Публикувахте доклад, според който третото правителство с министър-председател Бойко Борисов, получава оценка Добър 3,71 по шестобалната система. Това много ли е или малко базирайки се на оценките за предишните правителства?
Тези данни показват справянето на сегашния кабинет с доста динамичните ситуации в страната, честно казано и по света, защото през последната една година напрежението ескалира. У нас не чак толкова много, но все пак това е огледало за добрата външна политика, която успява да провежда правителството и г-н Борисов.
Оценката като цял отразява общественото недоволство у нас с неща, които са свързани с нашето ежедневие. Правителството търпи критики относно зелените политики, които се провеждат, защото има обществено недоволство, мръсният въздух, застрояването на Пирин.
В последните няколко седмици се отдава внимание на борбата с корупцията, които честно казано, както и наш сондаж показа – по-скоро хората искат да има наказани заради корупция и да има правосъдие, но съответно тези неща трябва да бъдат извършвани достатъчно качествено, без да има съмнение, че достойнството на обвиняемите е нарушено под една или друга форма.
Да, в края на миналата седмица изпълнителният директор на „Галъп интернешънъл“ Първан Симеонов каза за БНР, че случаят с ареста на кметът на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева поляризира мненията. Какво показа точно вашето изследване за този показен арест?
Акцентът върху това проучване беше по-скоро върху това дали хората играят хазартни игри, колко харчат за тях и дали са успели да спечелят от тях. Стигнахме до извода, че хората харчат около 15 лева на месец за това, най-често за талончетата на късмета. Тези игри определено привличат обществото внимание, хората не смятат, че се печели лесно от тях, играят ги за забавление и все още разчитат повече на това да си изкарват парите с работа, а не толкова да забогатеят от тези игри.
Естествено тествахме каква сума са спечелили – доста малък процент казват, че са спечелили каквато и да било значима сума. Повечето хора са спечелили до 99 лева, много е малък процентът на хората, които печелят над 50 000 лева.
Да се върнем обаче на въпроса за равносметката от изминалата една година от управлението на кабинета „Борисов” 3. Имате ли информация коя от политиките, провеждана от правителството се оценява най-ниско от хората?
Отделни политики наистина са тествани. Хората много се вълнуват от темата за „еврозоната”. Тя предстои да се разгръща и от нея обществото се интересува, заради пряката линия, че това може да засегне техния живот и как това ще се отрази на техния джоб.
Също така присъствието на г-н Борисов на международната сцена привлича общественото внимание. Обществото ни се вълнува от неговите действия.
Относно политиките, които се провеждат вътре в страната, по-скоро там толкова не може да си проличи, не за друго, а защото сблъсъкът между ГЕРБ и БСП е много ярък. Постоянната надпревара в скандали, в уличаването на представители на едната или на другата партия в някакви нередности, успяват да стигнат до електората. Тогава привържениците на едната или другата формация отговарят по-скоро партийно, а не толкова обективно за провежданите политики.
Тези политики, които са свързани със забраната на хазарта, както и поисканите законови промени от вицепремиера Валери Симеонов, се приемат добре. Естествено, не може да се отрече, че критиките на президента, отправени към правителството, обществото ни ги одобрява и то с доста висок процент.
Г-н Румен Радев се ползва с много по-висок рейтинг и от правителството, и от министър-председателя. Неговата фигура е по-скоро на обединител и като критик на самото управление. Успява да запази този баланс и да не направи някои рязък завой и към БСП, и към някоя друга политическа формация. Все пак г-н Радев говори както на електората на БСП, така и на т.нар. „градска десница” – доста балансирано. Той успява провокира по един доста бърз начин управляващата коалиция – тук говорим за престрелките между него и г-н Цветанов през последните няколко месеца.
Ако с г-н Борисов успяваха да имат балансиран диалог и да се сработват по теми, свързани с външната политика и отбраната, те щяха да са добре приемани. Днес в интервю за Нова телевизия г-н Борисов отговори на нападките срещу правителството.
И настина – и икономическите данни в страната наистина са добри. Безработицата достига ниски нива и като цяло икономически нашето общество е доволно.
Как изглежда политическата картина у нас към настоящия момент, погледната през погледа на социологическите проучвания. Имат ли доверие българите в правителството?
По-скоро не. Това си е типичната тенденция, която се следва през последните 10 години. Няма никакви резки промени – доверието е около 20%, а недоверието е около 50-60%. Промените се виждат единствено, когато има наистина назряло обществено недоволство и се стига до сваляне или смяна на правителството – това се забеляза в края на кабинетите „Борисов” 1 и 2, както и по времето на Пламен Орешарски.
Тогава има рязък скок в недоверието към правителството. Но когато се е случвало това, трябва да отбележим, че и икономическите данни са показвали това недоверие.
Сега забелязваме доста добри икономически данни, които и ние отчитаме. За момента сякаш кабинетът изглежда стабилен. Освен това Борисов в интервюто си го потвърди. Той очаква, че това ще се запази и за в бъдеще и че правителството ще си изкара целия мандат.
