осигурени лица се падат по 76 – 77 пенсионера.
През 2016 г. бяха приети редица мерки за промени, свързани с пенсионните системи. Част от промените включваха повишаване на изискуемата възраст и стаж. При така зададените промени съотношението между осигурени лица и пенсионери ще се запази в средносрочен план, и дори в първите години ще намалее. Данните от Актюерския доклад за 2016 г. на НОИ показват, че делът на пенсионерите от общото население на страната вероятно ще се увеличи от 29.4 % през 2015г. на 31.2 % през 2060г. Данните от доклада също показват, че при така зададените параметри на осигурителната система се очаква тя да остане стабилна поне до 2037 г. Усилията, свързани с поддържането на нейната стабилност, следователно, трябва да бъдат насочени към периода след това. Това задава добър хоризонт за въздействие. Друг е въпросът с доходите от пенсии.
Това общоевропейска тенденция ли е и имате ли наблюдения какво се случва в Европа?
Всички страни в Европа са с остаряла структура на населението, имат относително ниски (в глобален план) равнища на смъртност и висока очаквана продължителност на живота.
В този етап на развитие на света числеността на населението в най-голяма степен зависи от раждаемостта в страните. През 2015 г. малко под половината от световното население (46%) живее в страни с раждаемост под равнището необходимо за просто възпроизводство от 2.1. Всички европейски страни към момента са в тази група страни – с най-ниска раждаемост. Делът на населението в страни с ниска раждаемост се очаква да достигне до 69% през 2040 г. според проекциите на ООН. В нито една от съществуващите проекции няма заложени хипотези тоталният коефициент на плодовитост да надвиши стойността от 2.1. В момента средно за Европа тоталният коефициент на плодовитост е 1.5 и ще нарасне до 1.7 през 2040г. Очаква се той да нарасне малко повече в България, Чехия, Естония, Кипър, Литва, Латвия, Унгария, Полша и Словения, където понастоящем раждаемостта е по-ниска. Основно страните, в които тоталният коефициент на плодовитост е по-висок са главно развиващите се страни – там се раждат повече деца, но и очакваната продължителност на живота е по-кратка, а смъртността по-висока. В тези страни се наблюдава по-интензивно спад в раждаемостта и в смъртността. Можем с известна условност да кажем, че те са в по-ранна фаза на развитие на населението и в по-далечна перспектива може да се очаква те да стигнат до фазата на развитие характерна за страните от Европа днес.