Владимир Каролев е роден на 31 юли 1961 г. във Варна. Завършил е УНСС, а по-късно и магистратура по бизнес в Алберта, Канада. В обществено-политическото пространство икономистът се появи с идването на НДСВ в политиката.
Каролев е управляващ съдружник в Балканска консултантска компания.
Консултира редица чуждестранни фирми у нас и в съседните страни. Той е и известен анализатор по икономическите въпроси.
Преди дни излезе информация, че българите в чужбина пращат 2 милиарда лева у нас. Това малко ли е или много, при положение че те са 15% от населението,а изпращат едва 2% от БВП?
Много е важно да се знае, че БНБ отчита само преводи по банков път и освен това – преводи над 2 500 евро, тоест всяка сума, която е под това не влиза в тази статистика. А 2 500 лева не са малка сума.
Трябва да имаме предвид, че в тази статистика не влизат и парите, които са внесени в страната кеш, или които българите, живеещи зад граница, са дали на техните роднини, и всякакви други предмети и подаръци.
Не е тайна, че много от хората, които имат роднини в чужбина, карат автомобили, които те са им купили или докарали.
Така че тази цифра е доста по-голяма. Никой не може да ви каже колко точно, но чисто прагматично аз мисля, че е двойно по-голяма и над 2 млрд. евро, българите, които работят в чужбина, са похарчили в България.
А чисто философски много ли е или малко: все пак тези хора живеят в чужбина, имат семейства там и пращат това, което им е възможно да пратят.
Все пак мисля, че това е една доста сериозна подкрепа, не толкова за икономиката, колкото за техните семейства, които живеят в България.
Българската държава е инвестирала много във всички тези хора. Трябва ли да има правила, които да регламентират тези икономически отношения?
Трудно е да има такива правила. По-скоро бих казал, че това е невъзможно и ненужно.
Европейският съюз гарантира свободното преминаване на стоки, капитали и хора, така че всеки българин има право да отиде в която и да е държава, ако реши. Не виждам как може да стане, не мисля, че е полезно да се въвеждат някакви ограничения.
Българската стопанска камара публикува доклад, според който икономическият ръст на страната ни е 4%. Те прогнозират, че тази тенденция ще продължи. Оказва се обаче, че липсват чужди инвестиции у нас. Как ще коментирате това?
Липса не е точното наименование, но има спад на инвеститорите. България традиционно е била в топ пет от европейските държави по чужди инвестиции на глава от населението.
Тоест 2006-2007, 2008-2009 беше първа, втора или трета. В последната класация сме на шесто място. Изпреварваме няколко от Балтийските държави без, разбира се, Естония, които са лидери от страните в Източна Европа.
Има няколко причини за това, но повечето са административни. Ако погледнете периода 2004-2008 (9)г. България беше в първата тройка, защото ние бяхме една държава с доста изостанала икономика, особено в някои много важни области, където без чуждестранните инвеститори тези сектори нямаше да могат да се развият напред.
В този период много се развиха търговските имоти – МОЛ-овете тогава започнаха да влизат в България. Над милиард евро са инвестициите само в МОЛ-ове за този период. Тогава започнаха да се развиват и логистични центрове, отново предимно на западни държави.
В този период имаше приватизация, която спря след 2009г. Над 1 милиард лева влязоха само от приватизацията на електроразпределителните дружества в България.
Имаше също доста големи инвестиции в банковите институции. Банките, които вече бяха в България увеличиха инвестициите си в страната, защото имаше нараснало търсене на кредити.
Но след всеки бум следва охлаждане, а след това отново възход. Това, което се случи от 2009-2014г. беше такова охлаждане. Трябва да потърсим причините обаче защо България, към днешна дата, не може да стигне Естония.
У нас единственото нещо, което е лесно е, че не ти трябват повече от 2 лева капитал, за да отвориш фирма. Но бюрокрацията по стартирането на компания е огромна. Факт е, че в Естония попълваш една страница. Факт е, че у нас много често има проверки от институциите, справки – по всяко време и без основание. Факт е, че за да откриеш едно най-обикновено заведение ти трябват десетки документи. Това е една сериозна спирачка.
Освен това, ако стартираш бизнес и искаш да се свържеш към тока, въпреки че електроразпределителните компании са частни, задължително се минава през общини и държавни структури.
Има много и най-различни пречки за бизнеса в България. Тоест, искаме или не искаме, трябва да отстраним тези пречки. Чуждестранните инвеститори избягват България, защото има толкова много бюрокрация.
Тоест, ключът към стабилно повишаване на чуждестранните инвестиции е намаляване на бюрократичния начин на вземане на решения или поне премахването на голяма част от тях.
