Тази седмица руското самодържие потвърди утвърденото вече впечатление, че разчита на слабите съпротивителни сили на България и я употребява системно като негативен пример. Уж сме малка и незначителна страна, за която руските медии и политици не пропускат да отбележат колко е бедна (макар и всъщност в сравнение с богатите западни държави, но не и с Русия), а се оказваме важен плацдарм за хибридната война на Кремъл.
Това се видя от натрапчивото споменаване на България от страна на Путин, който буквално излъга в цитирано от ТАСС изявление, че България се била отказала от проекта „Южен поток“. Честно казано, щеше да бъде добре да е истина, а не да ставаше дума за протакане и „почесване“ по врата, какъвто беше нашият случай. Истината обаче е известна на всеки, който си е направил труда да внимава в руската картинка. А и не се изисква особено внимание, за да стане ясно, че Путин едностранно обяви прекратяването на „Южен поток“ в Анкара на 1 декември 2014 г. и избра да допълни наказателната (за покрусените корупционери в България) акция с преименуването на руския проект именно с название, като „Турски поток“. В Москва познават отлично болната българска чувствителност, свързана със същите исторически факти („ако ще турско да стане“ – и стана, но по руска воля), които кремълската пропагандна така безскрупулно употребява както й изнася в своя полза.
Един от аспектите на злобното подмятане от страна на Путин, който той очевидно не може да осмисли, е че всъщност прави не особено заслужен комплимент на България. Обяви я на практика за дисциплиниран член на същия този европейски съюз, в който разнобоят е основен проблем и целенасочено преследвана цел на руската политика на поощряване на всякакви центробежни тенденции в него.
Да ти се скара Путин, че си прекалено голям европеец, е истински подарък за управлението на Гражданите за европейско развитие на България, които заедно с едни други граждани, пледиращи откровено за европейска деградация на страната, проявиха напоследък склонност да се нагаждат към разрушителните тенденции в рамките на съюза.
Както вече стана дума, тенденцията България да бъде употребявана като боксова круша в стил „бий самара, за да се сеща магарето“, изобщо не е нова. Тя се прояви в примитивизма на пропагандата, произвеждана под формата на документални филми за „европейското иго“ в България, финансирани от Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ). Долнопробната сглобка от мнения на български путинофили, представяна като меродавно мнение на целокупния български народ, внушаваше едно: че България пъшка под европейско иго и страда носталгично по чудното си съветско минало.
Досега под телевизионния буламач в „България умира тихо“ се подписваше булевардната журналистка от „Комсомолская правда“ Дария Асламова, известна със снимките си по бельо в интернет, които сама си разпространява. Или кремълският пудел Юрий Мамонтов, телевизионен пропагандатор, който в „Българската чушка“ прави от „изчезването на българската чушка“ от пазара (у нас и в Русия) и заместването й с турска чушка геополитически обобщаващ гювеч, пресолен с лютиви антибългарски коментари на путинофили от български произход, сред които се откроява като най-често цитиран във филма му за чушката Иво Христов, днешният началник на кабинета на президента Румен Радев.
На същото ниво се изяви сега и Путин. Това идва да потвърди, че България е избрана да изпълнява ролята на страдалеца в рамките на руската пропаганда с цел да бъдат сплашвани новите кандидати за сътрудничество със Запада. Но на страдалеца така му се пада, щом се дърпа от „вечната дружба“ с Русия, както се подразбира.Тенденцията ескалира по време на украинския Майдан,започнал в края на 2013 г. – същата година, през която бе отбелязан най-ниския рейтинг на Путин поради измамата, на която подложи руските граждани при рокадата си на президентския пост с премиера Медведев година по-рано. Пропагадните филмчета с антибългарска и антиевропейска насоченост всъщност служеха за целите на „сдържането“ на поривите в Украйна, Молдова и Грузия, пожелали евроинтеграция за ужас на евразийските насилници, от които всеки бяга.
От руските спекулации с българската бедност от няколко години насам отпадна фукнята с кратковременно по-високите заплати и пенсии в Русия спрямо България. Това невиждано през вековете „руско превъзходство“ над България удържа „източния фронт“ за по-малко от десетилетие. Сега нещата си дойдоха на същото място, където винаги са били: не само де факто (както си беше дори и по време на петролния бум в Путинова Русия за около десетилетие), но вече и по статистически данни руският жизнен стандарт пак диша пушилката на българския и руските подигравки над българската (относителна в рамките на богатия клуб ЕС) бедност, секнаха в Русия.
Пазаруването на български имоти е проява на руски господарски манталитет, демонстриран с просташка надменност от мафиотския кмет на Москва Юрий Лужков в многобройните му интервюта в българските телевизии през първата половина на това хилядолетие. Схемата с кредитирането и поощряването на руснаци да придобиват недвижимо имущество у нас, особено по крайбрежието на Черно море, е част от руската държавна политика за изкуствено създаване на руско малцинство в България Сред него обаче са се притаили и руски инвеститори в собственото си европейско бъдеще след краха на путинизма. Предстои да ги чуем какво мислят едва след като приключи епохата на путинизма. На този етап няма нито един желаещ руски заселник в България да си признае неодобрението на руския режим. На никой не му се яде Новичок.
Гръмко употребяваната в споменатите по-горе руски пропагадни филми надменна оценка за българите като бедни и продажни неблагодарници не е импровизация на медийните слуги на Кремъл. Тя е устойчива във във времето. И е възходяща. Вече самият Путин влиза в ролята на гьобелсуратите си Асламова и Мамонтов.
Чак му да стане драго на човек от това височайше внимание. Особено ако нашите власти се престрашат да реагират и да защитят европейската част от заглавието на собствената си управляваща партия.
