Започна първата пленарна сесия на срещата на върха между Европейския съюз и Западните Балкани.
В историческия форум участват лидерите на държавите членки на Общността и на страните от Балканския регион.
Първата пленарна сесия откри премиерът Бойко Борисов.
Малко по-рано, пред медиите в НДК, министър-председателят заяви, че всички разбират колко са важни Западните Балкани.
„Всички имат своите притеснения, затова след 15 години пауза, след срещата в Солун, имаме възможност днес да говорим по тази тема”, добави премиерът.
Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Македония и Косово са потенциални кандидати за членство в Общността, но не се очаква да стане въпрос за тяхното приемане.
Засега разширяването на ЕС изглежда „също тъй невъзможно в краткосрочна, колкото и неизбежно в дългосрочна перспектива”, отбелязва френският вестник.“Нувел обсерватьор“.
Сходна тези изрази и френският президент Еманюел Макрон:
„Подкрепям движението на Балканите към Европа и тяхното присъединяване като бъдещи членове на ЕС. Но смятам, че трябва с голяма предпазливост и твърдост да се отнасяме към процеса на разширяването. Трябва да помагаме на страните, които се реформират и вървят към Европа. Това е наш стратегически избор“.
И добави:
„Но преди да бъдат завършени необходимите реформи не трябва да бързаме с разширяването. Това няма да е от полза нито на Европейския съюз, нито на страните-кандидатки“.
Срещата е ръководена от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който представлява ЕС. В София са и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейския парламент Антонио Таяни, върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и членът на Комисията, отговарящ за европейската политика за съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан.
Една от темите на срещата е „Свързаност” на Западните Балкани по отношение на транспорт, енергетика и цифрова инфраструктура, образование и други. Очаква се тя да влее нова енергия в отношенията между ЕС и Западните Балкани.
Целите й са: да потвърди отново ангажимента на ЕС към партньорите му от Западните Балкани и да подчертае принадлежността на региона към европейското семейство; да укрепи връзките между ЕС и Западните Балкани в областта на инфраструктурата, цифровата свързаност и отношенията между хората; да установи по-тясно сътрудничество за преодоляване на общите предизвикателства като сигурността, миграцията, геополитическото развитие и добросъседските отношения.
По-рано Борисов имаше няколко отделни срещи с европейски лидери. Министър-председателят на Великобритания Тереза Мей е потвърдила, че темата Балкани няма да слезе от дневния ред на Великобритания.
Двамата обсъдили подкрепата на европейските държави за свързаността в региона, сътрудничеството в областта на сигурността и противодействието на тероризма, съобщиха от пресслужбата на МС.
Великобритания разбира важността на Западните Балкани и приветства извеждането на въпроса за свързаността във фокуса на усилията на европейските държави, казала Тереза Мей.
„Очевидно напускаме ЕС, но не и Европа. Ще работим за сигурността на цяла Европа. Това е една от областите, в които ние държим да запазим и развиваме сътрудничеството с партньорите ни”, казала британският премиер.
От своя страна председателят на ЕП Антонио Таяни каза:
„Трябва да работим за стабилността на региона на Западните Балкани”.
Той коментира, че има много кандидати за членство в ЕС от региона и отбеляза, че има проблеми с тероризма, миграцията, и добави, че неговото предложение би било за пакет, свързан с инфраструктурата и дигиталната система.
„Западните Балкани са Европа, но държавите трябва да уважават правилата на ЕС“ отбеляза Антонио Таяни.
По думите му във всяка една държава трябва да се затвърди свободата на медиите. Тя е изключително важна.
„Трябва да говорим за това да има политически диалог, но трябва и в реални измерения да има свобода на медиите. Не става дума само за Черна гора, но и за Словакия, Малта“, подчерта Таяни.
Той бе категоричен, че след най-скорошния случай в Словакия с убийството на двамата разследващи журналисти е важно да се изпрати „силно послание“ към държавите-кандидатки и членки, че свободата на медиите е „едно от най-важните неща в диалога ни“, особено с държавите-кандидатки за членство в ЕС.
