Софийският апелативен съд потвърди, че заместник-главният прокурор Борислав Сарафов е в правото си да обижда подчинени, да ги гони от срещи, стига това да се случва в работно време. Втората инстанция потвърди определението на Софийския градски съд, с който бе прекратено делото, заведено от следователя Страхил Каменички срещу Сарафов, съобщава сайтът „Правен свят”.
Съдът прекратява делото срещу Сарафов, позовавайки се на чл.132 ал.1 от Конституцията. В този текст от основния закон се казва, че магистратите и в частност прокурорите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове. Единственото изключение е да има извършено престъпление от общ характер. В този случай въпросът е дали обидите и заплахите за образуване на дисциплинарно производство, каквото Сарафов не може да образува, са действия по служба. Магистратите имат единствено функционален имунитет, т.е. могат да бъдат съдени само за решенията им по делата, но не и за обиди към колеги.
В определението на апелативния съд не са обсъждани обидните квалификации, които Каменички твърди, че Сарафов е отправял. Апелативните съдии приемат, че Сарафов е в правото си да се разпорежда, включително и да изгони присъстващите.
В жалбата си следователят Каменички претендирал „раздвояване на персоналитета“ на Сарафов. Заместник-главният прокурор присъствал на срещата в качеството си на прокурор, но му причинил неимуществените вреди в лично качество, твърди следователят. Според САС подобна претенция е несъстоятелна и затова приема предявения иск за недопустим, доколкото Сарафов се ползва с имунитет за действията си като прокурор.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
Припомняме, че на 28-и февруари стана ясно, че следователят от Национална следствена служба Страхил Каменички бе подал граждански иск за 26 хил. лева срещу зам. главния прокурор Борислав Сарафов. Делото има връзка с участието на Страхил Каменички и негови негови колеги в екипа по разследването на жп катастрофата в Хитрино. Преди време те са подали сигнал до етичната комисия на Върховна касационна прокуратура във връзка с поведението на Борислав Сарафов по време на това разследване – на оперативна среща в Шумен в дните след инцидента, проведена при наблюдаващия прокурор по делото. На нея се появил Борислав Сарафов, без да е ясно какво отношение има той към разследването, и започнал да обижда следователите, като им казал, че цяла България знае, че те са безделници и деквалифицирани и мислят само за ишиас и лумбаго. Обърнал се към Страхил Каменички и му казал, че има „заешко сърце”, тъй като не бил повдигнал обвинение на „двама убийци“, визирайки двамата машинисти по делото. Той казал на следователя, че „го е проучил“ и че може да му „образува дисциплинарно производство пред прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет“. По закон Борислав Сарафов няма правомощия да инициира подобни производства. Страхил Каменички възприел поведението на зам.-главния прокурор като форма на натиск, тъй като законът не позволява да бъдат повдигнати „веднага” обвинения на двамата машинисти, както Сарафов настоявал. Към онзи момент те се намирали в психиатричното отделение на болницата в Русе и не е било ясно дали състоянието им позволява извършването на процесуално-следствени действия с тях, а и по закон за целта трябва да бъдат призовани три дни по-рано.
