Петър Ганев започва като стажант в Института за пазарна икономика през 2007 г. В момента е на длъжност старши икономист.
Интересите му са в разнообразни области като фокусът пада върху конкуренция, данъци, икономическа свобода, климатични промени, енергетика, крайна бедност. Той е инициатор и организатор на Студентския клуб към ИПИ.
Автор е на редица статии, публикувани в седмичния бюлетин на ИПИ „Преглед на стопанската политика”, в бюлетина за ниски данъци, както и в редица печатни и електронни издания.
Много хора не знаят каква част от заплатите им отива за пенсионни и здравни осигуровки, за данъци и прочее плащания. Бихте ли обяснили какво показват изчисленията на Института за пазарна икономика, базирайки се на средната работна заплата?
Да, наистина, повечето хора нямат представа за данъчната тежест, която плащат. Причината за това е, че данъците на практика са скрити. Една част плащаме, когато получаваме своята заплата – те вече са взети като удръжки – половината от това е взето от страна на работодателя. Другата причина е, че когато потребяваме, ние плащаме акциз и ДДС, но те са начислени върху стоката, която купуваме, не го виждаме, освен ако не се загледаме в касовата бележка.
Това „скриване” на данъците прави така, че хората нямат ясна представа. Изчисленията, които всеки може да направи за себе си на сайта kolkodavam.bg показват, че около 45% от дохода отива за данъци и такси. Направили сме конкретно сметката със средната заплата, която е около 1045 лева (по данни за 2017г.).
Близо 30% от тази заплата ще отидат за Данък общ доход и социални осигуровки, включително тези, платени от работодателя и работника. Тоест почти 1/3 от дохода отива за данъци и социални осигуровки. И към това като прибавим данъци върху потреблението – ДДС и акцизите – границата от 40% се минава.
Тук е важно да знаем, че голяма разлика дават акцизните потребления. Върху цигарите са най-тежките акцизи – около 80% от цената на цигарите е акциз и ДДС. Тоест, ако човек пуши много цигари, той може доста да увеличи своята данъчна тежест и да я направи над 50%.
В общия случай около 45% от дохода отиват за данъци. Трябва да имаме едно на ум – ние не включваме някои малки данъци, например, върху сгради, имоти, коли, винетки и т.н.
Ако вкараме и тези малки плащания, ще стигнем 50%.
Тоест, колко точно дава работодателят, а и работникът всеки месец за данъци, разбито по пера – за здраве, за социални осигуровки и т.н?
Съвсем грубо можем да посочим – при една заплата от около 1000 лева, на практика социалните и здравните осигуровки биха се равнявали на почти 300 лева, плащани и от двете страни.
Около 80 лева би бил Данък общ доход, тъй като той се плаща, след като се платят осигуровките.
Виждате в общия случай над 1/3 от това, което сме изкарали би отишло за осигуровки и Данък общ доход.
Българинът спестява около 5% от своя доход.
Ако похарчи останалото от заплатата си, плаща ДДС и акцизи около 100 лева.
Тоест, над 500 лева отиват за данъци?
Да, над 500 лева биха отишли за данъци, но правим уговорката, че брутната заплата е 1000 лева, но когато прибавим и разходът за работодател – вече разходите за него стават около 1200 лева.
Тоест ние сме изкарали 1200 лева, но брутната ни заплата е 1000, тъй като вноските на работодателя са върху нея.
Какво означават тези числа – много или малко плаща работодателя, за да осигурява служителите си? Високи ли са ни данъците? Каква е европейската практика?
Тук в България властва мита, че данъците ни са ниски. Визират се корпоративен и подоходен (въпросните 10%) и се наслагва в обществото мнението, че тук има крайно ниски данъци, които се различават драматично от европейските.
Но когато се направи сметката се вижда, че това не е така – да, на Запад, в Скандинавските държави данъците са по-високи, но въпреки това, ако гледаме конкретно работещият българин (защото ние досега говорехме за работещите хора, които плащат и социални осигуровки, които са доста високи) виждаме, че разликата не е толкова драматична. Да, малко по-високи са данъците на Запад и особено в Скандинавските държави, но не драматично по-различни от тези у нас, тъй като осигуровките добавят доста сериозна тежест.
Но това са данъци, които се поемат от работещия българин, тоест тежестта върху него е висока, приближаваща тази в Европа. Хората, които нямат работа не плащат осигуровки, не плащат Данък общ доход, за тях остават само косвените данъци, някои от местните данъци и върху тях тежестта е по-малка.
От БНБ публикуваха информация, според която българите в чужбина са внесли около 2 милиарда лева. Това много ли е или малко, имайки предвид, че БВП на страната е около 100 млрд. лева (тоест те внасят 2% от БВП) и че около 15% от българите са в чужбина?
Не може да се каже с една дума много ли е или малко. Факт е обаче, че ние сме страна, която разчита на тези пари, които идват от чужбина. Доста домакинства на практика връзват бюджета с такъв тип пари, особено хората, които са отишли в чужбина точно с тази цел – да издържат своите близки тук.
Така че това е феномен, който играе своята роля. Той спасява от бедност доста домакинства в по-слабо развитите региони.
Можем да кажем, че сумата е голяма, защото през последните 1-2 години тя е по-голяма от чуждестранните инвестиции. Повече ресурс отвън влиза от българите, които работят в чужбина и пращат пари, отколкото чужди инвеститори идват в нашата страна.
От тази гледна точка се вижда, че това е доста важен поток на парите в страната. Разбира се, ние не можем да разчитаме само на това, но той е един подкрепящ доход, особено за хората с ниска квалификация. Те биха си намерили работа в България, защото сега има работа за всички, но тя ще е нископлатена, а в чужбина явно по-високото заплащане е по-примамливо и позволява да се спестяват пари.
