*Публикуваме статията на турския президент Реджеп Ердоган без съкращения
Едностранните действия на САЩ срещу Турция ще подкопаят американските интереси и ще принудят Турция да търси други приятели и съюзници
От Реджеп Ердоган
За последните шест десетилетия, Турция и САЩ са стратегически партньори и съюзници в НАТО. Нашите държави стояха рамо до рамо срещу общите предизвикателства по време на Студената война и след това.
През годините, Турция винаги се е обръщала за помощ към САЩ. Нашите военни проливаха кръвта си заедно в Корея. През 1962г. администрацията на Кенеди успя да накара СССР да махне ракетите от Куба, а в замяна премахна ракетите на САЩ от Италия и Турция.
След терористичните атентати на 11 септември, когато Вашингтон помоли приятелите и съюзниците си да се борят заедно срещу злото, изпратихме войските си в Афганистан, за да помогнем и да изпълним мисията на НАТО там.
И все пак САЩ непрекъснато се проваля в опитите си да разбере и уважава турците и техните притеснения. В последните години партньорството ни беше подложено на много предизвикателства. За съжаление, нашите усилия да обърнем тази опасна тенденция се оказаха безсмислени. Ако САЩ не започнат да зачитат суверенитета на Турция и да докажат, че разбират опасностите, пред които изправят нашата страна, нашето партньорство е застрашено.
На 15 юли 2016г. Турция беше атакувана от членовете на терористичната групировка, водена от Феттхулах Гюлен, ръководейки процеса от Пенсилвания. Гюленистите се опитаха да направят кървав преврат срещу моето правителство. През онази нощ милиони обикновени граждани се втурнаха по улиците от чувство на патриотизъм, подобно на това, което американците очевидно преживяха след Пърл Харбър и атентатите от 11 септември.
251 невинни хора, включително Ерол Олок – моят дългогодишен приятел и мениджър на кампаниите, както и неговият син – Абдулах Тайп Олок – платиха най-високата цена за нашата свобода.
Ако отрядът, който беше изпратен за мен и семейството ми, беше успял, щях да съм един от тях.
Турският народ очакваше от САЩ категорично да осъдят нападението и да изразят солидарността си с избраното от Турция лидерство. Не го направи. Реакцията на Съединените щати далеч не беше задоволителна. Вместо да подкрепят турската демокрация, държавните служители на САЩ внимателно призоваха за „стабилност и мир”.
И още по-лошо – няма никакъв прогрес по искането на Турция за екстрадирането на Феттхулах Гюлен, както е записано в двустранния договор.
Друг източник на неудовлетвореност е свързан с партньорството между САЩ и ПКК – въоръжена групировка, отговорна за смъртта на хиляди турски граждани от 1984г. насам, която е определена за терористична организация и от Съединените щати.
Според изчисленията на турските власти през последните години Вашингтон използва 5000 камиона и 2000 товарни самолета, за да доставя оръжия на ПКК.
Моето правителство многократно е споделяло загрижеността си с американските официални лица, за решението им да обучават и оборудват съюзниците на ПКК в Сирия. За съжаление думите ни са попаднали на глухи уши и американските оръжия са били насочвани към цивилни и членовете на нашите сили за сигурност в Сирия, Ирак и Турция.
През последните седмици, САЩ предприе сериозни стъпки за ескалирането на напрежението с Турция, използвайки за претекст ареста на американския гражданин Андрю Брънсън. Той беше задържан от турската полиция по обвинение в подпомагане на терористична организация. Вместо да зачита съдебния процес, както призовах президента Тръмп в нашите многобройни разговори и срещи, Съединените щати откровено заплашиха една приятелска нация и продължават да налагат санкции на няколко членове от кабинета ми.
Това действие е неприемливо, ирационално и в крайна сметка ще бъде вредно за дългогодишното ни приятелство.
Турция ще отговори с реципрочни действия на САЩ. Освен това, ние ще се придържаме към нашите принципи. Желанието ви моето правителство да се намеси в съдебния процес не е в съответствие с нашата Конституция или демократичните ни ценности.
Турция ще се погрижи за собствената си сигурност, ако САЩ продължават да не ни слушат. През 70-те години на миналия век, турското правителство се намеси, за да предотврати клането на етническите турци от кипърските гърци, въпреки загрижеността на Вашингтон.
Неуспехът на САЩ да разбере сериозността на нашите опасения относно заплахите за националната сигурност, произтичащи от Северна Сирия, доведе до две военни нападения, които прекъснаха достъпа на т.нар. „Ислямска държава” до границите на НАТО и отблъснаха терористите от Африн.
Както в тези случаи, сега ние отново ще предприемем необходимите стъпки за защита на националните ни интереси.
Във времена, когато злото продължава да се разпространява по света, едностранните действия на САЩ срещу Турция ще послужат само за подкопаване на американските интереси и сигурност. Преди да е станало твърде късно, Вашингтон трябва да се откаже от погрешната идея, че нашите отношения могат да бъдат асиметрични и да разберат, че Турция има и други опции. Неуспехът да се обърне тази тенденция на едностранчивост и неуважение, ще ни накара да започнем да търсим нови приятели и съюзници.
