„Щом излязохме от Мелник, ни обгърна тъмна нощ, въпреки това обаче успяхме да забележим, че се движим по отъпкан път. Пред нас беше Струма, която от Мелник се спуска на юг към плодородната равнина на Серес. Яздехме по непознати места. Знаех само, че трябва да се движим към Остромджа, наричащо се също и Струмица, по името на реката, на която бе разположено. Може би трябваше да поемем в посока към Петрич, но предполагах, че ще се досетят, че сме тръгнали натам, и щяха да ни преследват. Затова след известно време се насочих под прав ъгъл на север.
— Накъде, сихди? — попита Халеф. — Отклоняваш се от пътя!
— С основание. Внимавайте. Отивам да потърся пътека или път, на север към реката, в посоката, която следвахме досега. Искам да заблудя преследвачите ни.
— Тогава трябва да внимаваме, много е тъмно. Намирахме се в нещо като неразорана нива. Скоро забелязах, че отново излизаме на някакъв път. Вляво чух скърцащите колела на тежка волска каруца. Поехме в тази посока. Не след дълго настигнахме каруцата. Теглеха я два големи бивола, а отпред крачеше коларят. В средата на извития дъгообразно хомот беше окачен фенер.
— Накъде си тръгнал? — попитах аз коларя.
— За Лебница — отвърна той, сочейки с ръка напред.
Вече се ориентирах. Значи този път водеше към Лебница, разположена на едноименната, вливаща се в Струма рекичка.”
Ето така, великият Карл Май описва България от 70-те години на XIX век. В произведението „През дебрите на Балкана”, емблематичният му герой Кара бен Немзи (Карл, синът на Германия , бел. ред.) минава през пиринското градче. В романа се описва тежкият живот на поробеното от Османската империя население на България. Бедната девойка Анка, героиня на Карл Май, олицетворява българите, които според него са чистосърдечни, честни и спестовни хора.
Авторът на „Винету”
е роден през 1842г. в бедно семейство. Той е пето от общо 14 братя и сестри. Заради лошото си финансово състояние, той не веднъж лежи в затвора. Именно там се ражда любовта му към писането. Едва, когато се мести да живее в Дрезден (1875г.), публикува първия си роман „Олд Файерхенд“. Следват над 80 тома с романи, разкази и стихове, между които „Винету“, „Съкровището в сребърното езеро“, „Капитан Кайман“, „Завещанието на инката“, „Кралят на петрола“ и „Черният мустанг“.
В повечето романи се среща и героят му, станал известен с бойното име Олд Шетърхенд (Поразяващата ръка). В ориенталските му романи, главният герой е известен като Кара бен Немзи (Карл, син на Германия).
На днешният ден се навършват 105 години от смъртта на любимия на поколения автор, причините за която и още не са ясни. Първоначално е съобщено, че Карл Май умира от спиране на сърцето, остър бронхит или астма. През 2014г. учени изследват останките на писателя, в които са открити големи количества олово и други тежки метали. Затова те правят заключението, че е отровен. Гробът му е вдъхновен от Храма на Атина Нике.
Книгите на Карл Май са преведени на над 30 езика, издадени са в тираж над 200 милиона броя из цяла Европа. Хора като Адолф Хитлер, Херман Хесе, Хелмут Кол, Алберт Айнщайн, та дори и Бойко Борисов, твърдят, че са почитатели на творчеството му.