Путин и Ердоган изиграха поредния театър,озаглавен „Турски поток“ на пресконференцията след двустранната среща (която се проведе на 4 април), последвала старта на строителството на ядрената централа в Акую. Руският президент не звучеше убедително, когато заяви, че „Турски поток“ ще помогне за повишаването на енергийната сигурност на Турция и Югоизточна Европа, ако страните поискат това“. Иначе казано „всички са много заинтересовани, но нямат желание“.
„Строителството на газопровода върви по график“, увери още Владимир Путин. „Изграждат се две тръби в морския участък, скоро ще започне подготовката за строителството на сухопътната част от проекта.“ Това, че „скоро“ ще започне изграждането на наземното трасе, вече сме го чували, само дето така и не се случва. Минути след като Путин обяви „скорошното“ начало на строителство, енергийния министър на федерацията Александър Новак се оплака, че още одобрението на трасето не е факт.
Според някои западни анализатори проектът „Турски поток“ може да не се реализира по начина, по който беше обявен последно – 2 тръби с общ капацитет от около 31.5 млрд. куб. м. годишно. Като причина те изтъкват забавянето му поради зациклилите преговори между Русия и Турция, които очевидно не са намерили решение на последната среща. Ябълката на раздора, казват наблюдателите, са неуточнените цени, като турската държавна газова компания Botas натиска „Газпром“ за по-ниски цени.
Москва се хвали е, че морският участък от проекта е готов на 50%, като са положени около 930 км. тръби по дъното на Черно море. Това е широко тиражирано и в българските медии. Само, че готовият участък е втората тръба, която ще стигне до турското крайбрежие град Киюклу, западно от Истанбул. Така вероятността тръбата да остане в нищото нараства – създава се впечатлението, че и в Москва са скептични относно перспективата за нейното пускане в близко време.
Ако проектът претърпи промяна, няма да е прецедент, защото той вече един път беше трансформиран. Първоначално „Газпром“ обяви, че ще полага 4 тръби по дъното на Черно море, но в крайна сметка, бяха само две, тъй като не беше договорен излаз в Южна Европа.
Заради орязването на мощностите за „Газпром“ се оказаха ненужни близо 500 км. тръби по маршрута Починки-Анапа – от Саратовска област до Краснодарския край. Решението беше обявено от руската газова компания малко след средата на март.
Строителството на „Турски поток“ започна с подписване на меморандум между двете страни през 2014 и трябва да завърши през 2019, но по всяка вероятност срокът няма да се спази. А ще има ли и газопровод? Отговорът на този въпрос по всяка вероятност е „не“.
Ако бъде завършен, проектът ще позволи на Русия да заобиколи Украйна, за да доставя газ в Европа. В събота ЕК обяви, че няма да подкрепи строителството на „Северен поток2“, друг руски газов проект, защото той не работи за диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на синьо гориво в Европа. ЕС обеща подкрепа на Украйна в спора й с Русия.
Вероятно подобен отказ ще получи и „Турски поток“ за частта, която евентуално трябва да мине през гръцка или българска територия.
Според плана за строителство, тръбата върви по дъното на Черно море и излиза при турския град Киюклу, западно от Истанбул и оттам ще продължи по турско-гръцката граница при Ипсала. За да стигне газопроводът до границата с Гърция, турската страна трябва да даде разрешение за наземното строителство, което засега не се случва. На границата между Турция и Гърция, сега са в много обтегнати дипломатически отношения, Русия предлагаше да се построи газов хъб. Синьото гориво да се транспортира от него на север към България и на запад – към Гърция.
Но има още поне два варианта: първо, газът да бъде доставен до Гърция и България през вече съществуващия интерконектор Турция-Гърция (ITG), който беше пуснат през 2005. В момента той работи на пълен капацитет – 0.6-0.7 млрд. куб. м. годишно и прехвърля азерски газ от находишето Шах Дениз I. Ако капацитетът му бъде увеличен, той може да достигне до 5 млрд.куб. м. Другият вариант е паралелната експлоатация на ITG и стария Трансбалкански газопровод, който да работи в двете посоки, прехвърляйки както руски, така и газ от други производители към България и Румъния чрез т. нар.„вертикален коридор“.
Крайната цел на „Турски поток“ беше Италия, която да получава газ чрез междусистемната връзка Гърция – Италия (IGI), част от т.нар. „взаимноизгодни проекти“ на ЕС, но тази цел отпадна. За това съдим от двойно намалените мощности на проекта (2 тръби вместо първоначално планираните 4).
„Турски поток“ е поредният кух проект на „Газпром“ след „Южен поток“, отразяващ трайното желание на Москва – засега неуспешно – да заобиколи Украйна като транзитна държава. „Южен поток“, който трябваше да мине през България и чието строителство у нас продължава, беше спрян от „Газпром“, след като стана ясно, че противоречи на изискванията на Третия енергиен пакет на ЕК и инвеститорите се оттеглиха. Проектът набързо беше замесен с „Турски поток“.
Отношенията между Москва и Киев са крайно обтегнати заради руската анексия на Крим от 2014 и нахлуването в Източна Украйна. И преди тези събития, двете страни имаха сериозни спорове. Украйна, която граничи с Русия, заяви желание за членство в ЕС и НАТО. Реално, Кримския полуостров е присъединен към Украйна по времето на Сталин и притежава геостратегическа локация. Разполагането на база на НАТО, там би представлявало заплаха за Русия.
Заради опитите на Украйна да се отцепи от руската сфера на влияние, Москва, започна да обмисля алтернативни пътища за пренос на газ и дори обвини страната, че отклонява част от транзитирания към ЕС газ за задоволяване на вътрешните си потребности.
„Турски поток“, който е повече политически, отколкото енергиен проект, е заложник и на още условности. Русия и Турция защитават различни газови интереси, както и противоположни страни в продължилата вече 7 години гражданска война в Сирия. Русия подкрепя режима на Башар ал Асад, а Турция – умерената опозиция в лицето на Армията за освобождение на Сирия. Отношенията между Москва и Анкара бяха доста хладни, след като през 2015 турските ВВС свалиха руски самолет на сирийска територия.
