Главозамайващите промени в мнението на Доналд Тръмп за срещата с Ким Чен-Ун отклоняват вниманието от истинския избор, пред който е изправен президентът на САЩ: ако той остане вглъбен единствено в целта да денуклеаризира Пхенян и тяхната балистична програма до края на мандата си, ще се провали.
Противно на високите очаквания, намаляването на ядрените и балистични възможности на Северна Корея няма да се случи скоро. Причината е, че след като са инвестирали толкова кръв, пот и национални богатства през последните 25 години, за да ги изградят, няма да се откажат от тях толкова лесно.
Обещанията на Тръмп за несметни богатства за Северна Корея, ако Пхенян изпълни исканията му са точно подходът, на който севернокорейците се подиграват. Аз бяха член на правителствените делегации на САЩ, които преговаряха със Северна Корея по време на администрацията на Бил Клинтън. Участвах в срещи с високопоставени служители в страната в качеството си на гражданин в периода 2005-2010 г. Често съм чувал как севернокорейците иронизират исканията на САЩ, като ги наричат „сваляне на гащите”.
И все пак срещата в Сингапур има шанс да се случи. Но само ако Тръмп погледне на нея като на начало на дълъг процес, а не като край. Най-вероятно разпознаването на тази реалност е причината преговорите в момента да са във фаза „поетапен подход” към денуклеаризация.
Тръмп и Ким може да обмислят сделка тип „много повече за много повече”. Това означава, че в замяна на голямо авансово плащане от страна на САЩ под формата на облекчаване на санкциите, политическите ограничения и сигурността, Северна Корея може да даде повече и по-бързо. Това ме обнадеждава.
Въпреки това, както винаги се случва при Тръмп и Ким – нищо не е сигурно. Особено когато в Белия дом по всяка вероятност има борба за сърцето и ума на президента.
Новоназначеният съветник по сигурността Джон Болтън пламенно вярва, че преговорите със Северна Корея са безполезни. В контраст – скоро назначеният държавен секретар Майк Помпео работи усилено по въпроса, като дори пътува до Пхенян и се срещна с високопоставени представители на Северна Корея в Ню Йорк, за да се случи нещо.
Ако вижданията на Болтън надделеят, има само едни начин Вашингтон да договори бърза и пълна денуклеаризация – да принуди Пхенян да отстъпи. Това обаче изисква неумолима дипломация, финансов и военен натиск и заплахи, които или ще принудят властта в Северна Корея да се огъне, или ще свалят Ким Чен-Ун с надеждата, че на власт ще дойде някой „по-приятелски” настроен.
И двете възможности са лоши залози.
Да се очаква, че Северът ще се разпадне и ще се подчини на исканията на САЩ за всеки, който познава историята на Северна Корея, е абсолютно безумие. В продължение на десетилетия Пхенян е показвал способността си да установява невероятно лидерство (повече от 1 млн. души умряха от глад през 90-те). Северна Корея съумява да притиска сили като Китай, Русия, Япония и САЩ именно заради уменията си да въстава срещу исканията на по-големите, често като ги насъсква една срещу друга. За Ким капитулацията би била равносилна на самоубийство.
Смяната на режима, която би могла да се случи бавно чрез санкции и политическа изолация или бързо – чрез скрита или явна военна операция, също е проблематична.
По време на първия мандат на Джордж Буш Вашингтон преследваше бавния подход, като го прилагаше на бащата на Ким – Ким Чен-Ил, и бързия подход – срещу Саддам Хюсеин. Историята доказа, че нито единият от двата метода не доведе до успех.
По-важното е, че онези, които настояват за неумолим натиск, правят много рискован залог. Съществува голямата възможност заради грешни сметки това да доведе до война.
Смъртоносна размяна на огън по демилитаризираната зона на Корея, сблъсък на военноморски сили в зоните за риболов или сгрешен балистичен опит – всички тези неща са се случвали – а възможностите те да се повторят все повече се засилват, като се имат предвид агресивните характери на Тръмп и Ким. Всичко това може да прерасне в нов унищожителен конфликт.
Ако бързата и пълна денуклеаризация не е вариант и ако принуждаването на Северна Корея да се подчини увеличава възможностите от катастрофална война, на Тръмп му остава един единствен път към пълна денуклеаризация – властта в Северна Корея доброволно да се откаже от ядрените си оръжия.
Истинската денуклеаризация предполага създаване на нова политическа и отбранителна среда, така че лидерите да не смятат за необходими дългосрочните политики и надпреварата във въоръжаването. Нито документ, нито обещание, нито гаранции от страна на САЩ ще бъдат достатъчни това да се случи. Това е задача, всяваща страх, която ще отнеме години. Само помислете как отношенията Виетнам-САЩ се промениха от края на войната насам.
Лагерът „Болтън” ще оспори, че ако се даде повече време на Севера, той ще се изроди в по-силна и провокативна Северна Корея. Тази гледна точка почива на недоказаното предположение, че Ким Чен-Ун се опитва да установи пълна власт над полуострова, а не само да запази режима си. Но това, което ще се случи със Северна Корея през следващото десетилетие е меко казано несигурно.
Други пък предполагат, че има опасност Северна Корея да разработи интерконтинентални балистични ракети с ядрен връх. В този вариант обаче не е включен фактът, че на Корейския полуостров има нещо, което спира това – Ким знае, че страната му ще престане да съществува ако удари първо САЩ, Южна Корея или Япония.
Това са тежки избори. Ако и когато Тръмп и Ким се срещнат (а аз си мисля, че това ще се случи), те ще се окажат в безизходица. Тръмп иска денуклеаризация по-скоро, а Ким – постепенно. Колко ще чака нетърпеливият американски президент и колко ще даде в замяна?
Можем само да се надяваме Тръмп да слуша повече Помпео, а не Болтън. В противен случай ще се окажем в ситуацията, в която бяхме през 2017 г. – повече балистични и ядрени опити, увеличена самоувереност и дори по-голям шанс за война.
