Иран

„Свободата, Санчо, е осъзната необходимост“, казва Дон Кихот на слугата си Санчо Панса. Романът на Сервантес е първото европейско произведение, в което оживява Старият континент като географско понятие. Това е отправната точка на европейското пътешествие. Днес по-голямата част от континента е част от политически съюз, споен външно от ценности, а във вътрешността си – от икономически интереси.

Защитавайки бизнеса на големите корпорации, ЕС е готов да се противопостави на САЩ и да застане на страната на Иран. Нищо лошо, ако изборът не предполага алтернатива от едната страна на която не стои икономиката, а от другата – ценностите. Затова позицията на европейските лидери, изпраща силно послание към международната общност. За първи път от създаването на ислямската република през 1979, Европа заема коренно противоположна позиция от САЩ по въпросите на Близкия изток.

В началото на май, агенти на израелското разузнаване изнесоха от Иран ядрен архив, който потвърди, че страната продължава с разработките на ядрено оръжие. С какво ползите от търговията с Иран са по-важни за европолитиците от международните принципи? Може ли Европа, която се обявява за защитник на бежанците и носител на хуманната идея, да пренебрегва своите ценностите заради търговски интереси? И след като очевидно го прави – какво означава? Двоен стандарт. Това са плуващи пясъци, погълнали не един политически елит.

Ядреното споразумение беше подписано между Иран и страните от групата 5+1 (САЩ, Китай, Русия, Франция, Великобритания и Германия), след продължили над десетилетие международни преговори. То стана факт преди 3 години и отчете дипломатически успех за иранския президент Хасан Рохани и предишния американски държавен глава Барак Обама. Смисълът на споразумението е Иран да не произвежда атомни оръжия, Европа и Америка да търгуват с Иран и иранския петрол, от което биха спечелили всички страни, но най-много, извън съмнение, Европа, която е бедна на петрол. Едва ли някой и тогава е смятал, че Иран ще прекрати своята ядрена програма, но икономическите интереси надделяха.

Разкритията на МОСАД, че Иран не е прекратил разработките на ядрено оръжие бяха поредното доказателство в подкрепа на идеята на американския президент Доналд Тръмп да развали ядрената сделка. В действителност, той много по-рано поиска предоговаряне на условията по споразумението, обявявайки го за неработещо. Преди да вземе окончателно решение, главно под натиска на Франция, Тръмп обеща да остави САЩ в сделката, ако Иран се съгласи да ограничи ядрената си програма“.

Това на практика не стана и малко след средата на май, американският президент извади САЩ от иранската сделка. По това време ЕС, обяви пакет от мерки, за да се опита да спаси ядреното споразумение с Иран и по този начин създаде условия за потенциален нов конфликт с Вашингтон.

Плановете, представени от Европейската комисия, включват възраждане на законодателство от 90-те, известно като „блокиране на статута“. То е било въведено през 1996-та, за да се заобиколят американските санкции срещу Куба, но така и не влиза в употреба.

В случая, се предлага европейските компании, търгуващи с ирански петрол да плащат директно към централната банка на Иран. По този начин, формално те няма да нарушават американските санкции и ще имат право на компенсации. Идеята е новата версия на мерките („блокиране на статута“) да бъде въведена преди 6 август, когато влизат в сила санкциите на Вашингтон.

По този начин ЕС се опитва да заобиколи исканата от САЩ подкрепа за повторно въвеждане на търговски забрани срещу Иран, след като миналия месец Доналд Тръмп извади Съединените щати от ядреното споразумение.

Европейските лидери, включително френският президент Емануел Макрон, заявиха, че не искат търговска война със САЩ заради Иран, но целта им е да защитят интересите на едрия европейски бизнес, който развива дейност в ислямската република и очаква значителни постъпления от него.

По данни на Международния валутен фонд, през 2017 ЕС е вторият търговски партньор на Иран след Китай, като износът от страните от Блока възлиза на 10.8 млрд. евро. Обект на експорт са както стоки, така и услуги. Опасенията са, че може да пострада бизнес за милиарди и разбира се – хиляди работни места. Една от най-скъпите сделки е тази на френската енергийна корпорация „Тотал“, на стойност 5 млрд. евро, която се ангажира да подпомогне разработването на най-голямото петролно находище в Иран. Норевжката компания „СагаЕнерджи“ подписа договор за 3 млрд. евро, за строителството на соларен парк. А „Еърбъс“ се готви да продаде 100 пътнически самолета на „ИранЕър“.

Това ли е цената на европейските принципи? Англичаните имат една поговорка – „Най-добрата политика е честността“, зад която стои 10-вековния политически опит на империята им. Не случайно, гражданите на Великобритания избраха да напуснат ЕС, тъй като не припознаха интересите си в настоящата политика на Блока. Чуват се и не малко скептични гласове от Централна и Източна Европа. Стабилността на ЕС за обикновения европеец  зависи от отказа от двойни стандарти. Няма полуистина, както няма и малко бременна жена.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук