Според Сирийската обсерватория за човешки права сирийският диктатор е отговорен за смъртта на над 500 хил. души. От УНИЦЕФ смятат, че една четвърт от смъртните случаи са на деца и хора от малцинствата.
Много американци може би си мислят, че войната в Сирия е приключила. Това е така ако се гледа войната в Сирия изобщо. Но това е далеч от истината.
През последните няколко месеца сирийското правителство засилено издава смъртни актове на политически затворници, което идва в потвърждение на съмненията, че много от тях са мъртви от години.
Представете си агонията на семействата, които са живели (ако изобщо са оцелели) в продължение на години, вярвайки че техните братя, съпрузи, бащи или дъщери може би все още са сред живите, само за да разберат, че те отдавна са починали.
Вълната от смъртни актове, идваща от обикновено мълчаливото правителство на Сирия изпраща косвено послание към два вида аудитория. Най-вече това дава индикации към хората на Асад, че съпротивата е безсмислена. Както отбелязва Post, това е сигнал, че „е време да продължи напред, подчертавайки мрачната тенденция, че държи пълен контрол”.
От друга гледна точка това е проявление на увереността на Асад, че разкриването на смъртта на може би десетки хиляди хора, която до момента е била прикривана, ще предизвика минимална реакция в останалата част от света.
Колкото и унищожителна хуманитарна криза да е войната в Сирия, която доведе не само до геноцида на половин милион хора, но и емигрирането на още няколко милиона, изглежда, че Асад още не е приключил. Може би най-лошото тепърва предстои.
През август Асад каза пред руски медии, че се подготвя офанзива за завладяването на северозападната провинция Идлиб – последният бастион на сирийската опозиция.
В момента Идлиб е дом на близо 3 млн. души, много от които са бегълци от други завладени територии. Предстоящата военна кампания в провинцията може да е сред най-страшните до момента. Това накара ООН да предупреди, че мястото може да се превърне в „локва човешка кръв”, която би могла да изпрати над 700 хил. сирийци към опасните граници или в непрощаващите лапи на Асад.
Ако избиването в Алепо от 2016 г., при което по вина на режима на Асад загинаха стотици цивилни, беше лошо, това би могло да е много по-лошо.
Не само защото неизвестен брой цивилни ще пострадат или ще бъдат убити, въпреки че това е достатъчно ужасно. Това ще доведе до нова мигрантска вълна към Европа, която вече е препълнена с мигранти в резултат на 8-годишния конфликт.
През 2015 г. момче бежанец на име Айлан Курди се удави в морето край Турция, символизирайки онова, което властите нарекоха „най-лошата мигрантска криза в Европа от Втората световна война насам”. Само година след това се случи неколкомесечната сеч в Алепо.
Сега изглежда, че Асад отново изпраща посланието, че е спечелил войната. Не бива да му вярваме.
По всяка вероятност той се надява, че никой няма да забележи увеличаващия се брой на издадените смъртни актове. Но президентът Доналд Тръмп, който неколкократно призоваваше за създаването на зони на безопасност и взе премерени мерки срещу използваното от Асад химическо оръжие, трябва да го направи. Той трябва и да призове Асад да се откаже от планираната си офанзива в Идлиб не само заради безопасността на цивилните, но и заради цяла Европа.
Президентът Тръмп трябва и да преосмисли заявките си да се оттегли от Сирия докато сирийците не достигнат политическо решение и „Ислямска държава” е напълно изтласкана от страната. По-ранното изтегляне на войските би било опасно прибързано.
Американският Конгрес също трябва да обърне внимание на продължаващото унищожение. През 2017 г. Републиканците и Демократите излязоха с декларация за защитата на цивилните, която щеше да наложи нови санкции на Асад и онези, които го подкрепят. Документът би подкрепил преследването и наказването на военни престъпления през цялото време на кризата. Предстои декларацията да бъде одобрена от Сената и да бъде подписана от президента.
Ние, както и много други, сме силно притеснени от това, че Доналд Тръмп отмени отпускането на 200 млн. долара за стабилизация на Сирия. Подобни фондове са важни инструменти за завършването на работата на военните ни структури, които се бориха срещу „Ислямска държава” рамо до рамо с местните си партньори.
„Ислямска държава” доказа, че е способна да преживява поражения на бойното поле като се разломява на клетки, като се смесва с цивилното население и се храни от нестабилността. Подкрепата във фондовете за стабилизиране на Сирия е метод с ниска цена, който би помогнал възпрепятстването на „Ислямска държава”.
Според някои изчисления възстановяването на Сирия ще струва над 200 млрд. долара.
В интерес на всички е Сирия отново да се превърне в нормално място за живеене за милионите мигранти, които днес са извън нея. Декларацията за отказ от сътрудничество с Асад, която бе приета в долната камара на Сената през април, е гаранция за това, че Асад няма да получи нищо от фондовете за възстановяване освен при определени условия, много от които засягат спазването на човешките права.
Въпреки че понякога забравяме за проблемите в Сирия, знайте, че Асад не е приключил с убийствата на собствените си хора. Вече е прекалено късно да спасим онези 500 хил., които загубиха живота си, но не е прекалено късно да спрем предстоящата офанзива срещу Идлиб, която при всички положения ще е ужасяваща.
Асад се надява да не ни пука. Трябва да му докажем обратното.
