През един януарски уикенд на 2015 година няколко израелски ракети удариха отвъд границата със Сирия. Една от седемте жертви на този удар бе Джихад Мюгниех, син на един от основателите на движението „Хизбола“ и старши командир от иранската Революционна гвардия. Отговорът на „Хизбола“ бе яростен – ракети валяха дни наред в северните покрайнини на Израел, докато иранските марионетки водеха престрелки с израелците близо до границата. Групировката изстреля 5 противотанкови ракети срещу израелски конвой и уби двама войници. Напрежението около границата ескалира и в резултат загина испански войник, служещ в контингента на ООН, след като попадна под кръстосан огън.
Близкият Изток като че ли се свличаше към нова регионална война, но това не се случи. Двете страни се отдръпнаха и решиха да не ескалират нещата повече. Вместо това, те се върнаха към познатото от години, макар и напрегнато, състояние на нещата около израелско-сирийската граница.
Три години по-късно напрежението се върна. Всъщност, нещата сега се влошиха повече от 2015 г., пише Орън Либерман в анализ, публикуван от Си Ен Ен. Ситуацията вече не е Израел води война с подставена от Иран сила. Сега двете страни се срещат пряко, а Сирия е сцената на съперничеството им. Това, което преди бе война на думи и прикрити действия, сега заплашва да доведе до открта конфронтация между еврейската държава и Иран.
Когато през февруари ирански дрон навлезе в израелското въздушно пространство, това маркира началото но нова фаза в противоборството между двете държави, при която те се надлъгват за регионално позициониране. Това стана една от най-важните вторични сюжетни линии в Сирийската криза, с потенциал да привлече участници като САЩ и Русия, ако нещата се натегнат достатъчно.
Израел тогава удари дрона и атакува базата Т-4, откъдето го управляваха, като в процеса изгуби един самолет „Ф-16“, свален от сирийската ПВО.
Размяната на удари направи ясно едно нещо: Израел и Иран са на курс към сблъсък.
Последва нов ракете удар по базата Т-4, в който загинаха 7 иранци. Преди дни друг удар по сирийски позиции също носеше белезите на израелска атака, макар че досега никой официално не го е приписал на Тел Авив. Пострадаха бази близо до Хама и Алепо. По данни на Сирийската организация за набрюдение на човешките права загинаха 26 души, повечето от които – иранци.
Иран отрече да е дал жертви, но гледа на израелските удари като на нарушение на сирийския суверенитет и международното право. Страната е сигурен съюзник на Сирия и режима на Асад, като му осигурява военна и материална помощ, като укрепва собствените се позиции в региона, докато официален Дамаск се бие с опозицията и „Ислямска държава“. Тъй като израелските удари по сирийски цели стават все по-чести и масирани, Техеран се зарече да отвърне. Хосеин Салами, старши командир в Революционната гвардия, отправи по време на молитвата миналия петък предупреждение, което се смята за сигнал от режима в Иран:
„Казвам това на ционистите: Познаваме ви много добре. Вие сте уязвими. Нямате нито дълбоки основи, нито подкрепа. Объркването ви нараства. Слушайте и бъдете сигурни, че ако започне война, тя ще доведе до вашето изчезване“.
Израел прие заплахата сериозно и проведе множество срещи на кабинета в последните няколко седмици на тема напрежението на север. Репортер на Си Ен Ен е видял съсредоточаване на танкови съединения и бронирани машини за транспорт на пехота в северните райони на страната.
Ген.-майор Амос Ядин, генерален директор на Института за проучвания в областта на националната сигурност към университета в Тел Авив, заяви, че в Сирия са налице две портиворечащи си позиции – едната е стремежът на Иран да укрепи модерни военни формирования в Сирия, а другата е решимостта на Израел да не допусне това. Никоя от страните не показва склонност към компромис.
Въпреки че ситуацията в самата Сирия е мъглява, извън региона Израел вижда редица съюзници, които биха се задействали в негова полза, ако условията са подходящи. На първо място еврейската държава може да разчита на неотменната подкрепа на администрацията на президента Доналд Тръмп. Контактите на всякакво ниво между двете страни са многобрайни през последните седмици. При това те бяха такива още преди Нетаняху да представи в театрален стил своите „разкрития“ за иранската ядрена програма и да обвини Техеран в десетилетия на измама относно ядрената му програма.
„Защо един терористичен режим е скрил и стриктно съхранил своите данни за ядрената програма, ако не за да ги използва по-късно?… Иран продължава да пази и разширява своето ядрено „ноу-хау“ за бъдеща употреба“ – обяви Нетаняху.
Саудитска Арабия гледа на Иран подобно на Израел – като на първостепенна заплаха и главна грижа в района на Близкия Изток. Междувременно Египет е зает с вътрешните си проблеми и сигурността на Синайския полуостров. С други думи, два ключови регионални играчи, които преди бяха проблемни за еврейската държава, сега гледат другаде.
„Едно знам със сигурност. Няма да разрешим иранците да се окопаят в Сирия и за това ще има цена. Нямаме друг избор – заяви израелският военен министър Либерман – Да се съгласим на иранско присъствие в Сирия е все едно да се съгласим с факта, че иранците ще сложат примка на шията ни“.
На конференция в Ню Йорк, ден след като Израел изгуби изтребител и въпреки това, Либерман настояваше, че страната му има правото да действа на сирийска територия.
Сирия е разпокъсана, но дори в нейните плаващи пясъци Иран и Израел са начертали своите „червени линии“.
