Свят широк, антиправителствени протести много. Но един от тях привлече вниманието на света миналата седмица именно с това, че е бунт в „задния двор“ на Путин и постигна мълниеносен успех противно на яловите протести в самата Русия. А и поводът беше „руски“ по своя формат: измамата с оставането на власт на властвалия 10 години президент, прекроил удобно конституцията, за да управлява отново, но като премиер.
Номерът с размяната на управниците в Армения не мина, както при рокадата на Путин и Медведев, която също не мина без протести на стотици хиляди разгневени от измамата граждани на Русия преди 6 години. Но най-интересното, при всичките тези аналогии, беше в това, че протестиращите арменци направиха възможното да не предизвикват Кремъл с позоваване на руския модел на управление, който успешно отхвърлиха. Москва им се отплаща засега като се направи, че не вижда връзката между гнева на руснаците през 2012 г.и на арменците през 2018 г.
Пито, платено? Едва ли. Опозиционният лидер Никол Пашинян, журналист и за кратко политически затворник, призова за подновяване на протестите и поиска властта. Ни повече, ни по-малко.
Това е същият Пашинян, който каза в очите на Серж Саркисян да напусне поста си, а той се обиди и напусна срещата с него, за да се предаде само ден по-късно. Сега лидерът на арменския граждански бунт вече настоява за цялостна промяна в страната чрез отстраняване на досегашната Републиканска партия от властта. И все така в Армения и в Русия продължава играта на “ ние се правим, че не засягаме руските интереси, а вие се правите, че това е така“.
Фактът, че арменските демонстранти проявяват здрав разум и не дават причина на руската мечка да постъпи с тях, както с Грузия и Украйна , не означава че тъкмо Русия не е най-разтревожена от събитията в нейната военна база, най-важната от всички в „близката чужбина“. В момент, когато дори най-русифицираната до неотдавна бивша съветска република Казахстан се отдалечава все повече от руското влияние, включително чрез отказ от кирилицата и сближаване със САЩ, значението на Армения беше нараснало още повече за Москва.
Дали за руските власти това развитие на събитията е било изненада, на страничния наблюдател не му е дадено да знае, но логиката по-скоро подсказва, че няма как съответните руски служби да не са имали информация за надигащата вълна на недоволство в ключовата за Русия в региона страна. Което означава, че не са могли да я спрат.
Арменското послание отекна с самите руски опозиционни среди с анализи и коментари за необходимостта противниците на несменяемия Путин да си вземат поука. А за Путин няма нищо по – омразно и стряскащо от пробуждащата се гражданска съпротива. В това отношение арменския опозиционен лидер Никол Пашинян даде още един интересн пример: постави условие, че ще разговаря с изпълняващия длъжността премиер Карен Карапетян само в присъствието на журналисти. Карапетян се издаде от коя школа като отхвърли публичните разговори и по този начин предопредели продължаването на кризата и „уличния натиск“.
Това са лоши новини за Кремъл. Как да употреби военната си сила, струпана в Армения, при положение, че арменците не й дават повод, а в същото време дават „лош пример“ на самите руснаци и на все по-малкото й съюзници в руската периферия от бивши съветски републики?
Пред очите на Кремъл оживява като факт често употребяваната от самите руснаци поговорка: „лошият пример е заразителен“. От това, колко руснаци го смятат за „лош“, ще зависят и аналогичните процеси в Русия.
