Никакви икономически аргументи не биха могли да накарат Путин да преклони глава пред Тръмп. Руският президент никак не се страхува от новите санкции, макар че те стават все по-жестоки. Каква е причината?
Спомняте ли си, че преди няколко седмици в Хелзинки имаше среща между Владимир Путин и Доналд Тръмп? Не помните? Простено е. За фестивала на братската руско-американска любов, състоял се във финландската столица, днес не иска да си спомня никой – нито във Вашингтон, нито в Москва. Сега в разгара си е истинска санкционна война срещу Кремъл. Дори в апогея на конфликта около анексията на Крим и войната в Украйна, не се бе случвало подобно нещо. От днес, 22 август 2018, за период от 90 дни, САЩ въвеждат три, ако не и четири пакета санкции срещу руски физически и юридически лица.
От днес, 22 август 2018, влиза в сила пълната забрана за продажби на технологии с двойно предназначение на руски фирми. Въвеждат се и допълнителни търговски ограничения като санкция, свързана с отравянето на Сергей и Юлия Скрипал. Както съобщи в началото на август Държавният департамент, правителството на САЩ е получило от британските си партньори убедителни доказателства, че това е било покушение, организирано от руските държавните структури. Санкциите се въвеждат по силата на закон от 1991 година, който задължава властите на САЩ да наказват държави, използващи химическо или биологическо оръжие. Досега този закон е прилаган само два пъти – срещу Сирия и срещу Северна Корея.
Жестоки ограничения
Съгласно документа, санкционираната държава е длъжна да обещае, че няма да употребява химически оръжия и да допусне на своя територия международни инспектори, които да посетят подозрителните обекти. Това е задължение на всички страни, подписали Конвенцията за забрана на химическите оръжия, сред които е и Русия. Москва обаче упорито отрича да има нещо общо със случая Скрипал. Това означава, че след 90 дни, тоест в края на ноември, американците ще въведат втората серия от санкции. В тях вече може да става дума за понижаване на нивото на дипломатическите отношения и дори за забрана на полетите на руската авиокомпания „Аерофлот“ в САЩ.
Паралелно върви и друга кампания. Задава се нов закон за санкции, иницииран от група сенатори – както от Републиканската, така и от Демократическата партия. Законът си поставя за цел да санкционира руската държава заради намесата ѝ в американските избори. Неотдавна Майкрософт съобщи, че хакери, свързани с руското военно разузнаване /ГРУ/, са се опитали да атакуват сайта на близкия до републиканците Институт „Хъдсън“ и Международния републикански институт.
А това означава, че приемането на предвидените в Закона крайно рестриктивни формулировки е повече от сигурно. В текстовете е предвидена също забрана за финансови операции, свързани с руския държавен дълг, както и нови санкции срещу руските държавни банки. Тук главната интрига е в това дали ще им бъде забранено да извършват трансакции в долари. Освен това на ЦРУ, ФБР и Министерството на финансите е разпоредено да събират и публикуват информация за задграничните активи на Владимир Путин и близкото му обкръжение.
Тръмп спасява Украйна?
Миналата седмица вестник „The Wall Street Journal“ съобщи, че през септември САЩ ще наложат санкции и срещу фирми, които възнамеряват да изграждат важния за Русия газопровод „Северен поток-2“. Единственият нерешен въпрос, според вестника, е дали да бъдат въведени санкции и срещу банките, готови да финансират проекта, или да бъдат санкционирани само главните акционери.
Американската администрация изцяло последва своя президент, който обвини Германия, че се намира „в плен“ на Русия. Съдейки по всичко, канцлерката Меркел и президентът Путин са обсъждали този неприятен момент миналата седмица по време на срещата им в Бранденбург. Въпреки това нито канцлерката, нито руският президент могат да предприемат нещо. Съдейки по това колко бързо европейските компании се изтеглят от проекти в Иран, става ясно, че по аналогичен начин ще постъпят и участниците в „Северен поток-2“.
В случая не е важно дали американската администрация се ръководи само от политически или и от търговски мотиви, и дали Доналд Тръмп се вълнува от съдбата на Украйна и доходите ѝ от транзита на руски природен газ. Важното е, че тези нови санкции, ако бъдат въведени, ще решат съдбата на украинския транзит задълго, ако не и завинаги. Нито Кремъл, нито федералното правителство, нито ЕК, нито Папата в Рим могат да направят нещо срещу глобалната юрисдикция на американските санкции.
Защо Путин не се страхува?
Санкциите оказват все по-голям ефект. Нов доклад на Министерството на природните ресурси и екологията на Русия, озаглавен „За състоянието на минерално-суровинните ресурси на РФ през 2016 и 2017 година“, рисува една доста мрачна картина за Кремъл. За две години не е започнат нито един голям проект в петролната и газовата сфера. Всички проекти, на които преди три години се възлагаха големи надежди, като например разработването на арктическия шелф, са замразени. Чуждестранните партньори се дистанцират от Москва. А руската енергийна сфера не може да се развива без чуждестранни инвестиции и технологии. Това е всеизвестно. И сега Москва ще трябва да се примирява с този факт.
Въздействието на санкциите трудно може да бъде оценено в краткосрочна перспектива. Техният реален ефект се вижда едва сега, четири години след налагането на първите ограничения. Само дето никакви министерски доклади не са в състояние да накарат Путин да склони глава пред Вашингтон. В Москва явно разчитат да приключи разследването на специалния прокурор Робърт Мюлър за руската намеса в президентските избори през 2016 година. Очевидно Кремъл е уверен, че разследването ще приключи с успех за Тръмп, а след това на някоя нова двустранна среща, от сорта на тази в Хелзинки, без всякаква прибързаност да се договори всичко важно.
И второ. Хората на Путин разчитат на антиамериканските настроения в Европа, и най-вече в Германия. Старата брежневска политика за вбиването на клин между Америка и Европа, е изпробвана надеждно. В крайна сметка, приходите от износа на суровини засега очевидно стигат, за да се предотвратяват масови изблици на недоволство. В Кремъл явно не вярват, че американците ще отидат толкова надалеч, че да парализират работата на руските държавни банки. А всичко останало, от гледна точка на руските власти, макар и неприятно, не е болка за умиране. Още към края на годината ще разберем дали тези сметки ще се окажат верни.
[tcm id=“1″]
